Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Г. Сами Х. от [населено място], чрез пълномощниците му адв. А. Б и адв. Н. П срещу решение № 399 от 22 февруари 2016 год., постановено по адм. дело № 1786/2015 год., по описа на Административен съд Пловдив. С обжалваното решение е отменена заповед № ДК – 10 – ЮЦР – 37 от 14 април 2015 год. на началника на РДНСК ЮЦР и е осъдена РДНСК Ю. Ц район да заплати в полза на Е. Е. Т. и А. Е. Т., и двамата от [населено място] сумата в размер на 740, 00 лв.
В касационната жалба се релевират оплаквания за недопустимост на решението, както и за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – по арг. на чл 209, т, 3, предл. първо и трето от АПК. Прави се искане за неговата отмяна.
Началникът на РДНСК ЮЦР – [населено място], като ответник по делото, чрез пълномощника си юрисконсулт Р. И, застъпва становище за основателност на касационната жалба.
Ответниците - Е. Е. Т. и А. Е. Т., и двамата представлявани от адв. И. А изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на строените от тях съдебно-деловодни разноски с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК.
Другите ответници – [фирма] и главният архитект на [община] не изразяват становище по основателността на касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
След като по повод подадената в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК касационна жалба, служебно провери допустимостта на оспореното решение, Върховният административен съд, второ отделение, го намира за недопустимо. Съображенията за това са следните :
Производството пред Административен съд Пловдив е образувано въз основа на жалба на Е. Е. Т. и А. Е. Т., и двамата от...