Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г. А. С. срещу Решение № 4475 от 26.06. 2015 г., постановено по адм. дело № 10703/ 2013 г. на Административен съд София - град (АССГ) в ЧАСТТА, в която се ОТХВЪРЛЯ като недоказан иска за разликата от присъдения размер от 300 лева до пълния размер на претендираната искова сума от 16 000 лв., ведно със законната лихва. В жалбата се поддържат твърдения за неправилност на съдебното решение в оспорената част. Счита, че е налице нарушение на чл.52 от ЗЗД, където се изисква справедливост при определяне на дължимото обезщетение. Моли да се уважи молбата до пълният размер на претърпените вреди от 16 000 лв., което искане се поддържа и в съдебно заседание.

Ответникът по жалбата Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) в писмени бележки, подадени на 13.09. 2016 г., чрез пълномощника юрисконсулт М. К, моли да се остави в сила Решение № 4475/ 26. 06. 2015 г. по дело № 10703/ 2013 г. на АССГ, като правилно, обосновано и законосъобразно.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, като постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че по отношение на неимуществените вреди съдът е приел, че са налице кумулативните предпоставки на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, като е уважил иска в размер на 300 лв., като в останалата част до претендираните 16 000 лв. правилно е отхвърлен като недоказан.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

С обжалваното Решение № 4475 от 26.06. 2015 г., постановено по адм. дело №10703/ 2013 г....