Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), чрез упълномощен юрисконсулт и от А. С. В., срещу Решение № 3619 от 25.05.2015 г., постановено по адм. д. № 4925 по описа на Административен съд София – град, 36 състав (АССГ) за 2014 г. С обжалваното съдебно решение на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) (ЗОДОВ), ДНСК е осъдена да заплати на В. сума в размер на 4500,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 21.09.2006 г. до 17.07.2009 г., ведно със законната лихва от 17.07.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, причинени от отменен индивидуален административен акт – Заповед № РД-14-1371 от 21.09.2006 г., издадена от началника на ДНСК, като „исковата молба” в останалата част е отхвърлена и ДНСК е осъдена да заплати на В. сума в размер на 400,00 лв. – разноски по делото.

С касационната жалба на ДНСК съдебното решение, предмет на контрол, се обжалва в частта, с която ДНСК е осъдена да заплати на В. сума в размер на 4500,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 21.09.2006 г. до 17.07.2009 г., ведно със законната лихва от 17.07.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, причинени от отменен индивидуален административен акт – Заповед № РД-14-1371 от 21.09.2006 г., издадена от началника на ДНСК. Релевират се касационни оплаквания за недопустимост на решението по чл. 209, т. 2 АПК и за постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - по чл. 209, т. 3 АПК. Според този касационен жалбоподател, В. неправилно е насочил иска си срещу ДНСК, поради което като го е разгледал, съдът е постановил недопустимо решение. На следващо място, при...