5 № 60516

гр. София, 15.09.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2001 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Я. С. К. срещу решение №284 от 12.12.2019г. по в. т.д.№574/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО. С него е потвърдено решение №23/06.06.2019г. по т. д.26/2018г. по описа на ОС – Шумен, с което е отхвърлен предявеният от Я. С. К. срещу „Инвестбанк” АД, [населено място], С. В. С. и Р. Н. С., иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.167, ал.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на законна ипотека, вписана в АВп – Служба по вписванията [населено място] по молба вх. рег. №826, том 1, акт №39/24.02.2006г., подновена с молба вх. рег. №1137, том 1, акт №169/23.02.2016г. върху 1/3 ид. част от недвижим имот - апартамент с идентификатор 83510.664.398.1.2 и гараж с идентификатор 83510.664.398.1.15.

Касационната жалбоподателка поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че при сключваните от тях сделки ответниците С. С. и Р. С., представящи се за собственици на целия имот, не са имали права върху собствената й 1/3 ид. част и не са могли да прехвърлят повече права отколкото притежават, поради което е неправилен изводът на въззивния съд, че взискателят „Инвестбанк” АД може да й противопостави правата си по учредената в негова полза ипотека върху целия имот, вписана на 24.02.2006г. и подновена на 23.02.2016г. Поддържа, че след успешното провеждане на исковете по чл.30 и чл.37 от ЗН, влезлите в сила съдебни решения, с които й е възстановена полагащата й се запазена част от наследството на родителите й и са отменени частично сделките, с които нейният брат М. С. Л. е отчуждил възмездно спорните имоти досежно собствената й 1/3 идеална част, са противопоставими на останалите приобретатели по последващите сделки.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касационната жалбоподателка поставя като обуславящи изхода на производството следните въпроси: 1. Дали след проведени искове по чл.30 от ЗН и по чл.37 ал.1 от ЗН решението по тях засяга правата на ипотекарния кредитор? Има ли сила на пресъдено нещо спрямо банката – ипотекарен кредитор, решението по успешно проведените искове по чл.30 от ЗН и по чл.37 ал.1 от ЗН? Твърди, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, формирана с определение №256/23.03.2016г. по т. д.№1738/2015г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение №75/12.05.2016г. по гр. д.№6307/2015г. на ВКС, ТК, І г. о. Поддържа и наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като твърди, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответниците по касация С. В. С. и Р. Н. С. поддържат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касация „Инвестбанк” АД, [населено място], оспорва касационната жалба и поддържа липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, като е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:

За да потвърди обжалваното пред него първоинстанционно решение, въззивният съд е споделил изводите на Шуменски окръжен съд, че „Инвестбанк” АД не е обвързана от силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение по гр. д. № 2432/2013г. на Шуменски районен съд, с което е установено по отношение на ответниците С. В. С. и Р. Н. С., че ищцата е собственик на 1/3 ид. част от имота, предмет на законна ипотека, учредена в полза на банката, като обезпечение по договор за кредит, вписана в Служба по вписванията [населено място] по молба вх. рег. № 826, т.1, акт №39/24.02.2006г., подновена с молба вх. рег. №1137, том 1, акт №169/23.02.2016г. Изтъкнал е, че въззиваемата страна „Инвестбанк” АД, не е участвала като главна или подпомагаща страна в производството по гр. д. №2432/2013г. на Шуменски районен съд, нито е правоприемник на някоя от страните, поради което същата може да оспорва твърдяното от ищцата право на собственост, като интересът от оспорване произтича от вписаната в нейна полза законна ипотека. По тези причини според състава на Варненски апелативен съд решението по гр. д. №2432/2013г. на Шуменски районен съд не се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо „Инвестбанк“ АД, поради което не може да му бъде противопоставено. Съдът е изложил съображения, че в случая ипотечното право на банката се запазва, тъй като вписването на законната ипотека значително предхожда по време вписването на исковата молба по чл.30, ал.1 от ЗН. Посочил е, че решението, с което е уважен искът по чл.30, ал.1 от ЗН, няма обратно действие, поради което придобитите от третото лице права при извършената от надарения разпоредителна сделка, не отпадат автоматично. Едва от влизане на решението в сила, за наследника с право на запазена част се поражда правото да търси от другия наследник уравнение на дела си, респективно да иска отмяна по реда на чл.37 от ЗН, като решението по този иск също има действие занапред. Приел е, че съобразно разпоредбата на чл.114, б. „а“ от ЗС и чл.11 от ПВ, вписването на исковата молба по конститутивните искове има оповестително - защитно действие, поради което с уважаването му ще отпаднат с обратна сила само правата на непосредствения приобретател по атакувания акт, но не и правата на трети лица, на които е бил прехвърлен имотът преди вписване на исковата молба. Стигнал е до извода, че след като в конкретния случай вписването на исковата молба, с която е предявен отменителният иск по чл.37, ал.1 от ЗН е извършено на 15.09.2006г., след датата на вписване на атакуваната законна ипотека – 24.02.2006г., то на ипотекарния кредитор не може да се противопостави придобитото вещно право по решение, постановено по искова молба, вписана след датата на учредяване на ипотеката.

Допускането на касационното обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 от ГПК. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставените в изложението правни въпроси са обуславящи за изхода на спора, предвид изразеното от въззивния съд становище, че вписването на исковата молба по всички конститутивни искове има оповестително - защитно действие, поради което с уважаването на такъв иск ще отпаднат с обратна сила само правата на непосредствения приобретател по атакувания акт, но не и правата на трети лица, на които е бил прехвърлен имотът преди вписване на исковата молба, респективно правата на ипотекарен кредитор, когато ипотеката е учредена преди вписването на исковата молба. По въпроса относно правните последици от уважаване на конститутивни искове по отношение правата на последващи приобретатели и действието на вписването на исковите молби по конститутивни искове е формирана практика на ВКС, обективирана в ТР №4/2015 от 06.11.2017г. по тълк. д.№4/2015г. на ОСГК на ВКС, както и служебно известното на настоящия състав решение №491/07.07.2010г. по гр. д.№1348/2009г. на ВКС, ГК, I г. о., постановено по реда на чл.290 от ГПК.

С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде допуснато до касация на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за проверка на съответствието му с практиката на ВКС по поставените правни въпроси, обобщени и уточнени от настоящия състав, както следва: за правното действие на решенията, с които са уважени искове по чл.30 от ЗН и чл.37 ал.1 от ЗН, по отношение на правата на ипотекарния кредитор, когато ипотеката е учредена преди вписване на исковите молби.

На основание чл.83 ал.2 от ГПК касационната жалбоподателка е освободена от заплащане на държавна такса.

Определя на адв. С. З. Е., назначена за особен представител на С. В. С. и Р. Н. С. по чл.47, ал. 6 от ГПК, възнаграждение в размер на 997 лв, съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което следва да бъде изплатено от бюджета на съдебната власт, тъй като касационната жалбоподателка е освободена от заплащане на такси и разноски в производството.

Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съдОПРЕДЕЛИ

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №284 от 12.12.2019г. по в. т.д.№574/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО.

ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на I т. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на особения представител адв. С. З. Е. от АК [населено място], с адрес [населено място], [улица], офис 20/21, в размер на 997 лв. за процесуално представителство на С. В. С. и Р. Н. С. в касационното производство, което възнаграждение да бъде изплатено от бюджета на съдебната власт.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.