Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
С решение № 402 от 18.11.2015 г., постановено по административно дело № 453/2015 г., Административен съд – Враца е: 1) отменил заповед № М 1023/06.08.2015 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – М., потвърдена с решение № РД 01-112/25.08.2015 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – В., с която на Р. К. М.-Ц. от [населено място] е отказано отпускане на еднократна помощ по чл. 8в от Закон за семейните помощи за деца (ЗСПД); 2) разпоредил изпращане на преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – М. за ново произнасяне, съобразно задължителните указания, дадени в мотивите на решението.
Така постановеното съдебно решение е атакувано с касационна жалба от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – М., чрез пълномощника юрк.. Т. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът моли оспореното съдебно решение да бъде отменено.
Ответницата по касация - Р. К. М.-Ц. от [населено място] в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея съдебно решение като правилно да се остави в сила.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
С оспорената пред Административен съд – Враца заповед № М 1023/06.08.2015 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – М., на Р. К. М.-Ц. е отказано отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8в от ЗСПД. Отказът е мотивиран с това, че Р. К. М.-Ц. не отговаря на условието по чл. 8 в, ал. 1, т. 4 от ЗСДП (в редакцията изм. ДВ, бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г.), тъй като е осигурена и получава обезщетение за майчинство.
За да уважи сезиралата го жалба срещу заповедта, първоинстанционният съд е приел, че тя е материално незаконосъобразна.
Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение, с което оспорената пред Административен съд – Враца заповед е отменена и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта.
Решението на Административен съд – Враца, противно на твърдяното от касатора, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната норма на чл. 8в от ЗСПД (ЗАКОН ЗЗД СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗЗД ДЕЦА). Съдът е приел, че незаконосъобразно административният орган е отказал отпускането на еднократна помощ по съображения, че новата редакция на чл. 8в от ЗСПД предвижда като условие за получаване на паричната помощ майката да не е осигурена и да не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО). В тази връзка съдът е приел, че към датата на подаване на молбата-декларация за отпускане на еднократна помощ за раждане на дете (независимо дали тази дата е 14.07.2015 г. или 24.07.2015 г.), действаща е била разпоредба на чл. 8в от ЗСПД (ред. ДВ бр. 23/2009 г.), съгласно която Р. М.-Ц. има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, тъй като са налице визираните в тази разпоредба предпоставки, а именно: Р. М.-Ц. е майка на дете до една година, студентка в редовна форма на обучение, детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца, като доходите на семейството са без значение. Изменената разпоредбата на чл. 8в от ЗСПД относно условията за възникване на правото на еднократна помощ по чл. 8в от ЗСПД (ДВ бр. 57 от 28.07.2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) въвежда като условия за получаване на еднократна помощ лицето да не е осигурено и да не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на КСО, на което условие лицето безспорно не отговаря. Както правилно е приел първоинстанционният съд, изменената разпоредба на чл. 8в от ЗСПД е материалноправна и като такава има действие занапред, поради което е неприложима за заварените правоотношения, в това число и в настоящия случай, тъй като производството е започнало преди 28.07.2015 г., когато влиза в сила изменението на разпоредбата на чл. 8в от ЗСПД.
Според решаващия състав, правопораждащите за жалбоподателката факти са се осъществили при действието на старата редакция на чл. 8в от ЗСПД, поради което именно нея е следвало да съобрази административният орган. Изложено е, че изменената разпоредба на чл. 8в от ЗСПД няма обратно действие, поради което е приложима само за юридически факти, настъпили след влизането й в сила. Предвид това тълкуване съдът е направил извода, че в конкретния случай искането на жалбоподателката е следвало да бъде уважено и да й бъде отпусната исканата социална помощ.
Видно от данните по делото, Р. М. - Ц. е декларирала пред компетентния административен орган, че е омъжена, осигурена, студентка в редовна форма на обучение, посочени са данните на детето, за което се иска помощта, и е декларирано, че същото не е настанено за отглеждане в семейство на роднини, близки или в приемно семейство, както и в специализирана институция. Спазено е било условието за отпускане на еднократна помощ, съгласно чл. 16а, ал. 3, т. 3 от ППЗСПД - представяне на уверение от висшето училище за лицата по чл. 8в, ал. 1 и ал. 4 от ЗСПД, че лицето е записано като редовен студент към датата на подаване на молбата-декларация. За упражняване на това право законодателят е поставил като изискване удостоверяването на факта на записване на майката като студент в редовна форма на обучение във висшето учебно заведение, приложено е уверение от Международно В. Б. У № 000819/13.07.2015 г., че Р. К. М.-Ц. е записана редовно обучение, четвърти курс, „Бакалавър“ по специалност „Счетоводство и контрол“.
В случая са налице фактическите основания по чл. 8в от ЗСПД и правилно съдът е отменил отказа за отпускане на еднократната социална помощ като незаконосъобразен поради неправилно тълкуване и прилагане на относимите правни норми от издалия заповедта административен орган. Безспорно са установени правнорелевантните факти за отпускане на търсената социална помощ: детето не е навършило една година, не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца, майката е записана като студентка, учаща в редовна форма на обучение и не е отстранена от висшето училище. По отношение на Р. К. М.-Ц. са изпълнени всички законови предпоставки за отпускане на исканата еднократна помощ за отглеждане на дете до една година.
С разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД е предоставено право на еднократна семейна помощ на майка-студентка, при положение, че същата отговаря на предвидените в тази норма изисквания. За възникването на признато от закон субективно право, каквото е това по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД, следва да са изпълнени предвидените в съответната правна норма материалноправни предпоставки. Правните норми, с които се регламентират предпоставки (отрицателни и/или положителни) за възникване на определено субективно право, са материалноправни и затова по общото правило за действие на материалноправните норми във времето, се прилагат тези норми, който са действали към момента на възникване на съответния фактически състав. В конкретния случай всички елементи от фактическия състав за възникване на правото на еднократна помощ по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД са осъществени преди изменението на същата разпоредба с ДВ, бр. 57/2015 г. В случая при преценката дали е възникнало претендираното субективно право следва да бъдат взети предвид изискванията съгласно действащата към този момент редакция - обн., ДВ, бр. 23/2009 г. Освен това, правото да се поиска отпускане на помощта също е упражнено преди измененията на нормата, с подаването на молба-декларация от Р. К. М.-Ц. независимо дали същата е депозирана на 14.07.2015 г. или на 24.07.2015 г.
Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му – чл. 142, ал. 1 от АПК, но това не означава, че следва да бъде отречено право, възникнало и упражнено на законно основание, без това законно основание да е отречено с обратна дата от последващ закон. Разбирането на административния орган, мотивирало отказа, означава да бъде признато вид обратно действие на материалната норма, което се изразява в това, законодателно по нов начин да се преуредят факти, възникнали до промяната, преди да са осъществени правата, и нещо повече, това да бъде преценявано и към момента на издаване на административния акт. Такова обратно действие е допустимо само с изрична разпоредба на закона, каквато в случая не е налице.
Изводите, направени в обжалваното съдебно решение, са в съответствие с материалния закон. Съдът правилно е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката за ново произнасяне по молбата за отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете по чл. 8в от ЗСПД, след като единственото основание за постановения отказ е неизпълнението на отрицателното условие по чл. 8в, ал. 1, т. 4 от ЗСПД, което е въведено с изменението обн. ДВ, бр. 57/2015 г. и не е било в сила към датата на подаване на молбата-декларация, поради което и е неприложимо в конкретния случай.
Изложеното обуславя извода, че отричайки на Р. М.-Ц. правото на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8в от ЗСПД, директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ –М. е издал заповед в противоречие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, която неправилно е потвърдена от директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане – В..
Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразния административен акт и изпращайки преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 402 от 18.11.2015 г., постановено по административно дело № 453/2015 г. по описа на Административен съд - Враца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.