Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Л. К. Й. против заповед рег. № 8121К- 1921/05.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че заповедта не отговаря на изискванията за форма и е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, тъй като не е допуснал описаните в заповедта нарушения на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, уронващи престижа на службата, а изводите на дисциплинарно наказващия орган в обратния смисъл се основават на предположения. Моли заповедта да бъде отменена.
Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса.
Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:
Жалбоподателят Й. е назначен като държавен служител, полицейски инспектор V степен в група „Териториална полиция“ в сектор „Охранителна полиция“ в 01 Районно управление - Д. при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР)- Д..
Дисциплинарното производство е образувано със заповед № 8121К-676/10.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи по повод постъпили данни за извършени от Й. нарушения на етичните правила за поведение на служителите в МВР. Назначена е комисия като дисциплинарно разследващ орган, която да извърши проверка. Комисията събира доказателства и установява, че в края на м. декември 2014 г. и в началото на м. януари 2015 г. иракски гражданин А. А. К. ал З., който постоянно пребивава в Германия, пристига в България и чрез свой познат, баща на приятелката му А. Е. Д., се свързва с жалбоподателя с цел последният да му съдейства за да се снабди с български документ за самоличност за свой роднина, чужд гражданин. Жалбоподателят се съгласява да извърши услугата срещу сумата 500.00 евро. Половината от сумата или 250.00 евро същият получава предварително на ръка чрез своя познат български гражданин в началото на м. януари 2015 г. край ресторант на пътя между [населено място] и [населено място]. Според уговорката останалата част от парите следва да бъде платена след получаване на документа. По този повод през м. януари и през м. февруари 2015 г. Й. се среща няколко пъти с ал З. и приятелката му А. Д., която също пристига в България от Германия (последната среща е на 22.02.2015 г.), при които се установява, че документ за самоличност не е направен, а първоначално получената от жалбоподателя сума няма да бъде върната. При тези данни комисията приема, че през периода м. декември 2014 г. - 22.02.2015 г. жалбоподателят Й. получава сумата 250.00 евро, която не му се следва и е подпомагал чужденец да пребивава в страната в нарушение на закона, с което се е възползвал от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване и е допуснал нарушения на т. 15, т. 17в, т. 19, т. 20, т. 24, т. 31, т. 42, т. 49 и т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижа на службата. Поради това предлага на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл. 203, ал.1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР (обобщена справка рег. № 357р-3104/07.04.2015 г., становище № 357р-3200/ 09.04.2015 г.). Служителят е запознат с обобщената справка и становището на дисциплинарно разследващия орган (отбелязване върху документите). С покана рег. № 8121р-20156/27.04.2015 г. от жалбоподателя са поискани писмени обяснения. В поканата е посочено, че служителят следва да даде обяснения относно получената през периода м. декември 2014 г.- 25.02.2015 г. сума от 250.00 евро, за да съдейства за издаване на документ за самоличност на чужд гражданин. Поканата е връчена на Й. на 08.05.2015 г., но обяснения от служителя след тази дата не са представени. След като се запознава с материалите от проверката, справката, становището, събраните доказателства и се съобразява с обстоятелството, че обяснения и възражения от служителя след запознаване с обобщената справка, не са представени, министърът на вътрешните работи, издава оспорената заповед рег. № 8121К –1921/ 05.06.2015 г., в която приема, че Й. в качеството си на полицейски служител в първите дни на м. януари 2015 г., пред ресторант на пътя между [населено място] и [населено място] получава от иракски гражданин сумата 250.00 евро с обещание, че ще съдейства за издаване на български документ за самоличност на негов роднина, като след извършване на услугата ще получи още 250.00 евро. Според административния орган извършеното от служителя представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал.1, т. 7 от ЗМВР – използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица и по смисъла на чл. 203, ал.1, т. 13 от закона, тъй като поведението на служителя е в противоречие с т. 15, т.17в, т. 19, т. 20, т. 24, т. 31, т. 42, т. 49 и т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и уронва престижа на службата. Поради това налага на Й. дисциплинарно наказание „уволнение”.
При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи:
Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 204, ал.1 от ЗМВР орган и при спазване изискванията за форма. В съответствие с нормата на чл. 210, ал.1 от ЗМВР в заповедта са посочени извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
Доводът, че заповедта е немотивирана, тъй като в нея не са конкретизирани действията, извършени от жалбоподателя през посочения в заповедта период, е неоснователен. В обстоятелствената част на заповедта се съдържа точно описание на извършеното от служителя, определено по време и място, като ясно е посочено в какво се изразява поведението, квалифицирано като тежки нарушения на служебната дисциплина. Факти относно проведените между Й. и А. Д. и приятелят й ал З., иракски гражданин, получената от последния сума срещу обещанието на Й. да съдейства за изготвяне на българска лична карта на роднина на ал З., конкретизирани по време и място, заедно с информация за конкретните обстоятелства, се съдържат в представените обобщена справка и становище от проверката на дисциплинарно разследващия орган. Несъответствието на фактическите изводи на дисциплинарно разследващата комисия с тези, изложени в заповедта за налагане на наказание, не обосновава съществено нарушение на формата, тъй като констатациите на комисията не са задължителни за дисциплинарно наказващия орган, който с оглед събраните доказателства може да направи самостоятелна оценка на фактите. В оспорения административен акт са изложени и съображения за причините, поради които е преценено, че допуснатото от Й. нарушение на правилата на Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР уронва престижа на службата.
При постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на предвидената в чл. 207 от ЗМВР процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 207, ал.1, т. 1 от ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно - разследващ орган. Последният провежда производство, в което изяснява фактите и събира доказателства за установяване на нарушенията съгласно чл. 207, ал. 3 от ЗМВР (в тази насока са взети предвид обясненията на А. Е. Д. и на А. А. К. ал З., иракски гражданин, дадени пред съдия по образуваното досъдебно производство № 194/2015 г. по описа на Първо РУП - Д.). Резултатите от проверката са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно наказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 196, ал.1 и ал. 2 от ЗМВР. Със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, както и с издадената на същата дата заповед за отстраняване от длъжност Й. е запознат, като по този начин му е осигурена възможност да упражни правата, предвидени в чл. 207, ал. 8 от ЗМВР.
Спазени са и изискванията на чл. 206, ал.1 от ЗМВР. Служителят е поканен да даде обяснения след запознаване с обобщената справка и становището на разследващата комисия, както в поканата са описани обстоятелствата, изложени по - късно в заповедта за налагане на наказание.
В съответствие с нормата на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР са събрани и оценени всички доказателства и факти от значение за изясняване на случая, като са изискани протоколи от разпитите на Д. и ал З. пред съдия, в които двамата разказват за срещите си с полицейския служител, повода за това и за получената от Й. парична сума срещу обещание да осигури българска лична карта на чужденец. В тази насока са съобразени и обясненията на Й., дадени в хода на образуваното досъдебно производство № 12/ 2015 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Д., в които същият не оспорва обстоятелството, че се е срещал с Д. и ал З. през посочения в заповедта период, както и че същите са искали от него да им помогне да снабдят чужденец с българска лична карта.
Допуснатото от служителя нарушение е установено след съвкупната преценка на всички събрани в хода на административното производство писмени доказателства, включително показанията и Д. и ал З. пред съдия и заключението на експерта по извършената по ради на чл. 51 от АПК техническа експертиза, която разкрива откъси от провежданите между Й. и двамата свидетели разговори и която е ценена от органа съобразно чл. 51, ал. 4 от АПК. Съобразяването на тези доказателства е в съответствие с разпоредбата на чл. 206, ал. 3 от ЗМВР, според която обективната истина може да бъде установена с всички начини и средства, допустими от закон. Това е в съответствие с общата норма на чл. 39, ал. 1 от АПК, която предвижда, че фактите и обстоятелствата се установят с всички средства, които не се забранени със закон и които са събрани по реда, предвиден в кодекса или в специалните закони (чл. 39, ал. 2 от АПК). Поради това настоящият състав приема, че редовно събраните по реда на Наказателно - процесуалния кодекс (НПК) или в други производства доказателства могат да бъдат използвани в дисциплинарното производство, а позоваването на такива доказателства не съставлява нарушение на административнопроизводствените правила.
Оспорената заповед е постановена и след като са установени предвидените в закона материалноправни предпоставки. Нарушенията, за които се налага дисциплинарно наказание „уволнение” са изброени в разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от ЗМВР. Нормите, на които се позовава административният орган, са нарушения по т. 7 и по т. 13 от цитирания текст. В случая е установено, че жалбоподателят, полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ в сектор „Охранителна полиция“ в 01 Районно управление - Д. при ОД на МВР - Д. получава парична сума от физическо лице, за да осигури на чужд гражданин български документ за самоличност. Това поведение на служителя правилно е квалифицирано като използване на служебното положение за лична облага (тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал.1, т. 7 от ЗМВР), тъй като действията на служителя изразяват незачитане на закона и правовия ред, а заеманата от него държавна служба е използвана за неправомерно получаване на парични средства за лично облагодетелстване. Именно качеството на полицейски служител осигурява на жалбоподателя възможност да получи парична сума, срещу обещание да съдейства за извършване на правонарушение. Същевременно това поведение на жалбоподателя закономерно е квалифицирано като несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата. Извършените от служителя действия са в противоречие с правилата на т. 15, т. 17в, т. 19, т. 20, т. 24, т. 31, т. 42, т. 49 и т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да съобразява законосъобразността на действията, които предприема, да не се възползва от служебното си положение за лично облагодетелстване, да пази доброто име на институцията, да дава личен пример за спазването на закона, да изпълнява стриктно и безпристрастно професионалните си задачи, като носи отговорност за действията си, да е неподкупен и да не се възползва от служебното си положение за лично облагодетелстване или с друга користна цел, да не участва в корупционни прояви и да не прикрива доведено да знанието му правонарушение. В случая поведението на Й. в качеството на полицейски служител не е насочено към осъществяване на присъщите за длъжността правомощия по охрана на обществения ред, разкриване и предотвратяване на престъпления, а към създаване на възможност за използване на служебното положение за лично облагодетелстване. Предприетите от жалбоподателя действия за получаване на парична сума от физическо лице, за да съдейства за извършване на правонарушение са в разрез със служебните задължения и дължимото от служителя професионално поведение. Това поведение има и нравствен аспект и е морално укоримо, тъй като е предприето от полицейски служител, призван да съблюдава законността и да дава личен пример в тази насока. Действията на Й. дават възможност да се направи заключение, че служителите на МВР не изпълняват професионалните си задължения в съответствие с обществените изисквания на службата, а използват служебното си положение за провокиране на правонарушения и създаване на условия за реализиране на лична изгода и облагодетелстване. Това, както и обстоятелството, че поведението на служителя е станало достояние на граждани, на полицейски органи и на органи на досъдебното производство без съмнение води до уронване престижа на полицейската институция и дава основание действията на жалбоподателя да се квалифицират като тежко нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР обосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Възраженията на жалбоподателя, че такива нарушения не са извършени, са неоснователни. Поведението на жалбоподателя се установява от обясненията на иракския гражданин А. А. К. ал З., дадени пред съдия в проведеното досъдебно производство. Същите се подкрепят от изложеното от А. Д., която в обясненията си разказва за обстоятелствата, при които тя и приятелят й ал З. са се свързали с Й. и причините за това и за последвалите телефонни разговори и срещи с него само, за да получат обещания документ за самоличност, за който вече са платили част от предварително уговорената сума. Разминаването в обясненията на двамата свидетели относно начина на даване на сумата и нейния размер могат да бъдат обяснени с обстоятелството, че Д. не придружава ал З. при посещението му в България през м. декември 2014 г., поради което е възможно да не знае, че част от сумата вече е платена на полицейския служител Й.. Освен това в случая констатираното несъответствие в показанията не е съществено, тъй като не засяга релевантните факти, а именно, че Д. и приятелят й ал З., иракски гражданин, се свързват с Й., за да им съдейства да получат български документ за самоличност за трето лице също чужденец, както и че за това са платили на полицейския служител, предварително уговорена парична сума. Тези доказателства, които в основната си част са непротиворечиви, не се опровергават и от Й., който в показанията, дадени по образуваното досъдебно производство не оспорва, че Д. и ал З. са искали от него да им осигури българска лична карта на чужд гражданин. Действително, в показанията си жалбоподателят отрича да е обещавал съдействие и да е получавал пари за това, но това може да се възприеме за защитна позиция, тъй като не обяснява настойчивостта, с която Д. и ал З. са търсели контакт и срещи с него. В подкрепа на последния извод е обстоятелството, че жалбоподателят не е предприел никакви действия в съответствие със служебните си задължения, за да предотврати правонарушението или престъплението, което Д. и приятелят й са искали да извършат и за което са му съобщили.