Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. К. Н., от [населено място], подадена срещу решение № 10 от 27.10.2016 г. по адм. дело № 486/2015 г. на Административен съд С. З, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 1040-23-38/23.10.2015 г. на директора на ТП на НОИ - С. З., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й против разпореждане № 232-01-74-1/29.06.2015 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-С. З..

В жалбата се излага довод за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и административния акт и връщане на административната преписка на административния орган за уважаване на искането.

Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - С. З. не е взел становище по оплакванията.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд С. З е отхвърлил жалбата на Д. К. Н. срещу решение № 1040-23-38/23.10.2015 г. на директора на ТП на НОИ - С. З., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й против разпореждане № 232-01-74-1/29.06.2015 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-С. З.. За да постанови решението си административният съд е приел, че Н. не е била осигурявана през девет от последните петнадесет месеца преди подаването на заявлението за отпускане на обезщетението за безработица от ТП на НОИ – С. З.. Решението е правилно.

Установено е от фактическа страна, че Д. Н. е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица в ТП на НОИ-С. З., филиал К. на 28.05.2015 г., с приложени към него копие от акт за прекратяване на служебното правоотношение - Заповед №1/27.04.2015 год. на Кмета на [община], с която Н. е уволнена дисциплинарно, и служебна книжка. При проверка на служебната книжка е установен заверен служебен стаж до 23.04.2012 г. На Н. са дадени указания да представи документи, удостоверяващи осигурителен стаж за времето от 23.04.2012 г. до 25.05.2015 г. В изпълнение на указанията жалбоподателката е представила допълнително удостоверение издадено от ответника за получени от нея обезщетения за временна неработоспособност, за периода от месец януари 2012 год. до месец юли 2013 год. вкл., както и копия за внесени на 19.12.2014 г. осигурителни вноски за периодите 01.09.2012 год. – 31.10.2012 год. и 01.07.2013 год. – 31.01.2014 год.

Установено е също, че от 03.09.2012 г. Н. не е упражнявала трудова дейност по заеманата от нея длъжност, поради отстраняването й от работа по силата на заповед №РД-09-576/03.09.2012 г. на Кмета на [община], издадена на основание чл.100, ал.1, т.2 от ЗДСл/ поради образувано против нея дисциплинарно производство/, не е получавала трудово възнаграждение и съответно не са й били начислявани и внасяни осигурителни вноски. Заповедта за временно отстраняване е обжалвана от Н. пред съда, като жалбата й е отхвърлена с решение №234/22.11.2012 год., постановено по адм. дело №383/2012 год. на Административен съд С. З, което е оставено в сила с решение №13912/24.10.2013 год. по адм. дело №153/2013 год.. на Върховния административен съд, пето отделение.

С оглед на така установеното от фактическа страна касационният довод за неправилност на съдебното решение е неоснователен. Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и отговарят на условията по чл.54а, ал.1, т.1-3 от КСО. Съгласно чл.54л, ал.1 от КСО отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и на данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица сочи, че осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни и осигурителни книжки и с документ по образец, утвърден от управителя на НОИ. Според чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Съгласно ал.2, осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо, че дейността по чл. 4 или чл.4а, ал.1 не е прекратена. През периода, през който държавният служител е временно отстранен от длъжност, същият не упражнява трудова дейност и съгласно чл.100, ал.3 от ЗДСл. не получава трудово възнаграждение. След като не се упражнява трудова дейност, то отстраненият държавен служител не отговаря на едно от изискванията по §1, т.3 от ДР на КСО, за да е осигурено лице. С оглед на това Н. няма качеството на „осигурено лице”.

В случая предпоставките на чл.54,ал.1 от КСО за отпускане на парично обезщетение за безработица на Д. Н. не са налице. Правилно първоинстанционният съд е приел, че наличието на валидно сключено и непрекратено трудово или служебно правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Не съществува идентичност на трудовото, респективно - служебното и на осигурителното правоотношение. Доколкото по делото безспорно е установено, че след 04.09.2012 г. Н. не е упражнявала трудова дейност по служебно правоотношение на заеманата от нея длъжност "Секретар на [община]", не й е начислявано и изплащано трудово възнаграждение и съответно не са внасяни осигурителни вноски. С прекъсването упражняването на трудова дейност, която е основание за осигуряването, е прекъснато и самото осигуряване. Без значение за осигурителния статус наНейкова е обстоятелството, че същата е внесла сама осигурителни вноски за посочените по-горе периоди. Тя не е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО, тъй като не е била длъжна да внася осигурителни вноски за своя сметка. Осигурителното правоотношение не възниква винаги когато се внесат осигурителни вноски, а само, когато такива вноски са дължими, като едно от условията за дължимост на осигурителните вноски е да е осъществявана трудова дейност.

Като е изложил аналогични мотиви първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Не се установяват наведените касационни основания за отмяна.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 fj АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10 от 27.10.2016 г. по адм. дело № 486/2015 г. на Административен съд С. З. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.