Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на И. П. Ч. от [населено място], за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила решение № 2533 от 15.11.2012 година, постановено по адм. дело № 3142/2012 година по описа на Административен съд Пловдив. В искането за отмяна се твърди, че след влизане на решението в сила се е открило ново обстоятелство, което не е могло да бъде известно на искателя И. Ч.. Като такова ново доказателство представя писмо изх. № 33-НН-1061/12.01.2016 година, с което му е изпратен констативен протокол № 10-00-491/18.12.2015 година на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ (ГДИОКН) при Министерство на културата (МК). Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от съда, при съобразяване на новото обстоятелство.

Ответната страна - началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – Южен централен район (ЮЦР), чрез процесуалния си представител юрк.. А, в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на искането за отмяна.

Ответникът – Д. Н. Г. с писмено възражение по искането за отмяна, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител и с представена писмена защита излага съображения за недопустимост на искането, като подадено след визираните в чл. 240 от АПК срокове. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – К. М. Т. в постъпило писмено становище намира искането за отмяна за основателно.

Ответната страна – главния архитект на [община] не изразява становище по подаденото искане.

Искането за отмяна е направено в сроковете по чл. 240 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно.

С решение № 2533 от 15.11.2012 година, постановено по адм. дело № 3142/2012 година по описа на Административен съд Пловдив е отхвърлена жалбата на И. П. Ч. срещу заповед № ДК-10-64/03.11.2010 година на началника на РДНСК Южен централен район, с която са оставени в сила одобрените инвестиционни проекти и Акт за узаконяване № 1 от 01.06.2009 година, издаден от главния архитект на [община] на името на Д. Н. Г. за обект „второстепенни постройки със застроена площ от 93 кв. м., в ПИ № 851, кв. 18 по кадастралния план на [населено място].

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. И. П. Ч. е страна по делото пред Административен съд Пловдив, като постановеното съдебно решение е неблагоприятно за него. Ето защо И. Ч. може да иска отмяна на това решение. В искането е посочено, че се иска отмяна на влязлото в сила решение на Административен съд Пловдив на основание чл. 239, т. 1 от АПК. В тази хипотеза отмяна може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяната е насочена срещу такава неправилност на съдебния акт, дължаща се на невиновна и обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Другото кумулативно дадено в цитираната норма изискване е тези нови обстоятелства да са от съществено значение за решаване на делото.

Като ново писмено доказателство искателят е представил писмо изх. № 33-НН-1061/12.01.2016 година, с което му е изпратен констативен протокол № 10-00-491/18.12.2015 година на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ при Министерство на културата. Твърди, че с него е уведомен, че инвестиционните проекти, по които е постановен Акт за узаконяване № 1 от 01.06.2009 година на главния архитект на [община], оставени в сила с оспорената заповед № ДК-10-64/03.11.2010 година на началника на РДНСК Южен централен район, не са били съгласувани по реда на чл. 4, ал. 3 от Закон за паметниците на културата и музеите отм. и чл. 83, ал. 1 от ЗКН (ЗАКОН ЗЗД КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО).

Настоящият съдебен състав намира, че тези доказателства не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК и е могло да бъдат известни или да бъдат наведени от искателя като основание за незаконосъобразност на обжалваната заповед до приключване на делото в редовната съдебна инстанция, ако е считал, че са от съществено значение за изхода на спора. Поради това и представеното доказателство не може да бъде основание за отмяна на атакуваното съдебно решение. Това е така, защото основание за отмяна могат да бъдат само доказателства, които са нови, т. е. не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, която иска отмяната, до приключване на устните състезания в последната съдебна инстанция. В случая, това не е така, тъй като искателят, при полагане на дължимата грижа, е разполагал с възможността да наведе тези основания в проведеното и завършило с влязъл сила съдебен акт производство пред Административен съд Пловдив.

Представеният констативен протокол № 10-00-491/18.12.2015 година на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ при Министерство на културата е новосъздадено писмено доказателство, което не може да служи като основание за отмяна на постановеното и влязло в сила съдебно решение.

При това положение ако искателят счита, че инвестиционните проекти, по които е постановен Акта за узаконяване не са били съгласувани от надлежните органи по предвидения законов ред, то тази негова грешка не може да бъде поправена в производство по реда на отмяна на влязъл в сила съдебен акт.

При липсата на условията за отмяна, визирани в чл. 239, т. 1 от АПК, искането на И. П. Ч. като неоснователно ще следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане, И. П. Ч. ще следва да бъде осъден да заплати на Д. Н. Г. направените за това производство разноски за един адвокат в размер на 500.00 лева. Заплащането и размера на адвокатския хонорар са надлежно установени с представените по делото доказателства

По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на И. П. Ч. от [населено място] за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила решение № 2533 от 15.11.2012 година, постановено по адм. дело № 3142/2012 година по описа на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА И. П. Ч. от [населено място] да заплати на Д. Н. Г. от [населено място], [улица] направените в настоящото производство разноски в размер на 500.00 (петстотин) лева. Решението не подлежи на обжалване.