Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при [община] срещу Решение №1242/26.02.2016 г., постановено по адм. д. №7491/2015 г. по описа на Административен съд София-град, второ отделение, 22-и състав, като се иска отмяна на същото и да се потвърди зоповедта му. Ответникът по жалбата не взема становище.

Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна.

Върховнията административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното решение Административен съд София - град е отменил Заповед №РД-18-108 от 08.07.2015г. на Директор на Дирекция „Общински строителен контрол“ в [община]. За да постанови решението си съдът е приел, че при издаването на заповедта е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, което е довело и до нарушение на материалния закон. В констативния акт, и впоследствие от административният орган не са изложени съображения по които се приема, че [ЮЛ] е собственик на процесния преместваем обект; като същевременно не се оспорва неговото твърдение, че собственик на същия е [фирма]. Допуснатото съществено нарушение се изразява в това, че заповедта е издадена по отношение на ненадлежен адресат - [ЮЛ], което дружество не е собственик на разпоредения за премахване обект по чл. 57а ЗУТ, съгласно която норма това задължение е за собственика на обекта. Това е достатъчно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, тъй като негативните последици от същата касаят различно от собственика на обекта лице, което пък е в противоречие с изискванията на материалния закон. Констатираното от съда нарушение е довело до това, че е проведено производство срещу лице, засегнато от акта, без същото да е участник в него от една страна, а от друга – е довело до непълно изясняване на относимите за спора факти. Това представлява съществено нарушение, тъй като ако производството беше образувано и водено срещу действителния собственик на обекта, би могло да се достигне до различно правно решение от страна на органа. Няма данни органът да е правил служебна проверка относно това дали за обекта е имало издадено разрешение за поставяне в собствените си регистри и на кого е било издадено това разрешение. Напротив ответникът е търсил тези документи от адресата на заповедта, срещу който е водено производството [ЮЛ], който е само ползвател на обекта, и то при условията, при които последният вече е поставен. Т.е., и собствеността на обекта като движима вещ, и правата върху разрешеното поставяне принадлежат на [фирма], а не на [ЮЛ]. Крайният извод на съда е, че жалбата се явява основателна и като такава следва да се уважи и оспорваната заповед да бъде отменена. Решението е правилно.

Правилно е прието от съда, че оспорената заповед е издадена по отношение на ненадлежен адресат, доколкото липсват доказателства, че дружеството е собственик на разпоредения за премахване обект по чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ. Констатирано е, че в хода на административното производство не е изследван въпроса относно собственика на преместваемия обект, предвид изискванията на чл. 57а, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ. Правилен и обоснован е изводът за незаконосъобразност на заповедта, поради издаване на същата по отношение на ненадлежен адресат. Това е достатъчно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, тъй като негативните последици от същата касаят различно от извършителя, респ. собственика на обекта лице. Ето защо правилното решение на първоинстанционния съд следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1242/26.02.2016 г., постановено по адм. д. №7491/2015 г. по описа на Административен съд София-град, второ отделение, 22-и състав. Решението не подлежи на обжалване.