Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на П. Б. Д. с адрес: [населено място], [улица], ет.13, ап.59, осъществяващ търговска дейност като [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.13, ап.58, подадена чрез процесуалния му представител адв. Ф., против решение № 2413/23.10.2014 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 1379/2014 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 181203262/03.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – В. – С. Й. Г., на длъжност главен инспектор по приходите, в оспорената му част, потвърдена с решение № 75/05.04.2013 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – В. при ЦУ на НАП, и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 1857.81 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК, които се свеждат до следното: 1. Неправилни са изводите на съда във връзка с връчването на съобщенията в ревизионното производство на електронен адрес, който не е посочен от ревизираното лице; 2. Допуснато съществено процесуално нарушение от съда във връзка с това, че не е отделил спорното от безспорното, не е разпределил правилно доказателствената тежест между страните, изключил е от доказателствения материал доказателства, представени при повторното разглеждане на делото във връзка с твърденията за отпаднало основание на ревизионното производство и във връзка с процесуалните нарушения, допуснати в хода на ревизионното производство; 3. Необоснован е изводът на съда, че жалбоподателят не е доказал, че към 01.01.2006 г. е разполагал с 58 400 лв.; 4. Решението е постановено в противоречие с чл. 26, т. 1 ЗКПО в частта му относно преобразувания ФР на ЕТ за 2008 г. и 2009 г.; 5. Неправилно съдът е потвърдил РА в частта му относно допълнително определените задължения за осигурителни вноски, тъй като това е направено въз основа на погрешно формирана данъчна основа. Претендира се отмяна на решението, вкл. в частта му за разноските, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да се присъдят на жалбоподателя всички направени разноски за проведените съдебни производства.

Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – В. при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк.. И по съображения, изложени в писмена молба, и заявява претенция за присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и частична основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № 181203262/03.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – В., в оспорената му част, потвърдена с решение № 75/05.04.2013 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – В. при ЦУ на НАП. РА е оспорен по съдебен ред в частта му, в която на ревизираното лице са определени следните задължения: данък по чл. 35 ЗОДФЛ отм. и чл. 48 ЗДДФЛ за 2006 г.: 10320.90 лв. и лихва – 7059.54 лв.; за 2007 г. – 3332.09 лв. и лихва 1881.06 лв.; за 2008 г. – 472.63 лв. и лихва – 184.25 лв.; за 2009 г. – 846.06 лв. и лихва – 234.17 лв.; вноски ДОО: за 2006 г. – 2360.93 лв. и лихва 2978.92 лв.; за 2007 г. – 2301.27 лв. и лихва 2333.86 лв.; за 2008 г. – 759.78 лв. и лихва – 576.05 лв.; за 2009 г. – 990.83 лв. и лихва – 542.87 лв.; вноски здравно осигуряване: за 2006 г. – 763.62 лв. и лихва – 526.14 лв.; за 2007 г. – 778.62 лв. и лихва 421.06 лв.; за 2008 г. – 268.16 лв. и лихва – 104.63 лв.; за 2009 г. – 609.74 лв. и лихва – 168.92 лв.; вноски ДЗПО: за 2006 г. – 509.08 лв. и лихва – 644.58 лв.; за 2007 г. – 648.85 лв. и лихва – 658.08 лв.; за 2008 г. – 223.46 лв. и лихва – 170.37 лв.; за 2009 г. – 381.09 лв. и лихва – 208.80лв.

Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган по чл. 118, ал. 2 ДОПК, определен със ЗОКО № К 1203262/05.11.2012 г., издадена от възложителя на ревизията по реда на чл. 119, ал. 2 ДОПК. ЗВР са издадени от орган по приходите, определен на основание чл. 112, ал. 2 ДОПК със заповеди на териториалния директор - № Д-739/01.06.2011 г., № 740/01.06.2011 г., 1597/01.11.2012 г. и Д-1599/01.11.2012 г. Приел е също така, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обсъдил е доводите на жалбоподателя за допуснати такива и е обосновал извод за тяхната неоснователност. Според съда с РА на ревизираното лице са определени задължения за данъци и осигурителни вноски при спазване на материалноправните законови норми. След като е обсъдил твърденията на жалбоподателя и представените в хода на ревизионното производство и в съдебното производство писмени и гласни доказателства, административният съд е установил, че тези доказателства не доказват към 01.01.2006 г. ревизираното лице да е разполагало с налични 58 400 лв., представляващи финансова помощ от майката на неговата съпруга, върнати суми по сключени от него договори за заем в качеството му на заемодател от заемополучателите А. Р. и Р. А.. Обосновал е извод, че личните средства на съпругата и доходите на жалбоподателя от дейността му като ЕТ също не следва да се включват в приходната част на баланса. По отношение на непризнатите разходи за придобиване на материални активи, външни услуги, поддържане и ползване на лек автомобил в решението е прието, че жалбоподателят не е доказал връзката на тези разходи с осъществяваната от него като ЕТ дейност и използването им за целите на тази дейност. Не се оспорва от страна на жалбоподателя и не се установява в хода на съдебното производство неправилно определяне на осигурителните вноски по основание и размер. С така изложените мотиви Варненският административен съд е отхвърлил като неоснователно оспорването на РА и е присъдил в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение.

Настоящата касационна инстанция намира оспореното решение за валидно и допустимо, а наведените от касатора доводи за допуснати от съда съществени процесуални нарушения за неоснователни. Липсата на доклад по чл. 146 ГПК в първото по делото съдебно заседание, в който изрично да се посочи кои обстоятелства се признават и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване не представлява съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението. Съществено процесуално нарушение е само това нарушение на съдопроизводствените правила, което ако не беше допуснато от съда, то би се достигнало до различни фактически и/или правни констатации и/или изводи при разрешаването на правния спор. В случая безспорните факти и спорните факти, които са от съществено значение за спора, са били изяснени още при оспорването на РА по административен ред. Същото се отнася и до правилността на определението, с което е разпределена доказателствената тежест между страните. С определение № 2980/21.05.2013 г. съдът е разпределил доказателствената тежест като е указал на ответника, че носи такава за установяване на фактическите основания за издаване на РА, а на жалбоподателя, че следва да докаже твърдените от него обстоятелства относно източниците на финансиране на направените разходи, доколкото самите разходи, констатирани в хода на ревизията, не са спорни. Следва да се отбележи, че първоначалното решение на първоинстанционния съд е отменено с решение № 5421/22.04.2014 г. на ВАС, първо отд. по адм. д. № 11872/2013 г., поради допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилна преценка от страна на съда на несвоевременното връчване на уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК, което е довело до ограничаване обхвата на контрола за законосъобразност на РА и липсата на изследване относно материалната му законосъобразност. Твърдените от касатора съществени процесуални нарушения не са преценени като такива от касационния състав, постановил решението по адм. д. № 11872/2013 г., а съгласно чл. 226, ал. 1 АПК при новото разглеждане производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, което в случая е липсата на мотиви за материалната законосъобразност на оспорения РА.

Неправилни са твърденията на касатора, че съдът е изключил от доказателствения материал представените при повторното разглеждане на делото доказателства във връзка с отпадналото основание на ревизионното производство и във връзка с процесуалните нарушения, допуснати в хода на ревизионното производство, изразяващи се във връчване на съобщения на електронен адрес, който не е посочен от ревизираното лице. Видно от протоколите от проведените открити съдебни заседания на 27.05.2014 г. и на 08.07.2014 г., всички представени от процесуалния представител на жалбоподателя писмени доказателства са подробно описани и приети. Тези доказателства са обсъдени в мотивите на решението във връзка с твърденията на жалбоподателя. Правилна е преценката на съда относно това, че ЗВР и исканията за представяне на документи и писмени обяснения са редовно връчени на електронния адрес на упълномощено лице – Г. Й. М., съгласно уведомление от ревизираното лице от 11.06.2012 г. и представено пълномощно, с което М. е упълномощен да получава ЗВР, да представя документи и да подава всички видове декларации от името на д-р П. Б.. Правилно е констатирано от съда, че от посочения електронен адрес са получени потвърждения от името на Б. и е подадено заявление за продължаване на срок за представяне на документи. Жалбоподателят е представил своевременно поисканите му обяснения и документи. По делото от страна на жалбоподателя е представено определение № 6102/27.12.2013 г. по адм. д. № 4436/2013 г. на АС – Варна, влязло в законна сила, в мотивите на което съдът е приел, че съобщението за РА № 181301600/22.08.2013 г., различен от процесния, е връчено нередовно на електронния адрес на Г. Й. М., тъй като пълномощникът не е бил упълномощен да получава РА. В случая обаче става въпрос за връчване на ЗВР, изрично посочени в пълномощното, и на съобщения за представяне на документи, които пълномощникът изрично е упълномощен да представя на органите на НАП. Поради това правилно е преценено от съдебния състав, постановил оспореното решение, че приетото в определение № 6102/27.12.2013 г. по адм. д. № 4436/2013 г. на АС – Варна по отношение редовността на връчването на съобщението за посочения РА не го обвързва до степен, че да обоснове нередовност на връчването на ЗВР и исканията за представяне на документи в конкретното ревизионно производство. Правилни са изводите на съда и по отношение на решение от 24.09.2013 г. по к. н.а. х.д. № 316/2013 г. на Русенския административен съд, с което е отменено решение на Районен съд – Русе по н. а.х. д. № 169/2013 г. и НП № 1878/25.09.2012 г. Това НП не представлява повод за образуване на ревизионното производство противно на твърденията на касатора и неговата отмяна не обосновава извод за отпаднало основание, на което е било образувано ревизионното производство, съответно – за незаконосъобразност на РА.

Решението е правилно в частта му, в която е преценен като валиден РА и издаден при спазване на законовите изисквания за неговата форма, както и след проведено ревизионно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, препятстващи защитата на ревизираното лице или проверката за законосъобразност на РА от съда. Доводите за това, че при връчването на уведомлението по чл.124, ал. 1 ДОПК е допуснато съществено процесуално нарушение, са обсъдени в отменителното решение на ВАС и са приети за неоснователни. Мотивите на решението на тричленния състав на ВАС се възприемат изцяло от настоящия касационен състав, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни отново.

При извършената проверка за съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон се констатира частична незаконосъобразност на същото, поради следното:

За 2008 г. и 2009 г. задълженията за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ не са определени по реда на чл. 122 ДОПК, а по общия ред като ФР за 2008 г. е увеличен с 4 469.52 лв., а за 2009 г. със 7 622.04 лв. на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО, представляващи според ревизиращия екип разходи, несвързани с дейността, направени по подробно описаните в РД фактури. Голяма част от закупените стоки по фактурите с оглед естеството си не могат да бъдат използвани в осъществяваната от д-р Б. дейност – 2 бр. сешоари, кош, скара, тунер, високоговорители, ъглошлайф, аксесоари за камина, комплект за поливане, миксер, куфар за инструменти, дигитална фоторамка, пералня, кръстат ключ, машина за рязане на плочки, акумулатор, три броя телевизори и др. Що се отнася до паркета, климатиците, строителните материали и строителните услуги /монтаж на климатици и довършителни СМР/, както и изброените по-горе стоки, жалбоподателят не е доказал в хода на съдебното производство, че се намират, съответно че СМР са извършени в офис, находящ се [населено място], [улица], ет.13, ап.58. В хода на ревизията е извършена проврерка в лекарския кабинет, находящ се в [населено място] на [улица] намиращите се в него уреди, оборудване, монтирани прозорец, комарник, сенник и пр. са признати за разходи, свързани с дейността. За част от СМР и уреди жалбоподателят твърди, че са извършени, съответно са му били необходими във връзка с осъществяваната от него дейност в С. [фирма], съгласно договор за наем от 08.01.2003 г. Правилно е прието от съда, че след като в периода на извършване на ревизията не е имало достъп до сградата на [фирма], то извършването на СМР в ползваните под наем помещения жалбоподателят е можел да докаже чрез представянето на договори за извършване на СМР и протоколи за приемането им, от които да е видно къде се намират обектите, в които са направени. Изложените съображения обосновават извод за законосъобразност на решението на АС – Варна в частта му, в която е потвърден РА относно установените задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и ЗОВ за 2008 г. и 2009 г. Правните основания, на които са определени задълженията за ЗОВ, са правилно посочени от ревизиращия екип и от съда. Размерът им също е правилно определен. Дължимостта на ЗОВ касаторът оспорва само в частта им, в които са определени върху данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. [фирма]