Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на [фирма] [населено място] против решение № 32 от 11.03.2016г., постановено по адм. дело № 170/2015г. по описа на Администартивен съд-Я., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ДК-10-ЮИР-76/14.08.2015г. на началника на РДНСК-Югоизточен район.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му.

Ответникът началник РДНСК-Югоизточен район оспорва жалбата.

Ответниците гл. архитект на [община]-Я. и [фирма] писмено оспорват жалбата.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна.

За да посатнови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед, с която е отменено Разпореждане №4/14.04.2014г. на гл. арх. на [община] за заличаване в Разрешение за строеж №154/11.12.2006г. за "Конна база" със ЗП 998 кв. м. в УПИ I-за спорт, кв. 43 по плана на [населено място] на [фирма] [населено място] и вписване като нов възложител на [фирма] [населено място], за законосъобразна. Счетено е, че промяна на титуляра на разрешението за строеж не може да се извършва след завършване на строежа. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Според чл. 148, ал.1 ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Разрешението за строеж е част от строителните книжа по смисъла на §5, т.36 ДР ЗУТ. То има задължително съдържание, определено в чл. 148, ал.9 ЗУТ. Издава се на възложителя-чл. 148, ал.4 ЗУТ. Възложител по смисъла на чл. 161, ал.1 ЗУТ е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закона. Извършването на строежа в съответствие с одобрените инвестиционни проекти и разрешението за строеж го квалифицират като законен. Разрешението за строеж обаче не е акт, от който черпят права собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти. Промяната в тези права не се отразява на статута на строежа. Затова в ЗУТ не е предвидена възможност за промяна на възложителя в издадено разрешение за строеж. Промяната на възложителя относно строеж, който е завършен и въведен в експлоатация е незаконосъобразна и правилно е отменена с оспорената заповед, потвърдена с обжалваното решение. Последното не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32 от 11.03.2016г., постановено по адм. дело № 170/2015г. по описа на Администартивен съд-Я.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.