Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационни жалба на З. В. Г., подадени чрез пълномощници, адв.. К и адв.. С, надлежно упълномощени, против решение № 44/15.02.2016 г. по адм. д. № 62/2015 г. по описа на Административен съд Смолян с молба за отмяната му като неправилно и постановяване ново по същество, с което протестът на зам. окръжния прокурор за обявяване нищожност на удостоверение изх.№ 94-З-142/02.08.2013 г., издадено от главния архитект на [община] на основание § 127, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) /ПЗРЗДИЗУТ/ за търпимост на строеж "двуетажна комбинирана сграда " в ПИ [номер], м. "Т.", землище Н. се отхвърли. Претендират се разноси за двете съдебни инстанции.

Ответникът главен архитект на [община] не взема становище.

Окръжна прокуратура Смолян в писмена защита, изготвена от протестиращият зам. окръжен прокурор Динков, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд намира касационните жалби процесуално допустими като подадени от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като ги разгледа по същество, констатира:

С обжалваното решение, постановено по протест на зам. окръжния прокурор при Окръжна прокуратура Смолян, Административен съд Смолян е обявил за нищожно удостоверение изх. № 94-З-142/02.08.2013 г., с което главният архитект на [община] е приел, че за "двуетажна комбинирана сграда" в ПИ [номер], м. "Т.", землище [населено място] може да се приложи режим на "търпим строеж" по смисъла на § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ. За да постанови този правен резултат съдът е приел протеста допустим, като подаден при наличие на важен държавен и обществен интерес по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 3 АПК, а по същество - че удостоверението за търпимост е издадено при липса на материалноправно...