Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК
Образувано е по касационна жалба на А. В. Д. срещу решение № 8532/11.07.2016г., постановено по адм. д. № 9139/2015г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата на Д. срещу Заповед № СД-05-151 от 25.06.2015г., заповед № СД-05-159 от 25.06.2015г. и заповед № СД-05-140 от 25.06.2015г. на Министъра на правосъдието, с които на осн. чл. 12, ал.3 и ал.4 от ЗННД (ЗАКОН ЗЗД НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ) /ЗННД/ е разпоредено вписване в регистъра на Нотариалната камара на вакантно място за нотариуси, съответно П. А. Д. за съдебния район на Районен съд [населено място], Л. М. Ц. за съдебния район на районен съд [населено място] и М. Г. Д. за съдебния район на районен съд [населено място].
В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон, а именно чл. 12, ал.2 ЗННД и чл.26, ал.1, т.11 от Устройствения правилник на Министерство на правосъдието. Касаторът поддържа, че не е извършено от негова страна белязване на писмената му работа чрез изписване на думата „чернова” и знак „Z”, както и че изписаните знаци не съдържат никаква информация, че работата е именно негова. Предвид тези касаторът иска отмяна на обжалваното решение и претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатските хонорари на заинтересуваните страни.
Ответникът - Министърът на правосъдието, чрез процесуалните си представители оспорва жалбата и моли същата да бъда отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна М. Г. Д. чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, като представя подробни бележки по съществото на спора. Претендира разноски.
Заинтересованата страна П. А. Д. чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, като изтъква, че съдът не е допуснал нарушение на закона при преценката за законността на комисията за провеждане на конкурса за нотариуса и обосновано е приел, че писмената работа на Д. правилно е била анулирана. Претендира разноски.
Заинтересованата страна Л. М. Ц. не взема становище.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав, намира, че касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Тричленният състав на Върховния административен съд е установил от фактическа страна, че А. Д. е участник в конкурс за вакантните места за нотариуси по съдебни райони, обявен със Заповед № ЛС-И-1196/10.11.2014г. на министъра на правосъдието, като е кандидатствал за съдебните райони на Районен съд Лом, Районен съд Етрополе и Районен съд Белоградчик.
С. З № СД-05-47 от 14.04.2015 г., издадена от министъра на правосъдието, на основание чл. 12, ал. 2 ЗННД, чл. 6 от Наредба № 36, писмо рег.№92-17-98/26.03.2015г. от председателя на Върховния касационен съд, писмо рег.№92-17-98/30.03.2015г. от Нотариалната камара и във връзка със Заповед № ЛС-И-1196 от 10.11.2014г. на министъра на правосъдието е назначена конкурсна комисия в състав: председател – Б. И., представител на министерство на правосъдието, определен от министъра на правосъдието и членове: проф. А. К. – хабилитиран преподавател по гражданско-правни науки, определен от министъра на правосъдието, Б. Д. – съдия от Върховния касационен съд, определена от неговия председател, К. К. и Л. Л. – определени от Съвета на нотариусите, и резервни членове: Т. Г. – съдия от Върховния касационен съд, определена от неговия председател, както и Д. А. и Д. И. – определени от Съвета на нотариусите.
На 15.05.2015г. комисията е провела заседание след приключване оценяването на работите на всеки от кандидатите. Видно от съставения Протокол № 6/15.05.2015г. А. В. Д. не е допуснат до устния изпит, тъй като в писмената му работа е констатиран особен начин на белязване - поставен знак Z на две места, както и изписване на думата „чернова“ освен горе в дясно на листа и в долната му част, с ограждане на текста.
В хода на съдебното производство е прието и кредитирано заключението на графологична експертиза, съгласно което ръкописният текст, с който е изписана думата „Чернова“ и знакът „Z“ принадлежи на лицето, което е написало целият текст в писмената работа, а именно А. В. Д..
С обжалваните по делото Заповед № СД-05-151 от 25.06.2015 г., Заповед № СД-05-159 от 25.06.2015 г. и Заповед № СД-05-140 от 25.06.2015 г., на министъра на правосъдието е наредено да се впишат в регистъра на Нотариалната камара П. А. Д., Л. М. Ц. и М. Г. Д.-С., класирани на вакантни места за нотариус за съдебните райони на Районен съд – Лом, Районен съд – Белоградчик и Районен съд – E..
При така установената по делото фактическа обстановка, тричленният състав на ВАС е счел, обжалваните заповеди са законосъобразни, като издадени от компетентен по силата на чл. 12, ал. 3 от ЗННД орган – министъра на правосъдието, в изискуемата от закона писмена форма и при спазване на изискването за мотивиране на акта по чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК.
Съдът се е позовал на приетото експертно заключение, като е направил извод, че писмената работа на касатора действително е белязана с особени знаци. За неоснователно е счетено и възражението на касатора относно участието на съдия Б. И. от Върховния касационен съд в комисията, в качеството му на представител на Министерство на правосъдието. Прието е, че законът не съдържа забрана представителят на министерството в комисията да е съдия и да не е служител на самото министерство.
За неоснователно е счетено и третото релевирано в жалбата възражение, а именно, че двамата нотариуси, представители на Нотариалната камара са определени незаконосъобразно, като съдът се е позовал на представените протоколи от заседания на Съвета на нотариусите. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗННД конкурсът се провежда от комисия в състав: председател - представител на Министерството на правосъдието, определен от министъра на правосъдието, и членове: съдия от Върховния касационен съд, определен от председателя на Върховния касационен съд, двама нотариуси, определени от Съвета на нотариусите, и хабилитиран преподавател по гражданскоправни науки, определен от министъра на правосъдието.
С оглед правомощието си да определи представител на Министерство на правосъдието за председател на комисията, ответникът е посочил като такъв съдията от Върховния касационен съд Б. И.. Фактът, че това лице не е служител на Министерство на правосъдието не е пречка за участието му в комисията в посоченото качество. Законът предоставя възможност на министъра да посочи лице по своя преценка за председател на комисията като представител на Министерство на правосъдието. Нормата не съдържа изискване това лице непременно да е служител на Министерство на правосъдието. Основание за това тълкуване дава и редакцията на чл. 12, ал. 2 ЗННД /в ред., изм. - ДВ, бр. 123 от 1997 г./, съгласно която за председател на конкурсната комисия е следвало да бъде определено конкретно лице - заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция, отговарящ за съдебната дейност. В относимата към спорната хипотеза редакция, действащата разпоредба не въвежда нито цитираното изискване, нито такова лицето да е служител по трудово или служебно правоотношение с Министерство на правосъдието. С факта на посочването му от министъра на правосъдието, И. е станал ad hoc представител на тази институция.
Сам по себе си фактът, че с определянето на И. за председател на конкурсната комисия в състава й участват двама съдии от Върховния касационен съд, тоест все представители на съдебната власт, също не обективира нарушение на посочената разпоредба. В състава на комисията И. е включен, не като съдия от Върховния касационен съд, определен от неговия председател, а като представител на Министерството на правосъдието, определен от министъра.
С оглед на изложеното, Върховният административен съд, в настоящия състав, счита, че съставът на конкурсната комисия е определен в съответствие с приложимия материален закон.
Правилно тричленният състав е приел, че писмената работа на касатора съдържа знаци, които представляват особени отбелязвания и са били налице предпоставките за нейното анулиране по смисъла на чл. 8, ал.11 от Наредба №36 от 07.01.1998г. за условията и реда за провеждане на конкурсите за нотариуси. За да бъде анулирана писмената работа, не е необходимо съдържащите се в нея белези да съдържат информация за кандидата. Достатъчно е те да са специфични в степен, че да отличават писмената работа от останалите, така че това отличаване да води до възможност за поставяне под съмнение анонимността на работата. В случая в писмената работа, заверено копие от която е представено по делото, на три места е поставен надпис „чернова”, като на две от местата този надпис е ограден с линия, а третият надпис „чернова” се намира на бял лист и под него е поставен знак „Z”. Това е достатъчно специфично отбелязване, за да се счете, че то може да доведе до нарушаване изискването за анонимност на писмените работи в конкурса.
С оглед гореизложеното правилно и законосъобразно тричленният състав на ВАС е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон и целта на закона.
При този изход на делото разноските са в тежест на касационния жалбоподател. Такива се дължат на ответника в размер на 500 лв, на основание чл.8, ал.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от заинтересуваната страна П. Д. в размер на 800 лв, предвид фактическата и правна сложност на делото, която не е минимална. Основателно е възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, изплатен от М. Д., в размер на 2000 лв и последният следва да бъде намален, като касаторът бъде осъден да заплати разноски на Д. в размер на 1000 лв.
Предвид всичко изложено, Върховният административен съд, петчленен състав, Първа колегия, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8532/11.07.2016г., постановено по адм. д. № 9139/2015г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение.
ОСЪЖДА А. В. Д. да заплати на Министерство на правосъдието юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА А. В. Д. да заплати на П. А. Д. съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 800 лв.
ОСЪЖДА А. В. Д. да заплати на М. Г. Д. съдебни разноски в размер на 1000 лв.
Решението е окончателно.