Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Началника на Районно управление на полицията /РУП/ гр. Е. към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /МВР/ – Ямбол срещу решение № 163/18.10.2017 година на Административен съд гр. Я. по адм. д. № 201/2017 година. Претендира правилност на съдебния акт, в частта в която съдът е обосновал издаването на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ от компетентен орган, във валидна писмена форма. Приема за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че при налагане на мярката е нарушен принципа на съразмерност, както и че чрез същата се засяга правото на собственост на съпруга /Н.Н/ на водача /Т.Н/ и съсобственик върху процесното моторно превозно средство /МПС/; като мярката се явява наложена без да отговаря на визираните в чл. 22 от ЗАНН (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ) /ЗАНН/ цели. По изложени подробни съображения в насока неправилност на обжалвания съдебен акт, прави искане за отмяната му и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на Т.Н срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17 – 0261 – 000208/12.07.2017 година на Началник РУП – Елхово при Областна дирекция на МВР – Ямбол.

Ответникът, Т.Н и ответникът Н.Н чрез адв.. Д вземат становище за обоснованост и правилност на обжалвания съдебен акт. Оспорват възраженията в касационната жалба. Твърдят, че в обжалваната заповед не са изложени мотиви досежно срока на наложената ПАМ.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че свидетелство с изтекъл срок не е основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т.2а ЗДвП. Твърди, че съгласно чл. 51 от Закон за българските документи за самоличност свидетелството за управление на МПС, категория „В“ е...