Определение по гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 112

София, 11.01. 2024 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 13.12.2023 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 5201 /2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Н. В. Р. ( [дата на раждане] ), действащ със съгласието на своя баща В. В. Р., и на В. В. Р. срещу определение № 9883/17.08.2023 г., постановено по в. ч.гр. д. № 8706/2023 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение № 19248/30.05.2023 г. по гр. д. № 39005/2022 г. на Софийския районен съд, с което е върната исковата молба, с която ненавършилият пълнолетие Н. В. Р. е предявил иск срещу своята майка А. И. А. по чл.127, ал.2 СК.

Въззивният съд е приел, че предмет на производството е иск с правно основание чл.59, ал.9 вр. чл.127, ал.2 СК за промяна на постановените по-рано мерки спрямо детето (по чл.59, ал.1 СК) и за определяне на нови. Детето обаче не е легитимирано да иска изменение на постановените спрямо него мерки.

Частната жалба е процесуално допустима: подадена е в срок от страна по делото, която има право и интерес от обжалване срещу подлежащ на обжалване акт и е редовна.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Във връзка с доводи за неправилност на обжалваното определение поради това, че всеки един от ищците е предявил отделен иск, като Н. Р. е предявил иск за изменение на присъдената издръжка, но първоинстанционният съд им е дал подвеждащи и заблуждаващи указания за отстраняване на нередовности, след което не вникнал в казуса, частните жалбоподатели извеждат следните правни въпроси:

Има ли задължение въззивният съд да мотивира определението си,...