О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1988

София, 23.04.2024 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията В. А. ч. гр. д. № 5130/2023 година.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „Втора специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „Шейново“ ЕАД срещу определение № 1879 от 20. 07. 2023 г. по ч. гр. д. № 1803/2023 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е обезсилено постановено по реда на чл. 248 ГПК определение № 262323 от 04. 04. 2023 г. по гр. д. № 14325/2016 г. на СГС, I-7 състав и е прекратено производството по чл. 248 ГПК, образувано по подадена от болницата молба вх. № 26078/08. 03. 2023 г. за допълване на прекратително определение от 20. 012. 2022 г. по гр. д. № 14325/2016 г. на СГС, ГО, I-7 състав в частта за разноските и осъждане на ищцата Т. Ш. У. да заплати на „Втора специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „Шейново“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата 4236 лв. разноски по делото, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение за първата инстанция. Твърди се, че подадената от дружеството молба вх. № 268078/08. 03. 2023 г., с която е поискано от съда да се произнесе по отговорността за разноските и съдържаща списък на направените от дружеството разноски, неправилно е квалифицирана по чл. 248 ГПК и предвиденият в алинея първа на цитираната норма срок е неприложим, тъй като в проведеното заседание съдът бил разпоредил делото да му се докладва за произнасяне по претенциите за разноски.

Не е подаден е отговор на частната жалба от ищцата Т. Ш. У..

Настоящият състав на Върховния касационен съд, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение, прие следното:

Въззивният съд е приел, че първоинстанционното определение е постановено по реда на чл. 248 ГПК, на основание молба от ответника по иска, подадена след срока по чл. 248 ГПК, поради което е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Приел е, че исковото производство е прекратено поради оттегляне на иска, с постановено в проведено на 20. 12. 2022 г. открито съдебно заседание. Срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК е започнал да тече на 20. 12. 2022 г. и е изтекъл на 27. 12. 2022 г., а молбата по чл. 248 ГПК е подадена на 08. 03. 2023 г. и се явява просрочена. Позовал се е на указанията по прилагане на чл. 248, ал. 1 ГПК, дадени с ТР № 6/2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т. 14, според които началният момент, от който започва да тече срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК и по отношение на страната, която няма интерес да го обжалва, е уведомяване за съдебния акт, ако същият е бил обжалваем.

Не е налице очевидна неправилност на въззивното определение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта. Въззивният съд правилно е квалифицирал искането на дружеството, съдържащо се в молба вх. № 268078/08. 03. 2023 г., по чл. 248 ГПК. Този ред е приложим при всички хипотези на допълване или изменение на постановен съдебен акт с приключващ характер, по смисъла на чл. 81 ГПК, в частта за разноските – както при липса на произнасяне в същия по отговорността за разноските, така и при допусната фактическа грешка при изчисляването или грешка във фактическите или правни изводи, касаещи отговорността за разноските. Законосъобразна е и преценката за недопустимост на молбата по чл. 248 ГПК, поради подаването й след изтичане на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.

По изложените съображения настоящият състав

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1879 от 20. 07. 2023 г. по ч. гр. д. № 1803/2023 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 13 състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: