Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 и чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 248, ал. 3 ГПК вр. пар. 2 ДР ДОПК.
Образувано е по касационна жалба и по частна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” / ОДОП / – П. при Централно управление на Национална агенция за приходите / ЦУ на НАП / – [населено място], [улица] против решение № 1366/06.07.2015 г. на Административен съд /АС/ – П., постановено по адм. д. № 606/2014 г., с което е отменен в оспорената му част Ревизионен акт /РА/ № 131103866/17.11.2011 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция / ТД /на НАП – П., потвърден с решение № 146/08.02.2012 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – П. при ЦУ на НАП и против определение № 1989/07.09.2015 г., постановено по същото дело, с което е допълнено решението в частта му за разноските и е осъден ответникът по делото да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 1 962.15 лв.
В касационна жалба се излагат доводи за частична недопустимост и неправилност на решението, поради необоснованост, съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 2 и т.3 АПК. Претендира се обезсилване частично и отмяна на решението, както и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на [фирма] против оспорената част от РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В частната жалба се твърди, че определението е недопустимо в частта му, в която ответникът е осъден да заплати на жалбоподателя сума в размер, надвишаващ претендирания в искането, и евентуално – неправилно, тъй като присъдените допълнително разноски не съответстват на отменената част от РА. Твърди се...