Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на десети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. Ч. ЧЛЕНОВЕ:М. М. Р. Д. при секретар Л. Ж. и с участието на прокурора Даниела Божковаизслуша докладваното от съдиятаМ. М. по адм. дело № 2222/2021

Производството по делото е образувано по касационна жалба на Н. Т. - Асенова, депозирана чрез пълномощника й В. М., против Решение № 6680/24.11.2020 г. на Административен съд София - Град, 73 състав, постановено по адм. д. № 7419 по описа за 2017 г. на този съд в частта му с която е отхвърлена жалбата на лицето срещу Акт за установяване на задължение № 39 от 24.02.2014 г., издаден от С. М. - Гелева - инспектор в отдел Местни данъци и такси - Средец/Триадица към дирекция Приходи и администриране на местни данъци и такси - Столична община, относно установените задължения за данък недвижими имоти за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и такса битови отпадъци за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г., и лихви в общ размер на 4274,62 лева, както и в частта за присъдените разноски. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл.209, т.3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В КЖ е описана подробно фактическата обстановка по делото, като жалбоподателят счита, че въпросът за нищожността на процесния АУЗ 39/24.02.2014 г. е бил изяснен вече, поради което административният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обсъждайки в решението си този въпрос. За определяне на оценката на декларираните недвижими имоти е назначена експертиза, като съдът неправилно приел за относима по делото по - ниската данъчна оценка. Ответната страна нямала информация за внесените от Табакова - Асенова суми в касата, като молбата за погасяване на задълженията поради изтекла 5 - годишна давност е подадена своевременно на 26.09.2013 година. Основното оплакване на касатора е, че разпръсването на сумата от 2000 лева за задължения, попадащи в давностен период, противоречи на закона. Счита за недопустимо вече погасените по давност задължения, да се заплащат впоследствие отново. Касаторът моли за отмяна на съдебното решение в обжалваните части и отмяна на АУЗД или за връщане делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ.

Ответникът по КЖ - директорът на Д Общински приходи към направление Финанси и здравеопазване при СО я е оспорил с доводи, изложени в писмено становище. Твърди, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на процесния АУЗД по чл.107, ал.3 ДОПК, както и, че приходният орган съобразил приложимостта на чл.169, ал.3 ДОПК вр. с чл.4, ал.1 ЗМДТ. Задълженията за данъци се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява. Законосъобразно съдът се позовал на чл.174 ДОПК, според който не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок, включително по реда на чл.173 ДОПК.

Представителят на[Фирма 1] дава подробно заключение за неоснователност на КЖ.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение в обжалваните части и след служебна проверка прецени КЖ като допустима, но неоснователна.

Делото е в стадия на втора касация. С Решение № 8018/22.06.2017 г. на ВАС - Първо отделение по адм. д. № 2827/2017 г. е отменено Решение № 8228 от 21.12.2016 г. на Административен съд София - Град, постановено по адм. д. № 1190/2016 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Указано е при новото разглеждане да се комплектова преписката, да бъде разпределена доказателствената тежест и допускане на относима задача към съдебната експертиза. След връщането, е постановено обжалваното съдебно решение, в което съдът е преценил АУЗД като издаден от компетентен орган съгласно текста на чл.4, ал.1 ЗМДТ, на посоченото в него правно основание чл.107, ал.3 ДОПК и в установената форма по чл.59, ал.2 АПК, без да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според административният съд акта не е лишен от законово основание, като соченото от жалбоподателят незаприхождане на сумата от 2000 лв. по сметка на СО за погасяване на данъци и ТБО не води до нищожност, а е свързано с преценка на законосъобразност. Съдът се е аргументирал също така, че административният акт не е издаден при превратно упражняване на власт, той има за цел да установи размера за задълженията за ДНИ и ТБО за периода от 2009 г. - 2013 година. Не е спорно, че Н. Т. - Асенова притежава право на собственост върху идеални части от недвижим имот, находящ се в гр. София, [улица], №[номер], респективно касае се за данъчнозадължено лице, на основание чл.11, ал.1 ЗМДТ. Жалбоподателят е внел по каса в СО - дирекция ПАМДТ - Средец/Триадица сума в размер на 1000 лв. с приходна квитанция № 46341 от 01.07.2011 г. и още 1000 лв. с приходна квитанция № 47978 от 15.07.2011 година за погасяване на задължения за ДНИ на [улица], №[номер] и за ТБО за същия имот.

Касационната инстанция счита, че първоинстанционният съд обосновано е приел, че основният спор между страните е за установяване размера на задълженията за ДНИ и ТБО, както и за размера на данъчната оценка. Това обстоятелство се потвърждава и от оплакванията, съдържащи се в КЖ. Административният съд е изслушал заключения по две експертизи, които е обсъдил при съобразяване нормата на чл.202 ГПК. Видно е от заключението на повторната експертиза, че в процесния АУЗД е определена по - ниска данъчна оценка, която разлика е вследствие по - малката квадратура на земята - 395 кв. м., използвана за база в АУЗД. При тези обстоятелства ДНИ и ТБО, посочени в административния акт за процесните периоди са в по - ниски размери от тези, изчислени от вещото лице при квадратура на земята - 397 кв. метра. Приемането от съда за правнозначима по - ниската данъчна оценка не може да се квалифицира като действие, нарушаващо процесуалните правила, както твърди жалбоподателката. Напротив, по - ниската данъчна оценка е в интерес на Н. Т. - Асенова и първоинстанционният съд законосъобразно е съобразил забраната за влошаване положението на жалбоподателя. Съдебното решение е много подробно и обосновано, в него ясно и аргументирано са обсъдени събраните доказателства, доводите на страните и относимите доказателства. Изложени са правилни съображения за разпоредбата на чл.169, ал.4 ДОПК, (в редакцията, приложима за 2011 г.). Доказано е, че към датата на плащане - 01.07.2011 г. и към 15.07.2011 г. по партидата на имота съществуват непогасени задължения, както и, че няма молба по чл.171 ДОПК. Вещото лице също е констатирало, че сумата общо в размер на 2000 лева не касае данъчни периоди от 2009 г. до 2013 г., с изключение на частично платена такса за битови отпадъци в размер на 143,90 лева. Поради това административният орган правилно е разпределил внесената сума съобразно законовите норми.

Касационната инстанция споделя мотивите на административния съд, на основание чл.221, ал.2, предложение първо АПК, включително тези относно текста на чл.174 ДОПК. Следва да се има предвид, че изтичане на предвидената в закона давност не заличава съответното задължение, а само го лишава от възможността да бъде изпълнено по принудителен път чрез способите на изпълнителното производство. В този смисъл дори задължението да е платено след изтичане на давностния срок, то не подлежина връщане като недължимо платено.

Първоинстанционното решение в обжалваните части е валидно, допустимо и правилно, поради което настоящата съдебна инстанция го оставя в сила.

Разноски: С оглед на резултата по делото и направеното искане от ответната страна, в нейна полза слездва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за касационното производство.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6680/24.11.2020 г. на Административен съд София - Град, 73 състав, постановено по адм. д. № 7419 по описа за 2017 г. на този съд в частта му с която е отхвърлена жалбата на лицето срещу Акт за установяване на задължение № 39 от 24.02.2014 г., издаден от С. М. - Гелева - инспектор в отдел Местни данъци и такси - Средец/Триадица към дирекция Приходи и администриране на местни данъци и такси - Столична община, относно установените задължения за данък недвижими имоти за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и такса битови отпадъци за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г., и лихви в общ размер на 4274,62 лева, както и в частта за присъдените разноски.

ОСЪЖДА Н. Т. - Асенова, притежаваща ЕГН [ЕГН] от гр. София, [адрес], да заплати на Столична община - Д. О. приходи към направление Финанси и здравеопазване сумата в размер на 100 лв. - разноски за касационното производство. Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ М. Ч. секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. М. /п/ Росица Драганова