Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Дирекция „Бюро по труда“ Люлин, гр. С. против решение № 7684 от 13.12.2017 г., постановено по адм. д. № 11368/2017 г. по описа на Административен съд - София-град, Второ отделение, 31-и състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост.

Ответницата - Р.И от [населено място], моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

С обжалваното решение на Административен съд – София-град е отменено решение от 20.09.2017 г. на Директора на Дирекция „Бюро по труда“ Люлин, гр. С..

За да постанови това решение съдът е приел, че по делото няма данни и не твърди, че след прекратяване на регистрацията с решение от 3.05.2017 г. на Директора на Дирекция „Бюро по труда“ Люлин, гр. С., жалбоподателката да е подала ново заявление за такава, което да е повод за постановяване на процесния отказ. При това положение административният орган е нямал основание да издаде процесната заповед. След като се е произнесъл без ново искане за регистрация или за възстановяване на прекратената, заповедта е издадена в нарушение на процесуалните правила, поради което следва да бъде отменена.

Независимо от смесването на понятията „заповед“ и „решение“, в част от мотивите, дължащо се на очевидна фактическа грешка, съдебният акт е правилен.

Действително в чл. 20, ал. 4, т. 7 от ЗНЗ (ЗАКОН ЗЗД НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА) (ЗНЗ) е предвидено, че регистрацията на безработните лица се прекратява в случаите, когато...