Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на трети юни в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:П. Г. ЧЛЕНОВЕ:Л. П. . КИРОВ при секретар С. М. и с участието на прокурора Ася Петроваизслуша докладваното от съдиятаЮ. К. по адм. дело № 2142/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. В., подадена чрез пълномощник - адв. С., насочена срещу Решение № 2217/ 03.12.2020 г. по административно дело № 590/ 2020 г. на Административен съд – Пловдив.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на съдебното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Моли да се отмени решението и да се уважи изцяло иска.

По делото е постъпила и втора касационна жалба на П. В., подадена чрез пълномощник Г. В. /баща/, насочена срещу Решение № 2217/ 03.12.2020 г. по административно дело № 590/ 2020 г. на Административен съд - Пловдив.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на съдебното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Счита, че в съдебното решение липсват мотиви, като не са съобразени и обсъдени всички представени от ищеца и приети от съда писмени доказателства.

Моли да се отмени решението и да се уважи изцяло иска с присъждане на разноски.

Ответникът- Национална eкспертна лекарска комисия (НЕЛК) в писмен отговор по касационната жалба, подаден чрез юрисконсулт Карамитрев, счита подадената касационна жалба за неоснователна и недоказана. Моли същата да се остави без уважение и да се остави в сила решението на АС Пловдив, като правилно и законосъобразно.

Касационният жалбоподател П. В., в съдебно заседание чрез своя баща и пълномощник Г. В. - моли да се отмени обжалваното решение. Подробни доводи са развити в представената писмена защита, подадена чрез адвокат В. С..

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението на съда следва да се отмени и върне за ново разглеждане.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Адм. съд е бил сезиран с искова молба, предявена от П. В., срещу НЕЛК гр. София. Ищецът иска ответникът - НЕЛК да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 18 000 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.01.2016 г.

С обжалвания съдебен акт съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявените от П. В. искови претенции срещу Национална експертна лекарска комисия гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 18 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.01.2016 г. до окончателното й изплащане, за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат на незаконен административен акт, изразяващи се в безсъние, сприхавост, избухливост, депресивно състояние и социална изолация, лишаване от право на труд, обида, огорчение и възмущение, претърпени за периода от 09.09.2015 г. до 18.05.2020 г. (датата на постъпване на уточняваща молба вх. № 6313/ 18.05.2020 г. по описа на съда), в резултат на незаконен административен акт– Експертно решение (ЕР) № 0555 от зас. № 124/ 09.09.2015 г. на НЕЛК, Първи специализиран състав по вътрешни болести, оттеглен по съдебен ред.

За да приеме този резултат адм. съд е посочил, че в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, Първи специализиран състав на НЕЛК по вътрешни болести се е произнесъл с ЕР № 0555 от зас. № 124/09.09.2015 г., с което отменя ЕР на ТЕЛК и приема, че лицето може да изпълнява заеманата длъжност – [длъжност], но на трудоустроено работно място /[дейност]/ или на друго подходящо работно място (лист 233-235).

Това решение също е оспорено, този път, както от Варадинов, така и от неговия работодател. По жалбата на Варадинов е образувано адм. дело № 3120/2015 г. по описа на Административен съд– Пловдив, а по жалбата на „Ш. Е. Б. ЕООД е образувано адм. дело № 11441/2015 г. по описа на Административен съд София - град. В съдебното производство и двете жалби са оставени без разглеждане, а образуваните по тях производства са прекратени, поради подадена молба от НЕЛК (л. 27 от адм. дело № 3120/2015 г. по описа на ПАС), с която на основание чл. 156 от АПК комисията оттегля издадения от нея административен акт, а именно ЕР № 0555 от зас. № 124/ 09.09.2015 г.

Постановените прекратителни определения са оспорени от Варадинов пред ВАС, който със свои определения от 25.02.2016 г., съответно от 17.05.2016 г. ги е оставил в сила (л. 226 и сл.).

След оттеглянето е издадено, ЕР № 0713 от зас. № 146/14.10.2016 г. на Първи специализиран състав по вътрешни болести на НЕЛК, с което е прието, че лицето подлежи на трудоустрояване, при спазване на противопоказните условия на труд (лист 188- 189 от адм. дело № 230/ 2017 г. по описа на ПАС).

Останал недоволен от това, Варадинов го оспорва пред Административен съд – Пловдив, по повод на което е образувано административно дело № 230/ 2017 г., приключило с влязло в сила съдебно решение, с което ЕР № 0713 от зас. № 146/14.10.2016 г. на Първи специализиран състав по вътрешни болести на НЕЛК е отменено и делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне при спазване на посочените указания за допуснати пропуски (л. 570-573 от адм. дело № 230/ 2017 г. по описа на ПАС).

Решаващият съд е намерил, че от събраните по делото доказателства, се установявало наличието на оттеглен по съдебен ред административен акт, от който ищецът твърди, че са произлезли претендираните от него вреди. При това положение, дължима е преценка относно незаконосъобразността на така оттегленото ЕР № 0555 от зас. № 124/09.09.2015 г. на Първи специализиран състав по вътрешни болести на НЕЛК, съобразно цитирания чл. 204, ал. 3 АПК

Установил е несъответствие (противоречие) между мотиви и диспозитив е недопустимо при постановяване на разглеждания административен акт. По този начин той става неясен и неразбираем за страните в процеса и създавал обективна невъзможност за законосъобразното му изпълнение. Това било достатъчно, за да се приеме, че оттегленото от НЕЛК ЕР № 0555 от зас. № 124/09.09.2015 г., се явява незаконосъобразно.

Приел е, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касаело се за противоправно поведение от страна на НЕЛК, изразяващо се в издаването на незаконосъобразен административен акт.

С оттеглянето на незаконосъобразния административен акт обаче, стартиралото пред ТЕЛК административно производство по подадено искане от „Ш. Е. Б. ЕООД, не е било приключило. То е приключило с последващо издадено ЕР № 0566 от зас. № 111/ 28.09.2018 г. на Специализиран състав по вътрешни болести на НЕЛК.

С други думи казано, описаните в исковата молба негативни емоции и преживявания в резултат на оттегленото ЕР № 0555 от зас. № 124/09.09.2015 г. на НЕЛК, дори и да са породени у Варадинов, се дължали изключително на неговото поведение.

В случая по делото остана недоказано, с изискуемата от закона категоричност и несъмненост, твърдението, че ищецът е претърпял подобни на описаните в исковата молба душевни тревоги и страдания, вследствие на незаконосъобразното ЕР на НЕЛК, които по някакъв начин да са увредили неговото психическо или физическо здраве или да са намерили друго отражение върху неговите морални устои.

Адм. съд е констатирал, че ищецът твърди вредите да са претърпени в периода от 09.09.2015 г. до 18.05.2020 г., а свидетелят заявява по отношение на ищеца следното: „От 2013 г. до 2018 г. той се чувстваше по този начин.“.

Следователно от така събраните гласни доказателствени средства, дори да се приеме, че ищецът е претърпял твърдените негативни емоции и преживявания, то не се доказва, че същите са в пряка причинна връзка с оттегленото ЕР на НЕЛК.

Предявеният иск като неоснователен и недоказан е бил отхвърлен изцяло.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира подадената касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на АС Пловдив е необосновано. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и след анализ на приложимия материален закон. Решението на адм. съд е постановено при спазване на съдопроизводствените правила.

Не е налице твърдяното от касационния жалбоподател противоречие на изводите на съда по отношение състава на претендираната отговорност, регламентирана в чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Твърденията на касатора за вреди, които са в пряка връзка с отменени актове на НОИ са неоснователни и недоказани. Вредите в производството по чл.1, ал.1 ЗОДОВ не се презумират, а подлежат на всеобхватно и пълно доказване - чл.153, чл.154, ал.1 ГПК, във вр. с 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест е за ищеца, който трябва да докаже обстоятелствата, на които основава претенцията си, което в случая не е сторено.

Административният съд правилно е отхвърлил иска с правно основание чл. 1, ал. 1 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, предявен от Варадинов срещу НЕЛК. Първоинстанционният съд обосновано е приел в мотивите си, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на предвидената в закона отговорност за имуществени вреди. Кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране на предвидената в закона отговорност за вреди са: 1. Незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие; 2. Незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. Реално настъпили неимуществени вреди от този акт, действия или бездействия; 4. Пряка и непосредствена причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт (действия или бездействия) и вредоносния резултат.

По исковата претенция на касатора, доказателствата по делото установяват наличието само на първата от кумулативно необходими предпоставки за ангажиране отговорността на държавата, а именно - незаконосъобразен административен акт, каквото се явява – ЕР № 0555 от зас. № 124/09.09.2015 г. на НЕЛК, който е оттеглен в съдебното производство. Настоящият състав споделя изводите на адм. съд за неговата незаконосъобразност.

В случая не са налице претърпени от лицето неимуществени вреди, в резултат на оттегления адм. акт решения, което изключва наличието на елемент от фактическия състав на правната норма - причинната връзка между незаконосъобразния акт на ТЕЛК и претендирания вредоносен резултат.

По делото не се доказва доколко отмененият адм. акт е повлиял отрицателно на лицето в процесния период. Същият е водел множество съдебни производства, без да посочи конкретно и ясно и съответно да се установи, какъв е целеният от тях резултат.

Ангажираните свидетелски показания сочат събития и факти свързани с други периоди и не може да се определи еднозначно дали негативните емоции, произтичат от отменения адм. акт.

Правилно съдът е акцентирал, че преписката е приключила благоприятно за лицето. Издаденият адм. акт не е от естество, че да доведо до отрицателна промяна в правната сфера на лицето и от там да провокира силни негативни реакции.

Правилни са изводите на съда и за липса на причинна връзка между отменените като незаконосъобразни актове и претендираните вреди на дружеството. Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ изисква тази връзка да е пряка, типична, нормално настъпваща и необходима последица от незаконосъобразния акт, както и непосредствена, т. е. неопосредена от други актове или действия. В случая обаче е налице положителен акт, с който окончателно е приключило административното производство.

Обосновано решаващият съд е намерил, че от така събраните гласни доказателствени средства, дори да се приеме, че ищецът е претърпял твърдените негативни емоции и преживявания, то не се доказва, че същите са в пряка причинна връзка с отмененото ЕР на НЕЛК.

Нещо повече, именно от свидетелските показания е възможно да се направи извод, че от 2015 г. ищецът очевидно не е бил в социално изолация, отчужден, неконтактен и т. н., доколкото често е посещавал Перущица, защото е имал приятели там, с които се е виждал.

Правилно съдът е възприел, че избухливостта, отчуждеността, унижението, обидата, за които свидетелят говори, са квалификации за поведението на ищеца, които не обвързват съда да приеме, че са следствие на оттегленото експертно решение на НЕЛК, доколкото не са установени конкретни проявления на неговото поведение.

Налице са само общи твърдения и оценка на състояния, без да се изложат конкретни факти, пряко свързани с визирания адм. акт.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, в хода на съдебното производство, ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин претендираните от него имуществени вреди, да са в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразните актове. Съответно не следва да се реализира обезщетителната функционалност по чл.4, ЗОДОВ, чл.82 ЗЗД, във вр. с 1 от ЗОДОВ.

При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон.

Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд– трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2217/ 03.12.2020 г. по административно дело № 590/ 2020 г. на Административен съд - Пловдив.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Панайот Генков

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Любка Петрова

/п/ Юлиян Киров