Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – [населено място] при ЦУ на НАП против Решение № 245/08.06.2015г., постановено по адм. дело № 188/2015г. по описа на Административен съд – В. Т, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-04-1401275-091-01/19.12.2014г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение № 100/26.02.2015г. на директор Дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП, с която на Р. Д. Ч., действащ като [фирма] – [населено място] е установен данък за внасяне по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 59 859,38 лева, ведно с лихви в размер на 22 306,53 лева.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на [фирма], както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - Р. Д. Ч., действащ като [фирма] – [населено място], чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 3600 лева за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира касационната жалба за допустима, като подадена в...