Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И.Д, подадена чрез адв.. К, срещу решение № 945/15.02.2018 г., постановено по адм. дело № 3998/2017 г. по описа на Административен съд София - град. Изложени са доводи за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, претендира се отмяната му. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв.. Я.

Ответникът – кметът на район „Илинден“ при Столична община, чрез юрисконсулт Янчева, в писмен отговор оспорва касационната жалба и иска съдът да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, предлага обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да се остави в сила.

Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество същата е неоснователна

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на И.Д против заповед № РИЛ 17-РД48-2/09.02.2017 г. на кмета на район „Илинден“ при СО, с която, на основание чл. 65 ЗОС, е наредено принудителното изземване на общинско жилище, което се владее без правно основание. За да постанови този резултат, съдът е приел, че с влязла в сила заповед № РИЛ17-РД09-5 от 23.01.2017 г. на кмета на район „Илинден“ при СО, е отменена заповед за настаняване № ЖН-78-И-1 от 02.04.1992 г. и е прекратен сключеният въз основа на нея договор за наем на общинско жилище на жалбоподателя. Приел е още, че към датата на постановяване на обжалваната заповед не е било спряно изпълнението на заповедта от 23.01.2017 г. Според съда са били налице всички предпоставки да се упражни законно правомощието по изземването на жилището от Досев, поради което е счел оспорването за неоснователно. Решението е правилно.

Обосновани и правилни са изложените от...