О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2709

София, 03.06.2024 год.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 5080 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Фармакрос Медикъл“ АД, [населено място], чрез адв. Б. П., срещу решение № 4521/17.08.2023г. по в. гр. д. № 13626/22г. по описа на СГС, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част, е осъдено дружеството да плати на К. Е. Х., гръцки гражданин, на основание чл.128, ал.2 КТ, общо сумата 80 444,15 лева – нетно трудово възнаграждение за периода януари 2019г. – февруари 2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и на основание чл. 245, ал.2 КТ, общо сумата 19 941, 05 лева – лихва за забава върху неизплатените трудови възнаграждения за периода от първо число на месеца, за който се дължи възнаграждението, до 13.01.2022г.

Касаторът иска отмяна на въззивното решение, сочейки всички основания на чл. 281, т.3 ГПК. В контекста на оплакването, че въззивният съд, в неправилно приложение правилата за разпределение на доказателствената тежест, е приел за установено, че ищецът е полагал труд, съответно - му се следва трудово възнаграждение за исковия период, касаторът поставя следните въпроси в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК:

1/ „Дължи ли се трудово възнаграждение при действащ трудов договор, ако служителят не предоставя труда си точно и в пълен обем, включително ако не се явява на работното си място?“

2/ „Длъжен ли е служителят да проведе главно и пълно доказване за това, че е изпълнявал точно трудовите си задължения, включително, че се е явявал на работното си място в определеното...