О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№311

гр. София, 24.01.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Г. Н. ч. гр. д. № 5060 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 15172 от 23.11.2023 г., подадена от С. А. А. чрез адвокат Т. С. от САК, която е насочена срещу Определение № 2859 от 05.10.2023 г. по ч. гр. д.№ 3036/2023 г. на ВКС, І г. о.

Не се дължи и не е извършвано връчване на препис от частната жалба.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по ч. гр. д.№ 3036/2023 г. на ВКС, І г. о. е образувано по частна касационна жалба, подадена от С. А. А. срещу Определение № 5387 от 28.04.2023 г. по в. ч.гр. д.№ 4789/2023 г. на Софийски градски съд, ЧЖ, VI-Б състав. С последното е потвърдено определение от 05.03.2023 г. по гр. д.№ 4802/2023 г. на СРС, ГО, 33 състав, с което е оставена без разглеждане подадена от С. А. А. молба по чл. 524 ГПК.

С обжалваното пред настоящия състав Определение № 2859 от 05.10.2023 г. по ч. гр. д.№ 3036/2023 г. на ВКС, І г. о. е прието, че частната жалба срещу определението на СГС, ЧЖ, VI-Б състав е недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По тази причина същата е оставена без разглеждане и е прекратено производството по ч. гр. д.№ 3036/2023 г. на ВКС, І г. о. Този резултат е аргументиран с позоваване на т. 7 от ТР № 6 от 14.03.2014 г. по тълк. д.№ 6/2013 г. на ВКС, ОСГТК, разясняваща, че определение на окръжен съд, постановено по частна жалба срещу определение на районен съд по молба за спиране на изпълнението по чл. 524 ГПК, не подлежи на касационно обжалване, освен в хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК – когато въззивният съд за пръв път допусне исканото обезпечение. Настоящият случай не е такъв, поради което не е налице основание за разглеждане на частната жалба срещу определението на СГС по същество.

Определението на ВКС, І г. о. е правилно и следва да бъде потвърдено.

Цитираните от предходния състав на ВКС разяснения на т. 7 от ТР № 6 от 14.03.2014 г. по тълк. д.№ 6/2013 г. на ВКС, ОСГТК са приложими към преценката за допустимост на частната жалба, подадена срещу Определение № 5387 от 28.04.2023 г. по в. ч.гр. д.№ 4789/2023 г. на Софийски градски съд, ЧЖ, VI-Б състав. Съобразно тези разяснения производството по чл. 524 ГПК по своята същност е обезпечително. Като такова то подлежи на двуинстанционно разглеждане. Единственото отклонение от това правило е в случаите, когато е осъществена хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК - когато исканото обезпечение е допуснато за пръв път от въззивния съд, но настоящият случай не е такъв. Тъй като въззивно определение, с което би бил потвърден отказ да се допусне обезпечение по реда на чл. 524 ГПК не би подлежало на касационно обжалване, то на основание чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежи на касационно обжалване и въззивно определение, с което е потвърден отказ да се разгледа по същество искане за допускане на обезпечение по реда на чл. 524 ГПК. Произнасяйки се по този начин, предходният състав на ВКС е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделениеОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2859 от 05.10.2023 г. по ч. гр. д.№ 3036/2023 г. на ВКС, І г. о.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: