Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане на П. Д. С. от [населено място], уточнено с молба от 28.09.2016г., за отмяна по чл. 239, т. 2 от АПК на влязлото в сила решение № 5980/18.05.2016 г. по адм. д. № 7409/2015 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение

В искането за отмяна, допълнително уточнено в откритото съдебно заседание, молителят излага съображения, че съдиите Пл.Г. и Юл .К. са проявили предубеденост, защото първият «подло и бързо го осъдил с решение, което е злоупотреба с власт чрез изпълзване на служебното положение»,а вторият- «може би евентуално е предубеден, защото е заинтересован, пристрастен и зависим по касационното дело». Към молбата са представени писмени доказателства, приложени и по делото, посочено по-горе. Моли решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. В откритото съдебно заседание молителят поддържа искането.

Ответникът по искането за отмяна - Министърът на правосъдието - с писмен отговор и чрез юрк.. Д, изразява становище за неоснователност на молбата. Иска присъждане на разноски по настоящото производство в размер на 730 лева-съобразно цената на отхвърления иск.

Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения:

С решението, чиято отмяна се иска, ВАС е оставил в сила решение № 2905 от 27.04.2015 г., постановено по адм. д. № 7165 по описа за 2013 г. на Административен съд София, с което е отхвърлен предявения от настоящия молител иск срещу Министерство на правосъдието за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 8 000 лв. и С. е осъден да заплати на МП юрисконсултско възнаграждение в размер на 730 лв.

В производството по отмяна съдът следва да установи единствено...