Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], подадена чрез управителя А. Г., против Решение № 3090 от 05.05.2016 г. на Административен съд – София град, по адм. д. № 7652 по описа за 2015 година. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 22221014000756-091-001/27.04.2015 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 955/25.06.2015 г. на Директора на Дирекция „ОДОП ” [населено място] при ЦУ на НАП.
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно прилагане на чл. 25, ал. 7 ЗДДС. Според касатора безспорно установено е, че процесните фактури, издадени от [фирма], по които е ползван данъчен кредит, касаят извършено авансово плащане по договора за закупуване на недвижим имот. Прехвърлянето на собствеността и наличието на реална доставка по чл. 6 от ЗДДС са ирелевантни за правото на ДК в хипотезата на чл. 25, ал. 7 ЗДДС. След като плащането е извършено и данъкът е станал изискуем, за платеца на сумата възниква право на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗДДС без оглед обстоятелствата отнасящи се към реалността на доставката. Във връзка с издадените от [фирма] фактури и четири кредитни известия от дата 01.02.2012 г., касаторът твърди, че посочените суми не са му върнати от продавача, а по отношение на ДДС – такова не е начислено в КИ, т. е. не се дължи. По тези съображения счита, че неправилно му е начислен ДДС в размер на 30 321,72 лв. и е коригиран ДДС за м. 06.2012 г. на основание чл. 78 от ЗДДС. Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.
Ответникът - Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" [населено място] при ЦУ на НАП, оспорва жалбата чрез юрк.. Г. Моли за оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, преценява жалбата като процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното:
Предмет на оспорване пред Административен съд – София град е Ревизионен акт № 22221014000756-091-001/27.04.2015 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 955/25.06.2015 г. на Директора на Дирекция „ОДОП ”, [населено място] при ЦУ на НАП, с който за д. м.03, 04, 06, 08., 09, и м. 11.2012 г. е отказан данъчен кредит в общ размер на 72 096,00 лв. по 14 фактури, издадени от [фирма] и на основание чл. 78, ал. 1 от ЗДДС с РА е извършена корекция на ползвания данъчен кредит в размер на 30 321,72 лв. по фактури, издадени от [фирма]. Относно отказания данъчен кредит по фактурите от [фирма] съдът е установил, че същите са издадени във връзка със сключен предварителен договор на 05.03.2012 г. между [фирма], в качеството на купувач, и [фирма], в качеството на продавач, за покупко-продажба на недвижим имот. Съгласно договора цената е в размер на 400 000,00 евро и трябва да бъде платена на 6 вноски в срок до 31.12.2012 година. В 12 - месечен срок от последното плащане следвало да бъде осъществено нотариалното прехвърляне на имота. С анекс от 27.08.2012 г. е удължен срокът на плащане до 30.04.2013 година. Направени са авансови плащания в размер на 245 072,40 лв., като разликата до размера на издадените фактури не е заплатена. По спорните 14 фактури не са издадени кредитни известия от страна на [фирма], което дружество писмено е предизвестило за прекратяване на предварителния договор. На 05.04.2013 г. „ОПУС А.” е представило на [фирма] покана за доброволно изпълнение на договора с определен срок за връщане на платените суми, ведно с определените неустойки. По време на предходното ревизионно производство е било установено след направена справка в Агенцията по вписвания, че [фирма] не е собственик на процесния имот, предмет на горепосочения предварителен договор.
Съдът е анализирал приложимите в случая норми на чл. 25 и 68 ЗДДС, както и практика на ВАС и на СЕС във връзка с авансови плащания. Според решаващия състав при преценка на право на приспадане на данъчен кредит във връзка с авансово плащане по доставка се съобразява и дали е извършена съответната доставка на стока или услуга. В случая е видно във връзка със спорните фактури, касаещи авансово плащане по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 05.03.2012 г., че имота не е придобит. В полза на ДЗЛ не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит. Административният съд е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, отнасящи се до дерегистрацията на доставчикът му.
Относно фактурите, издадени от [фирма], след проверка в счетоводството на РЛ, е установено, че на 01.02.2012г са издадени кредитни известия по фактури №: № 1000000031/22.08.2011 г ; № 1000000034 / 27.08.2011 г. ; 1000000036 / 31.08.2011 г. и 1000000072/ 28.10.2011 г. на обща стойност 181 930,80 лева. Същите обаче са намерили счетоводно отражение със знак минус по дебитния оборот в размер на 181 930,81 лв. на счетоводна сметка 304 - Стоки на 01.06.2012 година. Процесните стоки – ваучери са изписани като върнати на 01.06.2012г., КИ също са включени в дневника за покупки за м.06.2012 година. Първоинстанционният съд е потвърдил като законосъобразна констатацията на приходните органи, че на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, на ДЗЛ трябва да бъде извършена корекция на ползвания данъчен кредит за м. 06.2012 г. в размер на 30 321,72 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Оспореният РА е валиден, издаден е от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка.
По отношение на отказания данъчен кредит в общ размер на 72 096,00 лв. по фактурите, издадени от [фирма], правилно е съобразено, че фактът на плащане по фактурата за авансово плащане не е достатъчен, за да се признае изискуемост на данъка за него, при положение, че е недоказана връзката с последваща осъществена доставка. Съдът на Европейския съюз, при тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС, винаги е подчертавал обусловеността на правото на приспадане на данъчен кредит от материално-правните условия за това, първото от които е реално осъществена облагаема доставка. Правилно е позоваването на административния съд на Решение по дело С-419/02, както и Решение от 13.03.2014 г. по дело С-107/13 СЕС, според което "Член 65, чл. 90, § 1, чл. 168, буква a), чл. 185, § 1 и чл. 193 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват да се коригира приспадането на данъка върху добавената стойност, извършено от получателя по фактура, издадена за авансово плащане във връзка с доставка на стоки, когато при обстоятелства като тези по главното производство тази доставка в крайна сметка не е извършена, въпреки че доставчикът все още дължи този данък и не е възстановил авансово платената сума.". В настоящия случай са установени факти като тези в главното производство по посоченото дело, защото наличието на последваща авансовите фактури доставка на недвижим имот не е извършена. Законосъобразно с РА е отказан ДК на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 25, ал. 7 от ЗДДС в размер на 72096 лв. по фактури с издател – [фирма].
Неоснователна е жалбата и в частта относно извършената на дружеството корекция на ползвания данъчен кредит за м. 06.2012 г. в размер на 30 321,72 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78 ЗДДС регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при промяна на вида на доставката. Корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата по ал. 1, с отразяването на документа по чл. 115 или на новия документ по чл. 116, с който е извършена корекцията, в дневника за покупките и в справка-декларацията за съответния данъчен период.
По делото е установено, че за ревизираното лице на 01.02.2012 г. са издадени кредитни известия по фактури №: № 1000000031/22.08.2011 г.; № 1000000034 / 27.08.2011 г.; 1000000036/ 31.08.2011 г. и 1000000072/ 28.10.2011 г. с доставчик [фирма] на обща стойност 181930,80 лева. Известията обаче са намерили счетоводно отражение със знак минус по дебитния оборот в размер на 181 930,81 лв. на счетоводна сметка 304 - Стоки на 01.06.2012 година. Процесните стоки – ваучери са изписани като върнати на 01.06.2012 г., КИ също са включени в дневника за покупки за м.06.2012 година. Няма спор, че ДЗЛ не е направило корекция по чл. 78 от ЗДДС, която е извършена във връзка с производството по издаване на ревизионния акт. Обстоятелството, че доставчикът е дерегистриран в случая е правно ирелевантно, тъй като дори и да се счете, че е надвнесен ДДС в процесния размер, то неговото възстановяване поради извършената корекция, е възможно по реда на чл. 129 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).
С оглед изложеното, решението не е засегнато от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което трябва да бъде оставено в сила.
Разноски: С оглед на резултата по спора, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3830,57 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3090 от 05.05.2016 г. на Административен съд – София град, по адм. д. № 7652 по описа за 2015 година.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на Дирекция „ОДОП “ С. при ЦУ на НАП сумата в размер на 3830.57 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.