Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 64, ал. 1 от ЗЗК (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) (ЗЗК).
Образувано е по жалба на [ЮЛ], вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, със седалище в [населено място], подадена чрез своите процесуални представители адв.. З и адв.. П, против Решение № 423/19.05.2015 г. по преписка № КЗК-103/2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), с което е установено, че не е извършено нарушение по чл. 21 от ЗЗК от страна на [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] 2010, к. к.Б..
В жалбата се твърди, че решението на КЗК е незаконосъобразно – постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона, като са развити подробни доводи във връзка с оплакванията.
Ответникът по делото - Комисия за защита на конкуренцията не изразява становище.
Заинтересованата страна - [фирма] чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд – Четвърто отделение, приема за установено следното:
В Комисия за защита на конкуренцията на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) (ЗЗК) е образувано производство по преписка КЗК № 103/2014г. по искане на[ЮЛ], [населено място] за установяване на евентуално извършено нарушение по чл. 21, т. 3 от ЗЗК от страна на [фирма], [населено място], във връзка с издадената от дружеството Заповед № 106/28.11.2013 г., с която се определят правила за придобиване на право за осъществяване на стопанска дейност обучение в снежни спортове от ски и сноуборд учители в ски-зоната на к. к. Б. през зимен сезон 2013/2014 г. Съгласно процесната заповед, правото за упражняване на стопанска дейност, като ски и сноуборд учител в ски зоната на к. к. Б. за зимен сезон 2013/2014 г., се придобива възмездно от правоимащо лице, притежаващо необходимите за целта документи за правоспособност и което е наето по договор в ски училище. Ски училището трябва да е регистрирано като търговско дружество, а лицето трябва да е вписано в Националния туристически регистър. За упражняване на стопанска дейност обучение в снежни спортове следва да са изпълнени и следните конкретизиращи условия: 1) Да бъде заплатена цена за придобиване на право на упражняване на стопанска дейност обучение в снежни спортове през целия зимен сезон - 1000 лв. без включен ДДС, за един ски учител (т.1.1. от заповедта) и 2) Лицето да е положило необходимите изпити и да притежава всички необходими документи за квалификация и правоспособност, изискуеми от Българската федерация по ски за упражняване на професията ски учител (т.1.2. от Заповедта).
В хода на производството КЗК е установила, че съответният продуктов пазар следва да бъде определен като пазарът на предоставяне на правото за упражняване на стопанската дейност „обучение по ски и сноуборд на деца и възрастни“ обучение в снежни спортове. На следващо място КЗК е приела, че поведението на [фирма] на така дефинирания съответен продуктов пазар може да окаже въздействие върху конкуренцията на свързания продуктов пазар на услугата „обучение по ски и сноуборд на деца и възрастни“ /обучение в снежни спортове/, на който оперират както дружествата, членуващи в [ЮЛ], така и [фирма]. В този смисъл КЗК е достигнала до извода, че на този пазар членовете на [ЮЛ] се конкурират, от една страна с ответника - [фирма], а от друга - с множество други ски училища, нечленуващи в сдружението.
С Решение № 423/19.05.2015 г. по преписка № КЗК-103/2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията е установено, че не е извършено нарушение по чл. 21 от ЗЗК от страна на [фирма]. За да достигне до този резултат, Комисията е достигнала до извода, че [фирма] има господстващо положение на пазара на предоставяне на правото за упражняване на стопанска дейност „обучение по ски и сноуборд на деца и възрастни на територията на к. к.Б.. Изследвайки поведението на дружеството по същество КЗК е приела, че доколкото изискването за удостоверяване на квалификацията на ски-учителите, от една страна, следва да се разглежда като свързано с гарантиране качеството на предоставяната от дружеството услуга в интерес на потребителите, а повишаването на професионалната квалификация на ски-учителите е от съществено значение за осигуряване на безопасността и здравето на потребителите, и доколкото видно от разглежданата заповед, нито в т.1.2, нито в останалите текстове на заповедта се съдържа текст, който да налага като задължително условие за желаещите да упражняват стопанска дейност като ски учители на територията на курорта да притежават документи за квалификация и правоспособност, издадени от конкретна организация, и по - точно от Българската федерация по ски, то може да се приеме, че твърдяното от молителя прилагане на различни условия за един и същ вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти по смисъла на чл.21, т.3 от ЗЗК, не е налице.
Настоящият съдебен състав намира подадената жалба срещу Решение № 423/19.05.2015 г. по преписка № КЗК-103/2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията от [ЮЛ] за процесуално допустима. Видно от приложените по делото доказателства производството пред КЗК е образувано на основание чл. 38, ал. 1 т. 3 от ЗЗК – по искане на [ЮЛ]. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗЗК страни в производството пред Комисията са лицата, по чието искане или уведомление е образувано производството, както и лицата, за които се твърди, че са извършили нарушение по този закон. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗЗК решенията на комисията, ако в закона не е предвидено друго, могат да бъдат обжалвани относно тяхната законосъобразност пред Върховния административен съд от страните и от всяко трето лице, което има правен интерес. И. който се налага е, че [ЮЛ] е лицето по чието искане е образувано административното производство и съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗЗК то е страна в това производство, и следователно по смисъла на чл. 64 от ЗЗК има право да подаде жалба срещу постановеното решение в това производство.
Настоящият съдебен състав намира така постановеното решение за издадено от компетентния за това орган при изискуемия кворум на КЗК в пределите на правомощията на Комисията, като решението е обективирано в предвидената в чл. 62, ал. 1 от ЗЗК писмена форма и съдържа визираните в този текст реквизити.
При разглеждане на делото по същество съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В този смисъл настоящият състав приема, че Решение № 423/19.05.2015 г. по преписка № КЗК-103/2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на административнопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено. Мотивите за това са следните:
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, производството пред КЗК за установяване на нарушение по ЗЗК (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) се образува по искане на лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение по този закон. Систематичният анализ на цитираните законови разпоредби налага извод, че за да бъде сезирана валидно КЗК и да се породи задължението за постановяване на акт по същество е необходимо молителят да обоснове пряко и лично засягане или застрашаване на свои права и законни интереси. В този смисъл за правните субекти съществува възможност да сезират валидно КЗК, но трябва да представят доказателства в какво точно се изразява непосредственото засягане на техните интереси. Ако подобно засягане не може да бъде установено с конкретни доказателства, искането следва да се квалифицира от органа по конкуренция само като сигнал, от който евентуално КЗК да се самосезира.
В конкретния случай, Комисията правилно е установила, че процесното поведение на [фирма] засяга както пазара на предоставяне на правото за упражняване на стопанската дейност „обучение по ски и сноуборд на деца и възрастни“, така и пазара на услугата „обучение по ски и сноуборд на деца и възрастни“ /обучение в снежни спортове/. Правилно също така е установено, че на тези пазари участват членовете на [ЮЛ], които се конкурират, от една страна с [фирма], а от друга страна с множество други ски училища, нечленуващи в сдружението. Самото [ЮЛ] обаче не оперира на тези пазари, не се намира в конкурентни отношения с [фирма] и съответно поведението на това дружество не оказва влияние върху правната сфера на Сдружението. В този смисъл както от данните по административната преписка, така и от фактите по делото е видно, че за [ЮЛ] не е налице правен интерес от установяване на претендираното нарушение, тъй като процесното поведение на [фирма] не води до пряко и лично засягане или застрашаване на права и законни интереси на Сдружението. Подобно засягане или застрашаване е налице само за ски училищата и членуващите в тях ски учители. Единствено те могат да търпят негативи от процесната заповед, тъй като евентуално няма да бъдат допуснати да упражняват стопанската дейност по обучение по ски и сноуборд на деца и възрастни. [ЮЛ], както вече бе посочено, не осъществява подобна дейност и съответно процесната заповед не поражда промени в правния мир на Сдружението.
Въпросът за правния интерес от установяване на нарушение по смисъла на ЗЗК е основополагащ за допустимостта на производствата пред Комисията за защита на конкуренцията, образувани на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК. Никога в практиката не е имало съмнение, че правният интерес е абсолютна предпоставка за допустимост за образуване на производство по издаване на административни актове. В този смисъл единствените лица, легитимирани да искат образуване на производство, са лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени. Никое друго лице не може валидно да сезира КЗК и по този начин да задължи Комисията да образува производство и да се произнесе с решение. Всяко искане от друго лице следва да се квалифицира от органа по конкуренция единствено като сигнал, от който евентуално да се самосезира, каквото правомощие като независим специализиран орган по конкуренция КЗК има по закон. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗЗК съгласно, която страни в производството пред Комисията са лицата, по чието искане е образувано производството, както и лицата, за които се твърди, че са извършили нарушение по този закон. В тази разпоредба, макар да не борави с понятието правен интерес, законодателят имплицитно го въвежда като условие за допустимост на производството образувано на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК.
Крайният извод, който се налага е, че наличието на интереси, които са засегнати или застрашени от процесното поведение, по отношение на лицето, което е подало искане за образуване на производството е съдържанието на понятието правен интерес като абсолютна положителна предпоставка за образуване на производство по установяване на нарушение по ЗЗК, на основание чл. 38, ал. 1 т. 3 ЗЗК, поради което това е въпрос, обуславящ допустимостта на производството. Предвид факта, че [ЮЛ] не оперира на процесните продуктови и географски пазари и поведението на [фирма] не влияе върху правната сфера на Сдружението, то в конкретния случай правен интерес от установяване на нарушение по ЗЗК не е налице. Констатирайки това обстоятелство, КЗК е била длъжна да прекрати производството по преписката. Независимо, че в специалния закон /ЗЗК/ няма основания за прекратяване на производството на това основание, в случая следва да се приложат общите правила на административния процес и в частност разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК. Като не е съобразила тази разпоредба, КЗК е постановила един незаконосъобразен акт по същество, който следва да бъде отменен. Предвид разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от АПК, съдът ще следва да се произнесе по същество, като приложи разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК и прекрати административното производство по преписка № КЗК-103/2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията.
Воден от горното и на основание чл. 64, ал. 1 от ЗЗК и чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 423/19.05.2015 г. по преписка № КЗК-103/2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията и В. Н. П.:
ПРЕКРАТЯВА административното производство по преписка № КЗК-103/2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.