Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на И. К. Г. от [населено място] срещу решение №1905 от 21.03.2016 г. по адм. дело №522/2016 г. на Административен съд – София град. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна, със законните последици.

Ответникът - началникът на РДНСК - ЮЗР, чрез юрк.. И оспорва касационната жалба като неоснователна.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение, като постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните норми.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение е отхвърлен иска на настоящия касатор, с правно основание чл. 292 АПК, предявен срещу началника на РДНСК-ЮЗР,гр. С., за признаване за установено, че не се дължи изпълнение на влязлата в сила заповед №ДК-02-ЮЗР-515/11.11.2011г. на началника на РДНСК - ЮЗР – С., за премахване на незаконен строеж – „Навеси – стопански постройки“, УПИ IX-695, кв.403в, „В. Л.“, по плана на [населено място]. Прието е, че не са доказани факти и обстоятелства, които да се покриват от фактическия състав на чл. 292 АПК – факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание, които да погасяват или изменят породеното с него административно задължение. Безспорно е установено, че заповед № ДК-02-ЮЗР-515/11.11.2011 г. на началника на РДНСК-ЮЗР е влязла в сила и представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 1 от АПК. Доводът за недължимо изпълнение, поради издадено впоследствие Удостоверения за търпимост от 17.04.2012 г. е преценен като неотносим, тъй като издаденото удостоверение за търпимост не удостоверява законността на строежа, а може да послужи само при сключване на прехвърлителна сделка пред нотариус. С. не е приел довода на жалбоподателя, че строежът се явява единствено жилище на семейството, тъй като същият не съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл.292 АПК и вида на строежа не сочи на жилищна сграда.

Така постановеното решението е правилно и законосъобразно.

Съгласно нормата на чл. 292 АПК, задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение /изключване или погасяване/, разпоредено с влезлия в сила административен акт, който съставлява изпълнителното основание. В случая ищецът не се позовава на факти, от вида на визираните по-горе, какъвто например е изтекла давност по чл.285, ал.1 АПК. Удостоверението за търпимост е неотносимо към преценката за законност на строежа, дори и да е налице към момента на установяване на незаконния строеж и оспорването на заповедта за премахването му. Това е така, тъй като закона е придал изрично само удостоверителна сила на Удостоверението за търпимост и то досежно прехвърлителни сделки - §16, ал.1 изр. последно и §127, ал.1, изр. последно от ПЗР на ЗУТ. Оплакванията на касатора относно ограничена му възможност за защита, тъй като заповедта не е преминавала през съдебен контрол, са неоснователни, тъй като за да е налице годно изпълнително основание е достатъчно заповед №ДК-02-ЮЗР-515/11.11.2011г. на началника на РДНСК - ЮЗР да е влязла в сила, т.е. да е стабилен административен акт.Освен това съдебния контрол за законосъобразност на заповедта е следствие от процесуалната активност на адресата на заповедта, която в случай не е проявена-производството по оспорване на заповедта е прекратено, поради просрочие на жалбата.Това обстоятелство не дава възможност за пререшаване в настоящето производство, което е исково с правно основание чл.292 АПК, на въпроси, относими към законосъобразността на заповед №ДК-02-ЮЗР-515/11.11.2011г. на началника на РДНСК - ЮЗР.

Доводите по касационната жалба за нарушение на разпоредбата на чл.177, ал.1 АПК, поради пререшаване от съда на въпроса за нищожността на писмото на РДНСК-ЮЗР / решение №6304/21.10.2015 г. по адм. д. № 5271/2015 г. на АССГ/ са неоснователни от една страна, поради прилагане от съда на процесуалната норма на §54 от ПЗР на ЗУТ/бр.101/2015г,ДВ/ и от друга -ирелевантност на компетентността на изпълняващия заповедта орган към дължимостта на изпълнението, предмет на преценка по чл.292 АПК. Освен това прогласената с решение №6304/21.10.2015 г. по адм. д. №5271/2015 г нищожност не погасява изпълнението на задължението за премахване на незаконния строеж.

Неоснователен е и касационният довод по чл.7 от Хартата на основните права на ЕС и цитираната практика на ЕСПЧ,тъй като твърдението, че процесният незаконен строеж „навеси – стопански постройки“ е единствено жилище за жалбоподателя и семейството не е доказано, а премахването на незаконния строеж е в законоустановена процедура по чл. 225 ЗУТ във връзка с чл. 268 и сл. АПК.

Предвид горното, обжалваното решението, като правилно и постановено при липса на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1905 от 21.03.2016 г. по адм. дело №522/2016 г. на Административен съд – София град РЕШЕНИЕТО е окончателно.