Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на П. Г. Ц., представляван от адв.. Н, против решение № 1774/15.03.2016 г. по адм. д. № 5516/2015 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно.Претендират се разноски.
Ответникът, началник РДНСК Югозападен район, представляван от юрк.. П, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, представя писмено становище, претендира разноски за касационната инстанция.
Ответникът, главен архитект на район [район], Столична община не взема становище.
Ответникът Р. И. Т., представляван от адв.. В поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба, претендира разноски за касационната инстанция.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира:
С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил оспорването на касатора Ц. срещу заповед № ДК-10-ЮЗР-62/12.05.2015 г., с която в производство по чл. 216 от ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) /ЗУТ/ по жалба на Р. И. Т. началникът на РДНСК Югозападен район е отменил като издадено в нарушение на чл. 185, ал. 2 ЗУТ разрешение за строеж № 202/25.11.2013 г. на главния архитект на район [район] Столична община за строеж "промяна предназначение на таванско помещение № [номер] към апартамент [номер] в кабинет за творческа дейност", находящ се на [номер] /тавански /етаж в жилищна сграда в УПИ [номер], кв. [номер] по плана на [населено място], м. "Л.".
За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в съотетствие с административнопроизводствените правила и с материалния закон. В мотивите е обсъдил доказателствата по делото и въз основа на съвкупната им преценка е възприел обосновани и законосъобразни изводи.
Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение е неоснователна.
Безспорно установено е, че ответникът по касационната жалба, инициирал производството по чл. 216 ЗУТ пред началника на РДНСК Югозападен район е непосредствен съсед на строежа, разрешен с оспореното от него разрешение за строеж, предвид което, на основание разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗУТ, разполага със самостоятелни права, произтичащи от императивното изискване преустройството с промяна на предназначението на обекта в етажната собственост да бъде разрешено след негово изрично писмено съгласие. Относно факта, че такова съгласие не е нито поискано, нито дадено, няма спор. Обвързването законосъобразността на разрешението за строеж с изричното писмено съгласие на непосредствения съсед, му придава качеството на задължителен участник в производството по разрешаването на строежа. Ето защо издаденото разрешение е следвало да му бъде съобщено лично. Съобщението на етажната собственост чрез управителя по реда на § 4, ал. 3 ДРЗУТ следва да се счита надлежно с оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗУТ изисване за предварително решение на общото събрание. Този ред обаче е неприложим, по отношение на собственик, непосредствен съсед в етажната собственост, ползващ се на това основание със самостоятелни права. При липса на надлежно съобщаване на административния акт срокът за оспорването му не тече. Ето защо, административното производство по чл. 216, ал. 2 ЗУТ следва да се счита надлежно учредено, от което следва допустимост и издадената по реда на чл. 216, ал. 6 ЗУТ заповед, предмет на оспорването в първоинстанционното производство.
Правомощията за проверка законосъобразността на разрешенията за строеж по реда на чл. 156 ЗУТ, които органите на Дирекцията за национален строителен контрол упражняват служебно са непротивопоставими на правото на оспорване на активно легитимираната страна.Ето защо, липсата на служебна отмяна на разрешението за строеж по този ред не препятства подаването на жалба по реда на чл. 216, ал. 2 ЗУТ, нито определя подадената такава като недопустима.
При безспорно установената промяна на предназначението на обекта, предмет на преустройството, по смисъла на § 5, т. 41 ДРЗУТ неоснователно се поддържа липсата на такава. Таванското помещение представлява част от жилище /складово помещение/ по смисъла на чл. 40, ал. 1 ЗУТ и с разрешеното преустройство губи това си предназначение и начин на ползване, което налага промяна на идентификационния код на обекта като негова основна кадастрална характеристика.
Предвид горното обжалваното решение като постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му следва да бъде оставено в сила.
На ответниците по касационната жалба, началник РДНСК Югозападен район, представляван от юрк.. П и Р. И. Т., представляван от адв.. В следва да се присъдят разноски - юрисконсултско и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнажграждения и в размер на 1000 лв съгласно т. 2 от Договор за правна защита и съдействие от 12.04.2016 г.
Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1774/15.03.2016 г. по адм. д. № 5516/2015 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА П. Г. Ц. от [населено място], [улица], съдебен адрес [населено място], [улица], ет. [номер], адв.. Н, ДА ЗАПЛАТИ на РДНСК Югозападен район разноски /юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА П. Г. Ц. от [населено място], [улица], съд. адрес, [населено място], [улица], ет. [ноемр], адв.. Н, ДА ЗАПЛАТИ на Р. И. Т., ЕГН [ЕГН], разноски /адвокатско възнаграждение/ за касационната инстанция в размер на 1000 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно.