О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2393

гр.София, 16.05.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. №5045 по описа за 2023 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество против решение №994 от 18.07.2023 г. по въззивно гражданско дело №1053 по описа за 2023 г. на Софийския апелативен съд, 12-ти граждански състав, в частта, с която е потвърдено решение №221 от 13.1.2023 г. по гр. д. №12218 по описа за 2021 г. на Софийския градски съд, I ГО, I-16 състав. С тази част от първоинстанционното решение Комисията е осъдена на основание чл.2а от ЗОДОВ да заплати на А. Т. Т. 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от наложени обезпечителни мерки по отношение на имуществото на ищеца, наложени с определение на Пернишкия окръжен съд от 13.03.2009 г. по гр. д. № 185/2009 г.

Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд в обжалваната част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК по следните въпроси:

1. По какъв начин и според какви обективни критерии съдът следва да определи размера на полагащото се обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице по чл.2а от ЗОДОВ и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД?

2. Следва ли да бъде доказана категорично причинната връзка между действията на Комисията и нейните органи и причинените вреди, или тя може само да се презюмира?

3. Обвързано ли е понятието „справедливост“ с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението?

4. Длъжен ли е съдът да вземе предвид обстоятелството, че по отношение на лицето, търсещо обезщетение, вече има влязло в сила съдебно решение, с което му е присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ, макар и от друг процесуален субституент на Държавата? Необходимо ли е да бъде направено разграничаване на нанесените вреди от всеки конкретен държавен орган, за да се избеге двойно обезщетяване за едни и същи вреди?

Ответникът по жалбата А. Т. Т. застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

А. Т. е изложил в исковата молба, че въз основа на повдигнати срещу него обвинения в извършени престъпления с решение № 249 от 12.11.2008 г. на КУИППД/сега КПКОНПИ/ срещу него е образувано производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Във връзка с това производство и по искания на Комисията с определения на Софийския градски съд и на Пернишкия окръжен съд през 2009 г. са наложени обезпечения на бъдещите искове за отнемане на това имущество чрез налагане на запори на описаните в исковата молба банкови сметки на ищеца, на дружествени дялове и акции и възбрана върху недвижимите му имоти. Обезпечителните мерки са били отменени през 2016 г. след окончателното оправдаване на ищеца по повдигнатите му обвинения. В резултат от действията на Комисията в продължение на повече от седем години ищецът е бил лишен от възможността да се разпорежда с цялото си имущество, следователно-и от възможността да ползва притежаваните от него средства, за да води спокоен начин на живот и да обезпечава своите и на близките си всекидневни обичайни и извънредни нужди. Именно тази невъзможност е причинила изключителен стрес за ищеца, който е изпитвал силно нервно напрежение, породено от страх относно начина на оцеляването на него и семейството му. Претърпял е редица лишения, породени от недостига на средства, наложило му се е често да ползва заемни средства от близки хора, както и да отчуждава притежавани от него движими вещи, включително със сантиментална стойност, за да може да покрива ежедневни битови нужди от парични средства. Това е довело до изпитването на силни чувства на дълбоко унижение и усещане за накърнени чест и достойнство. Освен това в редица медийни публикации са били подробно изложени и изявленията на двама председатели на Комисията относно предприетите срещу него действия, с което е било засегнато доброто му име като известен и признат експерт в сферата на икономиката, дългогодишен преподавател във Философския факултет на СУ „К. О. и лектор в редица университети. Липсата на средства е повлияла негативно върху развивания от него бизнес и семейните му отношения. Ето защо е поискал Комисията да бъде осъдена да му заплати 40 000 лв. обезщетение за причинените от незаконно наложените обезпечителни мерки неимуществени вреди.

Посочените в исковата молба обстоятелства са установени по делото от показанията на свидетелите Г., Г. и М., поради което Софийският градски съд е присъдил на ищеца 25 000 лв. обезщетение и е отхвърлил иска над този размер. Софийският апелативен съд е намалил обезщетението на 10 000 лв., тъй като е приел, че част от вредите се припокриват с вредите от воденото срещу него наказателно дело, за което Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да му заплати обезщетение от 40 000 лв. Въззивният съд е приел обаче, че от наложените обезпечителни мерки ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди. Запорирането на сметките му се е отразило негативно, той е страдал, че не е можел да се ползва от средствата си, тъй като се е налагало да заплаща ежедневни разходи и такива за ползваните от него по повод на образуваните дела адвокатски услуги, а запорите го препятствали да тегли пари, което го поставяло в затруднение. Това, от своя страна, довело до напрежение и несигурност, настъпило оттегляне на бизнеспартньорите му в резултат от започналото производство от Комисията, както и в резултат конкретно на наложените запори, което било изтълкувано от колегите му негативно. Негативно отношение на обществото към него сериозно се проявило след оповестяване от Комисията на наложените обезпечителни мерки. Ищецът често бил нервен, емоционално нестабилен, избухвал, а после съжалявал за това, което рязко се различавало с предишното му поведение на позитивен и усмихнат човек. Съдът е заключил, че неимуществените вреди са в пряка причинна връзка с действията на Комисията, тъй като налагане на обезпечителни мерки върху цялото имущество на лицето води до основателно притеснение относно осигуряването на средства за съществуването му. Освен това неимуществените вреди произтичат и от факта, че при образуване на производството пред Комисията се изгражда отрицателен имидж на лицето, от което се иска отнемане на имущество, тъй като се предполага, че то е придобито от престъпна дейност. Вредите произтичат и от широката гласност и разпространяване на тази информация чрез средствата за масово осведомяване, което мултиплицира вредите. При определяне на по-висок размер на дължимото обезщетение съдът е взел предвид, че А. Т. е известна на обществото личност от политическия живот на страната, професор и университетски преподавател, чието добро име в обществото е било накърнено именно в резултат на наложените по искане на Комисията обезпечителни мерки и образуваното производство по отемане на незаконно придобито имущество поради широкия медиен отзвук.

От тези мотиви на въззивния съд е видно, че няма основания за допускане на касационно обжалване, тъй като дадените разрешения на поставените въпроси съответстват на практиката на ВКС. По делото е доказана причинната връзка между наложените от Комисията обезпечителни мерки и разгласяването им и причинените на ищеца неимуществени вреди, за които той е претендирал обезщетение. Затова по втория въпрос на касатора няма противоречие между въззивното решение и указанията в т.2 на ППВС №7 от 1959 г. и решение № 945 от 15.03.2010 г. по гр. д. № 3026/2008 г. на IV ГО на ВКС. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост въззивният съд е взел предвид всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, както изисква т. II на ППВС № 4 от 23.XII.1968 г. и практиката на отделни състави на ВКС. Преценил е като значими обстоятелства създаденото у ищеца напрежение от невъзможността да разполага с паричните си средства за продължителен период от време, негативния имидж от наложените обезпечителни мерки, предполагащи незаконния произход на придобитото имущество, накърняването на неговата репутация като политик и университетски преподавател, ненужното за целите на обезпечителното производство разгласяване на мерките от страна на Комисията чрез средствата за масова информация. Ето защо по първия и третия въпрос също не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

Въззивният съд не е допуснал твърдяното в четвъртия въпрос на касатора двукратно обезщетяване на едни и същи вреди, които вече са били репарирани посредством осъждане на Прокуратурата на Р. Б. Напротив, съдът е приел, че част от вредите се припокриват с вредите от воденото срещу ищеца наказателно дело, поради което е намалил обезщетението и е присъдил репарация само за неимуществените вреди, които са причинени от действията на Комисията.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора Комисията дължи на А. Т. Т. 1440 лв. разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №994 от 18.07.2023 г. по въззивно гражданско дело №1053 по описа за 2023 г. на Софийския апелативен съд, 12-ти граждански състав, в частта, с която е потвърдено решение №221 от 13.1.2023 г. по гр. д. №12218 по описа за 2021 г. на Софийския градски съд, I ГО, I-16 състав.

ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на А. Т. Т.-[ЕГН], сумата 1 440/хиляда четиристотин и четиридесет/ лв. разноски за касационното производство.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: