Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], област [област],[жк], [жилищен адрес] представлявано от управителя А. А., срещу решение № 467 от 27.01.2016 година, постановено по адм. д. № 7488/2015 година по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЗМ-5800-191/32-73305/27.04.2015 година на началника на М. С.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът – началникът на М. С, не е изразил становище по подадената касационна жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на [фирма] срещу заповед № ЗМ-5800-191/32-73305/27.04.2015 година на началника на М. С, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „запечатване на обект” – търговски обект – склад на едро за алкохолни и безалкохолни напитки, находящ се на адрес: [населено място], [улица] за срок от един месец, считано от датата на връчване на заповедта. Със същия административен акт е постановена и забрана достъпа до обекта, като на дружеството е даден срок за отстраняване на наличните стоки в обекта. Съдът е приел, че в случая са били налице материалноправните и процесуалноправните изисквания на Закон за налагане на принудителната административна мярка, както и че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответната форма и в съответствие с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил подадената срещу заповедта жалба. Решението е правилно.
От данните по делото е установено, че при извършена на 28.01.2014 година проверка на търговски обект - склад на едро за алкохолни и безалкохолни напитки, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван и експлоатиран от [фирма], е констатирано, че на рафтовете в складовото помещение дружеството е държало 183 броя бутилки вносни високоалкохолни напитки - акцизни стоки по чл. 2, т. 1 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗЗД АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове (ЗАДС), облепени с неистински български акцизен бандерол. Изготвено е становище от Централна митническа лаборатория, според което акцизните бандероли не съответстват на образеца на български акцизен бандерол за спиртни напитки на Министерство на финансите и същите са неистински. На дружеството – касатор е съставен акт за установяване на административно нарушение № 56 от 19.09.2014 година, въз основа на който е издадено наказателно постановление № 55/2014 година на директора на Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Централно митническо управление на А. М, с което за нарушение по чл. 123, ал. 2 от ЗАДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС високоалкохолните напитки са отнети в полза на държавата и на основание чл. 124а, ал. 1 от с. з. дружеството е лишено от право да упражнява търговска дейност в търговския обект за срок от един месец.
Обжалваното съдебно решение е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 124б, ал. 1 във връзка с чл. 124а, ал. 1, във връзка с чл. 123, ал. 2 от ЗАДС. Нормата е императивна. Принудителната административна мярка се налага задължително при извършено административно нарушение, за което е наложено административно наказание по съответния ред. В случая административният орган действа при обвързана компетентност. Посочената законова предпоставка е била налице. На жалбоподателя е наложено административно наказание за административно нарушение с наказателно постановление. При налагане на административната принудителна мярка органът не може да извършва контрол за законосъобразност на наказателното постановление. Административнонаказателната отговорност е самостоятелна и защитата по нея се осъществява по друг ред. Принудителните административни мерки по смисъла на чл. 22 от ЗАНН целят предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Актът за налагане на принудителна административна мярка има самостоятелен характер. Органът, който налага мярката, редът за налагане, предпоставките за това и обжалването на акта са уредени в закон и защитата се осъществява самостоятелно и независимо от тази при административнонаказателната отговорност. В тази връзка неоснователно е възражението на касатора, че посоченият в заповедта за налагане на принудителната административна мярка адрес и този посочен в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, на който адрес е била извършена проверката не са идентични. Правилно това е прието от първоинстанционния съд като техническа грешка, която не влияе на констатираното нарушение. Констатация за извършено именно на този адрес административно нарушение по чл. 126 от ЗАДС е направено, както в съставения акт за установяване на административно нарушение, така и в издаденото наказателно постановление.
В случая между страните не е спорно, че за констатираното нарушение е издаденото наказателно постановление, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на търговеца и именно този релевантен факт е обусловил и налагането на предвидената в чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС принудителна административна мярка. Визираната норма не съдържа изискване издаденото постановлението да е влязло в сила, респективно неговият стабилитет е ирелевантен за издаване на оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Наказателното постановление и процесната заповед са наложени кумулативно, в съответствие с разпоредбата на чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС, при приложението на която административнонаказващият орган действа при условията на обвързана компетентност. Тази нормативна регламентация правилно е съобразена от първоинстанционния съд, а доводите на касатора досежно законосъобразността на наказателното постановление са ирелевантни, тъй като неговата законосъобразност не е предмет на настоящото производство. При отмяна на наказателното постановление ще следва прекратяване на принудителната административна мярка по право, какъвто настоящият случай, видно от влязлото в сила наказателно постановление не е.
Неоснователен е доводът на касатора, че в заповедта не са изложени мотиви за налагане на принудителната административна мярка. В заповедта е посочено, че мярката се налага, за да се предотврати и преустанови нарушението и вредните последици от него, които правилно съдът е преценил като достатъчни. При издаването на атакуваната заповед, административният орган действа при условията на обвързана компетентност. Той няма право на самостоятелна преценка дали да наложи принудителна административна мярка при осъществено административно нарушение, включващо се в предметния обхват на хипотезата на чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС. Именно поради това излагането на конкретни мотиви относно целите, които се преследват с налагането на мярката, не е необходимо, а посочването на съответното наказателно постановление индивидуализира в достатъчна степен административното нарушение и релевантните констатации, обосновали ангажирането на административнонаказателната отговорност на дееца.
С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 467 от 27.01.2016 година, постановено по адм. д. № 7488/2015 година по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.