ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4262

гр. С., 22.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав: Председател:Албена Бонева

Членове:Боян Цонев

Мария Христова

като разгледа докладваното от Б. Ц. Ч. касационно гражданско дело № 20238003105186 по описа за 2023 година

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. 1, във вр. с чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца по делото Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) срещу определение № 2548/12.10.2023 г., постановено по ч. възз. гр. дело № 2694/2023 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателя срещу (т. е. потвърдено е) първоинстанционното определение № 10745/14.09.2023 г. по гр. дело № 3099/2022 г. на Софийския градски съд (СГС), с което е оставена без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК на комисията-ищец за изменение на постановеното по първоинстанционното дело определение № 8998/25.07.2023 г. в частта за разноските, с която комисията е осъдена да заплати на ответника К. Т. Т. сумата 42 826.92 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на въззивното определение.

В изложението към частната касационна жалба, като общи основания по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следният правни въпроси: 1) зависи ли обемът на отговорността на ищеца за заплащане на разноски на ответника за адвокатско възнаграждение при прекратяване на делото поради отказ или оттегляне на иска от обстоятелството дали по делото е било проведено открито съдебно заседание или такова не е било проведено към момента на отказа или оттеглянето; 2) зависи ли фактическата и правна сложност на делото, и основателно ли е възражението за прекомерност при непълен обем на осъществената защита; и 3) следва ли при промени на размерите на адвокатските възнаграждения, съгласно Нар. № 1/09.07.2004 г. за МРАВ, влезли в сила след образуване на делото, съдът да определи адвокатско възнаграждение в по-високия размер. Жалбоподателят сочи допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, като твърди, че отговорите на тези правни въпроси щели да допринесат за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, но без да излага каквито и да било съображения в тази насока.

Ответникът К. Т. Т., в отговора си на частната касационна жалба поддържа, че касаторът излага неверни твърдения и несъстоятелни правни аргументи; в отговора не се заявява становище по наведените основания за допускане на касационното обжалване.

Съдът намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното определение № 2548/12.10.2023 г.

Както е установил в мотивите си апелативният съд, с определение № 8998/25.07.2023 г. СГС е прекратил частично първоинстанционното производство по делото, на основание чл. 232 от ГПК – поради направено частично оттегляне на иска, и е осъдил комисията-ищец да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер 42 826.92 лв. С определение № 10745/14.09.2023 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК на комисията-ищец за намаляване на тези разноски поради прекомерност, като е приел, че делото се отличава с фактическа и правна сложност, както и че адвокатското възнаграждение е в рамките на минимума по Нар. № 1/09.07.2004 г. за МРАВ, в приложимата `и редакция – ДВ, бр. 61/31.07.2020 г. – към датата на сключване на договора за правна помощ. Въззивният съд също е приел, че производството по чл. 153, ал. 2 от ЗПКОНПИ (понастоящем с изменено заглавие – ЗОНПИ) се отличава с фактическа и правна сложност поради обема на приложения доказателствен материал и направените доказателствени искания на страните, множеството възражения и становища на същите.

САС също е установил, че адвокатското възнаграждение в размер 42 826.92 лв. не надвишава минималния размер по Нар. № 1/09.07.2004 г. за МРАВ към датата на сключване на договора за правна помощ, при съобразяване на материалния интерес по делото от 3 427 993.10 лв. С оглед на това е намерил за неоснователно възражението на ищеца, че делото било образувано преди измененията на наредбата, като съдът е добавил още, че приложимата редакция е към момента на постановяване на съдебния акт. Приел е и че останалите доводи на комисията-жалбоподател (че оттеглянето на част от исковите `и претенции било направено съобразно новата практика на ВКС, че не били извършени други процесуални действия, освен подаване на отговора на исковата молба и на становища, че било проведено само едно съдебно заседание и че не били събирани доказателства) имат отношение към определяне на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение към минималния размер, каквото е налице в случая, и при съобразяване на това, не се налага намаляване на размера.

Настоящият съдебен състав, предвид и задължителните разяснения, дадени в мотивите към т. 1 от тълкувателно решение (ТР) № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, намира, че формулираните от страна на касатора правни въпроси по тълкуването и приложението на чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случая не осъществяват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК. Това е така, защото по делото е установено, че присъдените разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение са под минималния нормативно установен размер по Нар. № 1/09.07.2004 г. за МРАВ, в приложимата `и редакция – ДВ, бр. 61/31.07.2020 г. – към датата на сключване на договора за правна помощ. Същата редакция на наредбата е действала и към датата на образуването на първоинстанционното гр. дело № 3099/2022 г. (исковата молба е подадена на 24.03.2022 г.), поради което третият правен въпрос (следва ли при промени на размерите на адвокатските възнаграждения, съгласно Нар. № 1/09.07.2004 г. за МРАВ, влезли в сила след образуване на делото, съдът да определи адвокатско възнаграждение в по-високия размер) няма никакво отношение към постановения краен резултат относно разноските, тъй като те не са определени в по-висок размер – по редакция на наредбата, която да е влязла в сила след образуването на делото, каквато е постановката на въпроса. Без никакво значение за крайния изход на производството по чл. 248 от ГПК относно процесните разноски, са и първите два правни въпроса в изложението, които имат отношение към определяне на фактическата и правна сложност на делото, респ. – и към правните изводи на въззивни съд в мотивите към обжалваното определение, но каквото и разрешение да се възприеме по тези въпроси, това не би могло да доведе до намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, след като те не надвишават минималния размер. Отделно от горното, от страна на касатора единствено е възпроизведена част от съдържанието на т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, без да са изложени каквито и да било съображения, защо той счита, че формулираните от него правни въпроси са такива от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Това бланкетно посочване на допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК по никакъв начин не може да обуслови извод за обективно наличие на същата (в този смисъл е и т. 4 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), което и само по себе си е достатъчно, за да не бъде допускано касационното обжалване.

В заключение, касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от страна на жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК. Настоящият съдебен състав не намира основание и по чл. 280, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК – за служебно допускане на касационното обжалване.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 2548/12.10.2023 г., постановено по ч. възз. гр. дело № 2694/2023 г. на Софийския апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване.