Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” С., подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Данаилова против решение № 6516/27.10.2015 г. по адм. дело № 4038 по описа за 2015 г. на Административен съд София - град, с което е отменен ревизионен акт № 2031302707/18.12.2013 г., издаден от К. Г. Л., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП – С. в частта, в която с него за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2011 г. са установени задължения на В. Д. Т. от [населено място] за довнасяне за здравноосигурителни вноски в размер общо на 1436 лева главница и 258.98 лева лихви и са възстановени на В. Д. Т. недължимо платени здравни осигурителни вноски за 2006 г. в размер на 208.80 лева главница и съответните лихви, за 2007 г. в размер на 924 лева и съответните лихви, за 2008 г. в размер на 1353.60 лева главница и съответните лихви, за 2009 г. в размер на 1795.20 лева главница и съответните лихви и за 2010 г. в размер на 1718.40 лева главница и съответните лихви.

Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират неправилно прилагане на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО) и недопустимост на решението, в частта, с която на лицето са възстановени недължимо платените здравноосигурителни вноски - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Б. който поддържа касационната жалба и моли да се постанови решение, с което да се обезсили обжалваното решение в частта, с която е постановено възстановяване на осигурителните вноски и да се отмени същото в останалата му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1479 лева.

Ответникът В. Д. Т. чрез процесуалния си представител е оспорва касационната жалба в съдебно заседание и в писмен отговор от 09.12.2015 г.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд – София - град е ревизионен акт № 2031302707/18.12.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – С. в частта, в която с него за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2011 г. са установени задължения на В. Д. Т. от [населено място] за довнасяне на здравноосигурителни вноски в размер общо на 1436 лева главница и 258.98 лева лихви, потвърден с решение № 249 от 19.02.2015 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” С., с който на В. Д. Т. от [населено място] са установени задължения за довнасяне на здравноосигурителни вноски за периоди от 01.01.2006 г. до 31.12.2011 г. с общ размер на 1436 лева главница и 258.98 лева лихви.

С постановеното решение Административен съд София - град е отменил ревизионният акт в обжалваната му част и е възстановил на лицето недължимо платените здравноосигурителни вноски, след като законосъобразно е приел, че здравни осигуровки върху доход от наем не се дължат, поради което вписването в ГДД на доходите от наем като осигурителен доход, различен от избрания минимален размер на осигурителния доход е в резултат на погрешно попълване на ГДД. Внасянето на изравнителните вноски също е в резултат на допуснатата грешка при попълване на ГДД и деклариране на осигурителен доход от наем, какъвто не подлежи на облагане със здравноосигурителни вноски. От съдържанието на ГДД за 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. първоинстанционният съд е направил извод, че не се касае за избран от жалбоподателя максимален размер на осигурителния доход във връзка с възможността по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, а за допусната грешка при попълване на ГДД и неправилно деклариране на доходите от наем като осигурителни доходи. Така постановеното решение е правилно.

Неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.

Съгласно разпоредбата на чл. 33 от ЗЗО (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО) задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са всички български граждани, какъвто е и В. Д. Т.. Същият не попада в хипотезите на чл. 40, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО за здравно осигуряване, поради което е внесъл здравноосигурителни вноски при условията на чл. 40, ал. 5 от закона. В изпълнение на тази норма (в приложимата редакция), лицата внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица, определен със Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване - до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация.

Доходите от наем не са доходи от трудова дейност по смисъла на чл. 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и правилно първоинстанционният съд е приел, че същите не следва да бъдат включени в дохода по чл. 40, ал. 1 от ЗЗО. Обстоятелството, че доходът от наем се включва в облагаемия доход по чл. 31 от ЗДДФЛ не води автоматично до включването му в понятието осигурителен доход по чл. 6 от КСО, респективно чл. 40, ал. 1 от ЗЗО и доводите на касатора в тази насока са неотносими към предмета на спора.

Между страните няма спор относно размера на възстановените от първоинстанционния съд суми. Касаторът навежда доводи за недопустимост на решението в тази му част доколкото за възстановяване на недължимо внесените от лицата суми е предвиден особен ред, уреден в глава шестнадесета, раздел първи от ДОПК. Настоящият съдебен състав не споделя тази теза на касатора по следните съображения:

В случая административното производство е образувано по искане на лицето за прихващане и възстановяване № 0394 -03- 199 от 15.10.2012 г. на недължимо платени здравноосигурителни вноски за 2006 г. в размер на 156 лева, за 2007 г. в размер на 924 лева, за 2008 г. в размер на 1 353.60 лева, за 2009 г. в размер на 1 795.20 лева и за 2010 г. в размер на 1 718.40 лева или общо в размер на 5 947.20 лева. По искането е възложено извършване на ревизия по чл. 129, ал. 2, т. 1 от ДОПК.

От съдържанието на ГДД за 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. е видно, че се касае за допусната грешка при попълване на ГДД и неправилно деклариране на доходите от наем като осигурителни доходи, както правилно е приел първоинстанционният съд. Корекцията може да се извърши и в хода на ревизионното производство с оглед разпоредбата на чл. 106, ал. 3 от ДОПК. След като органът по приходите е установил допуснатата грешка е следвало да установи действителния дължим размер на здравноосигурителните вноски в ревизионния акт и да възстанови с него недължимо платените суми.

Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, при обжалване на ревизионен акт пред съда, последният преценява законосъобразността и обосноваността на РА, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. По аргумент от чл. 160, ал. 4, вр. с ал. 3 от ДОПК, когато отмени РА на някое от горепосочените основания, съдът, разглеждащ спора по същество, не връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона (в този смисъл Решение № 2274 от 29.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12623/2014 г.; Решение № 2137 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14364/2015 г., I о.; Решение № 10851 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14248/2015 г.; Решение № 10851 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14248/2015 г. Решение № 7821 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14605/2015 г., I о.). Именно тази хипотеза е приложима в настоящия случай, поради което настоящият съдебен състав намира, че решението на първоинстанционния съд е допустимо и законосъобразно в тази му част.

Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение, с което е отменен ревизионен акт № 2031302707/18.12.2013 г., издаден от К. Г. Л., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП – С. в частта, в която с него за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2011 г. са установени задължения на В. Д. Т. от [населено място] за довнасяне за здравноосигурителни вноски в размер общо на 1436 лева главница и 258.98 лева лихви и са възстановени на В. Д. Т. недължимо платени здравни осигурителни вноски за 2006 г. в размер на 208.80 лева главница и съответните лихви, за 2007 г. в размер на 924 лева и съответните лихви, за 2008 г. в размер на 1353.60 лева главница и съответните лихви, за 2009 г. в размер на 1795.20 лева главница и съответните лихви и за 2010 г. в размер на 1718.40 лева главница и съответните лихви, следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6516/27.10.2015 г. по адм. дело № 4038 по описа за 2015 г. на Административен съд София - град.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.