Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на главния секретар на Министерство на здравеопазването, подадена срещу решение № 5390 от 31.07.2015 г., постановено по адм. дело № 4069/2015 г. по описа на Административен съд София - град, с което по жалба на К. А. А. е отменена издадена от касатора заповед № РД-01-88/07.04.2015 г., в частта, с която е отказано предоставянето на достъп до обществена информация по т. 1 от заявление вх. № 93-00-41/24.03.2015 г., като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в тази част. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно при наличие на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът оспорва жалбата чрез процесуален представител.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение решението да се потвърди.

Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Първоначалният жалбоподател е подал заявление за предоставяне на информация до Националния съвет по наркотични вещества. В т. 1 от същото е поискал да получи достъп до стенографския протокол, който се е водил на редовно заседание на съвета, проведено на 09.02.2015 г. при обсъждането на позиция по темата за необходимостта и терапевтичното значение на употребата на марихуаната и нейните деривати за медицински цели. За да откаже предоставянето й, административният орган се е позовал на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗЗД ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ), а именно, че исканата информация по т. 1 от заявлението е свързана с оперативната подготовка на протоколното решение от проведеното заседание и няма самостоятелно значение.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че търсената информация е обществена със служебен характер. Органът обаче не е преценил разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ за надделяващ обществен интерес, при наличието на който съгласно чл. 13, ал. 4 от...