Производството е по реда на чл.208-228 във връзка с чл.132, ал.2, т.5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), против решение № 5121 от 3.08.2017 г., постановено по адм. д. № 8362/2016 г. от Административен съд София-град. С него съдът е отменил по жалбата на „Е. Е. М“ ООД, гр. С., решение № Ц-17 от 30.06.2017 г. на КЕВР в частта му по т.VIII.2 при условията на чл.173, ал.2 АПК, като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. Със същото решение съдът е осъдил КЕВР да заплати на дружеството-жалбоподател разноски в размер на 2550 лв.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се навеждат доводи за допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. За обосноваването им в касационната жалба са направени твърдения, че съдът не е направил разграничение между преференциална цена и актуализация на същата, неправилно е обвързал процедурата по актуализацията на преференциалната цена по чл.32, ал.4 с ал.2, т.2 от ЗЕВИ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ) (ЗЕВИ). Твърди се освен това, че актуализацията на преференциалната цена била съобразена с информацията, предоставена от Министерството на земеделието, храните и горите, относно средния индекс за изменение на средната цена на дървесината за технологична обработка за едногодишния период, преди постановяване на обжалваното решение. Касаторът твърди, че актуализацията на преференциалната цена е утвърдена за цяла група производители, а не само за дружеството-жалбоподател. От управленските решения на собственика на електрическата централата зависело количеството суровини за производството на 1 МВ електрическа енергия. На последно място се твърди, че съдът неправилно е възприел, че решението на КЕВР в обжалваната му част било немотивирано и в противоречие с чл.59, ал.2, т.4 АПК.

В съдебно заседание касаторът се представлява от процесуалния си представител юрисконсулта Р.Р, който поддържа касационната жалба. По изложените съображения в нея и в представените писмени бележки, съдържащи възражения против отговора даден от ответната страна по касация моли съда, да отмени съдебното решение, като потвърди обжалваната част от решението на КЕВР. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение и същевременно прави възражение за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение от ответната страна.

От ответната страна по касация „Е. Е. М“ ООД е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. В него са изложени възражения по всеки един пункт на касационната жалба. В съдебно заседание ответната страна по касация се представлява от адвокат Петров, който поддържа писмения отговор. По изложените съображения в него и в представените писмени бележки моли съда, да остави в сила съдебното решение. Претендира присъждане на направените разноски, по представения списък и доказателства в размер на 1 200 лв.

Заинтересованата страна „ЕВН България“ ЕАД не взема становище.

Заинтересованата страна „Националната електрическа компания“ (НЕК) ЕАД, чрез процесуалния си представител юрисконсулта Маринова, взема становище за основателност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че съдът е изяснил фактите по спора и е достигнал до обосновани и правилни изводи за допуснато нарушение от страна на административния орган по чл.59, ал.2, т.4 АПК при издаване на обжалваната част от решението му.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 АПК и е против неблагоприятен за нея съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административния съд София - град е било образувано по жалба на „Е. Е. М“ ООД против решение № Ц-17 от 30.06.2016 г. на КЕВР. Решението е обжалвано в частта му на т. VIII.2. С нея КЕВР актуализира, считано от 1.07.2016 г. преференциална цена, без ДДС, на електрическа енергия, произведена от електрически централи с инсталирана мощност до 5 MW и над 5 MW от биомаса, получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци, съгласно разпоредбата на чл.32, ал.4 ЗЕВИ – т.27, т.28 и т.29 от решение № Ц-19 от 28.06.2013 г., като за електрически централи с инсталирана мощност до 5 MW, произвеждащи електрическа енергия от биомаса, получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци, с комбиниран цикъл е определена цена 234,31 лв./MWh. В жалбата си дружеството е твърдяло незаконосъобразност на решението в обжалваната му част, поради липса на мотиви относно изменението на ценообразуващите елементи по чл.32, ал.2, т.6, т.7 и 8 ЗЕВИ, допуснато нарушение на материалния закон и неговата цел.

Съдът е приел жалбата за допустима и основателна по същество, поради което е отменил обжалваната част от решението на КЕВР при условията на чл.173, ал.2 АПК. За да постанови този резултат, съдът е извършил проверка за спазване процедурата за приемане на решението, като е установил, че тя е спазена, поради което е приел, че решението е валидно и допустимо, издадено от компетентен орган.

На следващо място съдът е извършил преглед на статута на дружеството–жалбоподател. Приел е, че жалбоподателят притежава и експлоатира централа Био ТЕЦ „Е. Е“ - Сърница, която се намира в местността „Кутлата“, землището на с. С., община В.. Електрическата централа работи чрез директно изгаряне на биомаса от дървесина, получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци с комбиниран цикъл. Тя е въведена в експлоатация с разрешение за ползване № СТ-05-1888 от 28.10.2013 г. Дружеството-жалбоподател е сключило договор за присъединяване на ел. централа към електроразпределителната мрежа на „ЕВН Б. Еределение“ АД № 3130000185 на 2.05.2012 г., договор за достъп до електроразпределителната мрежа на „ЕВН Б. Еределение“ ЕАД на 30.09.2013 г. и договор за изкупуване на ел. енергия, произведена от възобновяеми източници № 1085 от 10.10.2013 г. с „ЕВН Б. Едяване“ ЕАД. Според чл.3, ал.1 от договора за изкупуване на ел. енергия, произведена от възобновяеми източници, срокът на договора е 20 години и започва да тече от датата на въвеждане в експлоатация на енергийния обект по предвидения в закона ред – чл.3, ал.2 от договора.

Съдът е съобразил разпоредбата на чл.18, ал.1, т.5, т.6 и 7 и ал.2 ЗЕВИ в редакцията й към момента на въвеждане в експлоатация на централата (28.10.2013 г.), обн. в ДВ, бр.59/2013 г. и в сила от 5.07.2013 г. Съобразил е и датата на доклада на министъра на икономиката и енергетиката по чл.13, ал.1, в който е отчетено, че общата национална цел по чл.12, ал.1 е постигната – докладът е с дата 27.12.2012 г. Административният съд се е позовал на § 7, ал.1 и 3 от ЗЕВИ, обн. в ДВ, бр.35/2011 г. както и на § 54 от ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр.17 и в сила от 6.03.2015 г., с който е направено изменение на ЗЕВИ. Според § 54 насърченията по чл. 18, ал. 1, т. 6, 7 и 8, както и чл. 31 и 32 от ЗЕВИ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ) не се прилагат за енергийните обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, които са въведени в експлоатация след влизането в сила на този закон, с изключение на обектите по чл. 24, т. 1 и 3. Законът е влязъл в сила на 6.03.2015 г. Въз основа на анализ на посоченото материално право съдът е направил правен извод, че за дружеството-жалбоподател се прилагат насърченията по чл.18, ал.1, т.6, т.7 и 8 ЗЕВИ, като и чл.31 и 32. Съдът е анализирал нормите на чл.31, ал.1 и 2, т.1 ЗЕВИ в релевантната редакция, обн. в ДВ, бр.109/2013г., 20-годишния срок на договора, който тече от датата на въвеждане в експлоатация на енергийния обект – 28.10.2013 г., както и разпоредбата на чл.31, ал.4 според която цената на електрическата енергия от възобновяеми източници, не се изменя за срока на договора за изкупуване по ал. 2, освен в случаите по чл.32, ал. 4, като след изтичане на този срок преференции за цените не се предоставят. Направил е и извод, че изменението или актуализацията на преференциалната цена може да се извърши на основание чл.32, ал.2, т.2 ЗЕВИ, когато има съществено изменени в стойността на ценообразуващите елементи по ал.2, т. 6, т.7 и 8. – чл.32, ал.4. Съдът е анализирал и съдържанието на понятието „съществено изменение“ според §1, т.28 ДР на ЗЕВИ.

С решението на КЕВР в оспорената му част, според посоченото в мотивите, четвърто абзац – лист 16 от делото, на основание чл.32, ал.4 ЗЕВИ, ежегодно до 30 юни, КЕВР актуализира преференциалната цена на ел. енергия, произведена от биомаса, с коефициент, отразяващ изменението на стойността на разходите за суровини за производство на енергия, разходите за горива за транспорт и разходите за труд и работна заплата. С решение № Ц-17 от 30.06.2016 г. е актуализирана определената преференциална цена за изкупуване на ел. енергия, произведена от електрически централи с инсталирана мощност до 5 MW и над 5 MW от биомаса, получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци, съгласно разпоредбите на чл.32, ал.4 ЗЕВИ – т.27, т.28 и 29 от решение № Ц-19 от 28.06.2013 г., за централи с комбинирано производство е в размер на 234,31 лв./MWh, в която са включени цените за: експлоатационни разходи – 118, 46 лв./MWh; разходи за амортизация – 63,38 лв./ MWh и възвръщаемост 52, 47 лв./MWh. Начинът на определяне на преференциалните цени препраща към реда, определен в Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, отменена и наричана в изложението само „Наредба № 1“, но действаща към момента на постановяване на обжалваното решение, и по конкретно към чл.20, чл.21, ал.1 и чл.24 от нея, които разпоредби са идентични с тези на чл.32, ал.1 и 2 ЗЕВИ, които разпоредби съдът е анализирал.

С предходно решение № Ц-13 от 1.07.2014 г. на КЕВР цената на ел. енергия, произведена от типа на дружеството-жалбоподател и работеща с биомаса, получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци е била в размер на 278,48 лв./MWh докато с обжалваното решение цената е намалена на 234,31 лв./MWh.

Съдът се е позовал на неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза. В него е била установена разликата в плътностите спрямо плътен кубичен метър на дървесни отпадъци (клони, вършини и др.) 1:10, на пространствен куб. м дървесни отпадъци (капаци, изрезки и др.), 1:3 на пространствен куб. м дърва за огрев 1:2, както и на обстоятелството, че теглото на един плътен куб. м дървесна маса е приблизително 0,60-0,70 тона. Според заключението системата за агро-пазарна информация към Министерството на земеделието, храните и горите не събира и не систематизира информация в национален мащаб относно горски растителни видове и продукция. Продажната цена във формирани локални продуктови пазари на дървесни отпадъци варира между 70 и 85 лв./тон., като в случай, че се извършва дробене се добавя надбавка около 15 лв./тон, а с включена транспортна компонента осреднената цена достига до 80-95 лв./тон. Средногодишната продължителност на работа на централи, сходни с Био ТЕЦ –Сърница, според вещото лице следва да се определи в продължителност на 5 600 часа. Вещото лице е отчело капацитетните производствени възможности на агрегатите, ползвани от дружеството-жалбоподател в централата му за производство на ел. енергия от суровина биомаса, получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци, сравнило ги е с други подобни централи с комбинирано производство, като е посочило разходна норма на час от 2,5-5 тона, в зависимост от вида на суровината, влажността и процента на корите. От устните обяснения на вещото лице съдът е приел, че в преписката и решението няма разгърнато изчисление на всеки от ценообразуващите елементи, какъв дял и тежест имат при определянето на цената. Спрямо подхода на КЕВР е получена разлика както в средногодишната производствена продължителност (8000 ч според КЕВР, а според вещото лице 5 600 ч), така и по отношение цената на суровината – 80-95 лв./тон с транспорт, а така също и по съотношение на измервателните единици – тон/кубически метър и разходна норма на централата от 2,5-3 тона на час.

Въз основа на приетото заключение на съдебно-техническата експертиза съдът е извършил съпоставка между стойностите, формиращи ценообразуващите елементи, посочени в обжалваната част от решението на КЕВР и заключението, като е направил следните изводи: липсва разграничение на понятието 1 пространствен кубик и един плътен кубик, няма разграничение на горивните показатели. Не е ставало ясно коя точно суровина е предмет на разглеждане при определянето на ценообразуващия елемент „разходи за суровини“. Според продажната цена на дървесните отпадъци и остатъци в заключението 80-95 лв./тон, франко - дървопреработвателното предприятие, умножена по 2,5/3 часа работа за производството на 1 МВТч е получена стойност 270 лв., която е различна от цената, приета като разход за суровина в обжалваното решение в размер на 39,60 лв./МВТч, освен това не е била съобразена с индекса, посочен в писмото на МЗХГ – 3,7% и то в посока увеличение. Този индекс на увеличение, умножен с цената от предходното решение № Ц-19 от 28.06.2013 г. – 83,49 лв./МВТч, би дало според съда, съвсем различна стойност на актуализираната преференциална цена. При това установяване съдът е направил извод, че актуализираната преференциална цена е определена въз основа на неточно установени ценообразуващи елементи, при неверни изходни данни по смисъла на чл.32, ал.1, т.2 във връзка с ал.2, ал.4 и 5 ЗЕВИ.

Като краен правен извод съдът е извел, че обжалваната част от решението на КЕВР е постановено при липсата на описани факти и обстоятелства, въз основа на които административният орган е приложил материалноправните разпоредби, на които се е позовал в решението си. Неизлагането на фактическите обстоятелства, послужили на административния орган да приложи съответните материалноправни норми винаги води до порок във формата на административния акт, защото представлява съществено нарушение по чл.59, ал.2, т.4 АПК. Липсата на фактическите обстоятелства е и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото не дава възможност на страната да установи какво е фактическото съдържание на административния акт и да организира защитата си. Съдът е извел извод и за допуснато нарушение на материалния закон, включително и на принципа на съразмерност по чл.6, ал.2 и 3 АПК и целите по чл.2 ЗЕ.

Съдът е установил разлика между ценообразуващите елементи, заложени в доклада на работната група и тези в решението. В доклада и в решението отново не са били изложени мотиви защо е направено изменението между едните стойности на ценообразуващите елементи в доклада и тези в решението. Като краен извод е приел, че обжалваната част от решението е незаконосъобразна, поради което го е отменил и го е върнал на административния орган за ново произнасяне в срок от един месец, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението.

При извършения контрол върху обжалваното съдебно решение, съобразно чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира, че то е валидно и допустимо и не е постановено в нарушение на материалния закон.

Неоснователно е твърдението, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. То се обосновава с това, че съдът не си е изяснил предмета на спора, който е свързан с актуализация на определената преференциална цена за закупуване на ел. енергия, произведена от биомаса по чл.31, ал.2, т.1 ЗЕВИ и редът за актуализацията й – разписан в чл.32, ал.2. Твърди се освен това, че съдът не е съобразил легалната дефиниция на понятието „съществено изменение на ценообразуващите елементи“ дадена в §1, т.28 от ДР на ЗЕВИ, както и че в чл.32, ал.4 законодателят бил обосновал актуализацията на цените на преференциалната цена на ел. енергия, произведена от биомаса, ежегодно до 30 юни, без да е необходимо съществено изменение на ценообразуващите елементи.

Тези твърдения са неоснователни. Съдът в мотивите си много ясно е разграничил първоначално определената преференциална цена за изкупуване на ел. енергия, произведена от дружеството-жалбоподател, с актуализацията й, или изменението й за периода на обжалваната част от решение № Ц-17 от 30.06.2016 г. на КЕВР. Дори се е позовал на предходното решение на КЕВР № Ц-19 от 28.06.2013 г., като е направил сравнение между определената в него преференциална цена и тази с обжалваното решение, която е намалена, поради което е приел, че дружеството има правен интерес да обжалва актуализираната по-ниска преференциална цена.

Относно режимът за актуализация на преференциалните цени за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 MW по чл.32, ал.1 ЗЕВИ следва да се посочи, че са въведени два режима. Единият е свързан с въвеждането в експлоатация на енергийния обект, преди влизането в сила на ЗЕВИ, а другият-след влизането му в сила. ЗЕВИ е обнародван в ДВ, бр. 35 от 3.05.2011 г. След влизането в сила на ЗЕВИ законодателят е направил също разграничение относно въвеждането в експлоатация на енергийния обект спрямо доклада на министъра на икономиката и енергетиката по чл.13, ал.1, в който е отчетено, че общата национална цел по чл.12, ал.1 е постигната – докладът е с дата 27.12.2013 г. В чл.31, ал.4 ЗЕВИ е посочено, че цената на електрическата енергия от възобновяеми източници, не се изменя за срока на договора за изкупуване по ал. 2, освен в случаите по чл. 32, ал. 4, като след изтичане на този срок преференции за цените не се предоставят. В чл.32, ал.4, в редакцията на нормата, обн. в ДВ, бр. 17, в сила от 6.03.2015 г. е визирано, че КЕВР ежегодно до 30 юни актуализира преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от биомаса, с коефициент, който отразява изменението на стойността на ценообразуващите елементи по ал. 2, т. 6, 7 и 8. Същевременно с § 54 от ПЗРЗИДЗЕ е визирано, че насърченията по чл. 18, ал. 1, т. 6, 7 и 8, както и чл. 31 и 32 от ЗЕВИ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ) не се прилагат за енергийните обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, които са въведени в експлоатация след влизането в сила на този закон, с изключение на обектите по чл. 24, т. 1 и 3. По аргумент за противното, насърченията по чл.18, ал.1, т.6, т.7 и 8 и тези по чл.31 и чл.32 се прилагат за тези производители не ел. енергия от възобновяеми източници, чиито централи са приведени в експлоатация, преди влизането в сила на този закон. Както вече се посочи, изменението е обн. в ДВ, бр.17 и влиза в сила от 6.03.2015 г. Няма спор между страните по административното правоотношение, че централата за производство на ел. енергия от биомаса на дружеството-жалбоподател е въведена в експлоатация на 28.10.2013 г. Тя е въведена в експлоатация и преди доклада на министъра на икономиката и енергетиката по чл.13, ал.1, в който е отчетено, че общата национална цел по чл.12, ал.1 е постигната. Следователно дружеството-жалбоподател се ползва от насърченията по чл.18, ал.1, т.6, т.7 и 8 както и тези по чл.31 и 32 ЗЕВИ. Първоначално определената преференциална цена за изкупуване на произведената от биомаса ел. енергия от дружеството-жалбоподател може да се измени по реда на чл.32, ал.4 само при съществено изменение на ценообразуващите елементи според чл.32, ал.1, т.2. От изложеното следва, че разграничението на двата режима, направено в касационната жалба е неправилно. Неоснователно е и твърдението, че съдът не е съобразил дефинираното определение на понятието „съществено изменение на ценообразуващ елемент“, дадено в §1, т.28 от ДРЗЕВИ. То е цитирано в последния абзац на стр. 7 от решението.

В касационната жалба се твърди, че „Е. Е. М“ ООД неоснователно се оплаквало от така актуализираната цена, тъй като за неговата централа била необходима по-голям обем дървесна маса (суровина) за производството на 1 МВ ел. енергия в сравнение с други дружества, което зависело от конкретни управленски решения и икономически факти, които не подлежали на преценка. По това възражение следва да се посочи, че между страните няма спор относно информацията, дадена от МЗХГ - лист 176 от делото, в което е посочено, че средният индекс за изменението на средната цена на дървесината за технологична преработка и дърва за горене за периода 1.04.2015 г. – 31.03.2016 г. спрямо предишния период е 3,7 на сто. Този индекс на изменението на цените е относим по чл.32, ал.2, т.6 ЗЕВИ – разходи за суровини за производство на енергия. За следващия ценообразуващ елемент – чл.32, ал.2 т. 7 – разходи за горива за транспорта е приложен отговора на НСИ – 176, който се съдържа в 1 бр. електронен носител. Освен, че този ел. носител не е приложен по делото, не е приложено и някакво извлечение от него на хартиен носител, което да бъде съобразено от съда и проверено. Относно разходите за труд и работна заплата – чл.32, ал.2, т.8 – е приложено само запитването от КЕВР до председателя на НСИ.Оорът не е приложен. Поставя се въпросът как нещо, което го няма, може да бъде проверено и съобразено. Това води до извод, че обжалваната част от решението не е мотивирана, защото липсват фактите, въз основа на които са направени изводите от страна на административния орган, дали му основание за изменението на преференциалната цена, а друг е въпросът дали изменението на тези ценообразуващи елементи е съществено.

Вярно е, че КЕВР използва по принцип регулативни методи при определянето на цените. Но това не означава, че начинът на формиране на актуализираната цена трябва да бъде направен така, че да остане без всякакви факти, без фактическа обосновка, без възможност да бъде проверен от съда, а относно заинтересованите лица, несъмнено начинът е непрозрачен. Дори при извършената проверка от страна на вещото лице е установено, че в преписката и в решението няма разгърнато изчисление на всеки ценообразуващ елемент, какъв дял и тежест има всеки един от елементите при определянето на актуализираната цена. Според чл.32, ал.5 ЗЕВИ коефициентът, отразяващ изменението на стойността на ценообразуващите елементи по ал. 2, т. 6, 7 и 8, се определя като произведение от: 1. изменението на разходите за суровина за производство на електрическа енергия от биомаса, на разходите за горива за транспорта, необходими за доставка на суровината за производство на електрическа енергия, и на разходите за труд и работна заплата, необходими за добиването и обработката на суровината за производство на електрическа енергия и производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, изразено в проценти, и 2. дела на съответния ценообразуващ елемент от общите разходи, изразен в проценти. При положение, че в съдебно-техническата експертиза е посочено, че не е отразен делът на всеки един от ценообразуващите елементи в актуализираната цена, правилни са изводите на първоинстанционният съд, че решението е немотивирано, постановено в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 АПК, поради което правилно е и било отменено.

Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Съдът е съобразил, както вече се посочи, момента на въвеждане в експлоатация на ел. централа на „Е. Е. М“ ООД, за да установи актуализирането на определената му преференциална цена в кой режим попада. На следващо място съдът е установил и начинът на актуализираната преференциална цена, който е останал неясен, включително установено със заключение на вещо лице, което не е било оспорено от страните. Поради това са правилни правните му изводи, че решението е постановено при допуснато нарушение на чл.146, т.3, т.4 и 5 АПК.

По така изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Направеното искане от касатора и процесуалния представител на „НЕК“ ЕАД – заинтересована страна, за присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение, с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. Искането на ответната страна – „Е. Е. М“ ООД за присъждане на направените разноски следва да се уважи по аргумент от чл.143, ал.4 АПК. Дружеството, чрез адвокат Петров е представило договор за правна защита и съдействие и списък на разноските в размер на 1 200 лв., както и доказателства, че те са заплатени. Направеното възражение от страна на процесуалния представител на КЕВР за прекомерност настоящият състав намира, че не следва да бъде уважено, с оглед на фактическата и правна сложност на спора, включително дадения писмен отговор, писмена защита и реално осъществено процесуално представителство. КЕВР ще следва да заплати на „Е. Е. М“ ООД разноски в размер на 1 200 лв.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 5121 от 3.08.2017 г., постановено по адм. д. № 8362/2016 г. от Административен съд София-град.

ОСТАВЯ без уважение искането на Комисията за енергийно и водно регулиране за присъждане на разноски.

ОСТАВЯ без уважение искането на „Националната електрическа компания“ ЕАД за присъждане на направените разноски.

ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на „Е. Е. М“ ООД, ЕИК 200214458 разноски в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.