Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. З. ЧЛЕНОВЕ:Б. Л. П. Я. при секретар Г. Л. и с участието

на прокурора Малина Ачкакановаизслуша докладваното от съдиятаП. Я. по адм. дело № 2349/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Балкан сервиз експрес ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез адв. Ж., обжалва решение № 1870/3.12.2020 г. на Административен съд Благоевград, постановено по адм. д. № 713/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22000119004796-091-001/24.03.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 926/08.06.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София за определени задължения по ЗДДС в общ размер на 19232,33 лева и лихви, възлизащи на 3472,78 лева.

В касационната жалба са въведени основанията по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението, аргументирани с твърдения, че от касатора са представени всички доказателства по чл.45 ППЗДДС – фактура за продажба на стоките, международна товарителница с изпращач „Балкан сервиз експрес“ ЕООД, получател Intermedia 55 – societa a responsabilita limitat /Intermedia 55/, в която като превозвач е вписано „Елилеотранс“ ЕООД; декларация, че транспортът на стоките е за сметка на италианското дружество; банкови извлечения за преведени суми на 18.01.2018 г. в размер на 30 000 евро и на 15.02.2018 г. в размер на 29 000 евро от италианския контрагент; потвърждение по чл.45, т.2 ППЗДДС, че стоката е приета от Intermedia 55. Касаторът се позовава на противоречие в тезата на съда – след като се приема, че дружеството няма склад /поради което не е извършена ВОД/ изводът, че стоката е продадена в България, не съответства на логическите правила. Поддържа се, че АС Благоевград не е ценил съвкупно доказателствения материал по делото, което е довело до необосновани изводи. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендират се разноски.

Ответникът - директорът на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, София, чрез главен юрисконсулт Апостолов, оспорва касационната жалба и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 1211 лв. Възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско такова.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, в частта, в която на Балкан сервиз експрес“ ЕООД, Благоевград, са определени задължения за ДДС в общ размер на 19232,33 лева и лихви от 3472,78 лева, резултат от неоснователно приложена нулева ставка на данъка по издадена от дружеството фактура № 0…02/12.03.2018 г. на стойност 104530,69 лв., с която е декларирана вътреобщностна доставка /ВОД/ на стоки /бира и фанта портокал/ към италианския търговец Intermedia 55.

За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден съвместно от компетентни органи и подписан с квалифицирани електронни подписи на органите по приходите съгласно представените по делото доказателства. Възраженията на дружеството-жалбоподател за нарушение на материалния закон са приети за неоснователни. След анализ на разпоредбите на чл.7, ал.1, чл.53, ал.2 ЗДДС и чл.45 ППЗДДС съдът е разгледал представените от касатора фактура № 0…02/ 12.03.2018 г. за ВОД на стоки /бира и фанта портокал/ на обща стойност 104530,69 лв., международна товарителница с дата 02.04.2018 г. и потвърждение от получателя и е констатирал, че нито товарителницата, нито потвърждението за получаване съдържат адрес на доставката – отбелязано е единствено Lecce, Italia. В товарителницата е отразено, че стоката е натоварена в Благоевград, но в рамките на ревизията касаторът е посочил, че не стопанисва склад/ обект. Според съда неяснотите около транспортирането на стоките се задълбочават от непоследователните твърдения на РЛ за чия сметка е превозът. В рамките на ревизията от „Балкан сервиз експрес“ ЕООД е представена фактура № 0…707/30.01.2018 г. за сумата 1173,50 лв. без ДДС, издадена от превозвача „Елилеотранс“ ЕООД за извършен транспорт от Благоевград до гр. Лече, Италия, но датата на фактурата за превоз предхожда значително периода на сочения в товарителницата транспорт през м.04.2018г. Проверката на дневниците за продажби на превозвача показала, че в тях са включени 3 фактури за транспортни услуги към РЛ от 30.01.2018., от 26.02.2018г. и от 28.04.2018г., но нито една от тях не съвпада с поддържаното транспортиране на стоките от 02.04.2018 г. до 04.04.2018 г. Констатирани са следните постъпления по банковата сметка на касатора: на 18.01.2018г. от Intermedia 55 сумата 30 000 евро, като РЛ издава фактура за ВОД на 26.01.2018г., анулирана през м.12.2018г. На 15.02.2018г. от италианския търговец по сметката на РЛ е постъпила и сумата 29000 евро, или общо двете суми са равностойни на 115393,97 лв. От РЛ е издадена фактура за ВОД на 12.03.2018г. на стойност 104530,69 лв. за стока, която според товарителницата е транспортирана до Италия на 02.04.2018г., и получена там на 04.04.2018г. без касаторът да пояснява къде е съхранявана тя от придобиването й от италиански търговец през м.01.2018г. до м.04.2018г. Освен това нито една от постъпилите в банковата му сметка суми не кореспондира с тези по издадените фактури – преводът от 30 000 евро не съответства на сумата по фактура № 0…01/ 26.01.2018г., която е 48096,96 лв., нито пък двата превода в общ размер на 59 000 евро /115393,97 лв./ са равни на сумата по спорната фактура 104530,69 лв. дори да се приемат за авансово плащане по нея. Най-сетне, представеното потвърждение за получаване от италианския търговец не отговаря на изискванията на чл. 45, т. 2, б. „а“ от ППЗДДС. Разпоредбата предписва да се посочи не само датата, но и мястото на получаване, както и видът, марката и регистрационният номер на превозното средство, с което е извършен транспортът. В пределно лаконичното потвърждение не е конкретизирано мястото на получаване на стоките. Решението е неправилно.

Спорът между страните по делото е за това доказано ли е от жалбоподателя извършването на ВОД на стоката по фактура № 2/12.03.2018 г. – бира и фанта портокал, с получател Intermedia 55 и място на получаване в Италия.

Две са предпоставките за признаване на доставката за освободена – 1. правото на разпореждане със стоката като собственик да е прехвърлено на получателя и 2. стоката да е изпратена или превозена в друга държава членка и вследствие на това изпращане или превозване тя е напуснала физически територията на страната на доставката /решение на СЕС по дело С-492/13, Траум, т.24/. Изразът „изпратени или превозени”, употребен в чл. 138, пар. 1 от Директива 2006/112, съответстващ на чл. 28а, пар. 3 първа алинея от Шеста директива, следва да се тълкува в смисъл, че стоките действително са напуснали страната на доставката според решението на СЕС от 27 септември 2007 г. по дело С-409/04, Teleos. Що се отнася до прехвърлянето в полза на приобретателя на правото за разпореждане с материална вещ като собственик, то представлява условие, присъщо на всяка доставка на стоки, както е определена в член 14, параграф 1 от Директива 2006/112. Това условие следва да бъде доказано, тъй като на всяка една освободена ВОД съответства ВОП, обложено в държавата членка, в която пристигат стоките. По този начин освобождаването на ВОД, съответстваща на ВОП, позволява да се избегне двойното данъчно облагане и следователно – принципът на данъчния неутралитет. Това е така, защото в контекста на преходния режим по ДДС, въведен с Директива 91/680, все още не са налице условията за прилагане на принципа на облагане в държавата членка по произход /решение на СЕС по дело С-409/04, Teleos, т. 21, т. 22, т. 24 и т. 25; решение на СЕС от 6 септември 2012 г. по дело C-273/11, Mecsek-Gabona, т. 32/.

В т. 50 от решението на СЕС по дело С-409/04 е посочено, че противоречи на принципа на правна сигурност, след като държавата членка е регламентирала условията за освобождаване на ВОД и по-конкретно е одобрила списък от документи, които трябва да се представят на компетентните органи, впоследствие да изиска заплащането на полагащия се ДДС за тях, без да е доказано, че доставчикът е знаел или е трябвало да знае за извършената от получателя измама. В тази връзка по отношение задължението за знание е важно и обстоятелството дали доставчикът е действал добросъвестно и взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности така че да бъде изключено неговото участие в тази измама.

В разглеждания случай дори да се приеме, че стоките не са напуснали в действителност територията на България, макар това обстоятелство да не е доказано по категоричен начин от приходната администрация, за да не се признае ВОД, следва да може да се направи обоснован извод за това, че ревизираното дружество е знаело или е трябвало да знае, че превозвачът няма да осъществи превоза от България до Италия, а второто означава, че то е действало недобросъвестно и не е взело всички мерки, за да избегне участието си в данъчна измама.

От събраните по делото доказателства не може да се направи такъв извод, поради следното:

На първо място, видно от установяванията на приходната администрация, ревизираният търговец и италианското дружество Intermedia 55 се намират в трайни търговски отношения /разглежданата вътреобщностна доставка помежду им няма инцидентен характер/, та да се търси пълно съответствие между получените по банковата сметка на касатора от италианския търговец суми преди датата на документа за разглежданата доставка.

На следващо място, неоспореното от ответника заключение на ССчЕ е категорично, че сумата по спорната фактура № 2/ 12.03.2018г. е платена по банков път от Intermedia 55 – превод на сумата 30 000 евро на 18.01.2018г., 29 000 евро на 15.02.2018г. и 5000 евро на 24.04.2018г.

На трето място, налице е товарителница, съдържаща товарен /Благоевград/ и разтоварен /Лече, Италия/ пункт, 6 позиции видове бира и една фанта портокал, конкретизирани по брой бутилки; наименование и подпис на превозвача, регистрационни номера на транспортните средства – влекач и ремарке, наименование и подпис на получателя – или, налице е транспортен документ по първата алтернатива на чл. 45, т. 2, б. „а“ ППЗДДС; В този аспект на спора представеното от РЛ едва с възражението срещу РД потвърждение за получаване е без значение. Дружеството е декларирало, че транспортът на стоките е от трето лице за сметка на получателя, поради което необходимо и достатъчно е доказването с транспортен документ – чл.45, т. 2, б. „б“ от ППЗДДС. За разлика от другите частни свидетелстващи документи /чл. 180 ГПК/, ЧМР се ползва освен с формална и с материална доказателствена сила – арг. от чл. 9, § 1 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки.

В рамките на ревизията РЛ не заявява изрично, че не разполага със склад/ обект, а не сочи такива /писмени обяснения на л.95 от първоинстанционното дело/.

Установеното от заключението на ССчЕ изписване на стоките, предмет на ВОД, с мемориален ордер, с какъвто се описват счетоводните статии, за които няма първичен счетоводен документ - напр. преоценката на валута и приключвателните операции, не е индиция, че осъществената от касатора операция го довежда до участие в данъчна измама. Осчетоводяването на елемент от доставката не е сред предпоставките за признаването й като освободена.

Най-сетне, приходните органи не са инициирали събиране на доказателства от италианската данъчна администрация относно нередности при получателя по реда на Регламент 904/2010 ЕС от 7 октомври 2010 година относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност.

Обстоятелствата относно това дали доставчикът е действал добросъвестно и дали е взел всички мерки в рамките на своите възможности, така че неговото участие в данъчна измама да е изключено, представляват важни фактори за възможността той да бъде задължен да заплати впоследствие ДДС. Националната юрисдикция е задължена да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, за да определи дали доставчикът е действал добросъвестно и е взел всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществената от него операция не го довежда до участие в данъчна измама /т. 65 и т. 66 от решението на СЕС от 27 септември 2007 г. по делото Teleos и т. 41 от решението на СЕС от 9 октомври 2014 г. по делото „Траум“, както и постановеното по последното дело решение на Върховния административен съд/. Изложеният анализ на установените по делото факти препятства обосноваване на извод за участие на „Балкан сервиз експрес“ ЕООД в данъчна измама.

По изложените съображения настоящият тричленен състав намира, че във връзка с описаната по-горе фактура декларираната от касатора ВОД е доказана и ДДС със ставка 20% за нея не следва да се начислява.

Поради така изложените съображения, решението на АС Благоевград като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА.

При този изход на спора основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски – 50 лв. за държавна такса за първоинстанционното съдебно производство, 500 лв. депозит за СчЕ, 2200 лв. възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, сключен на 17.06.2020г. с адв. Ж.. Възражението за прекомерност на същото е неоснователно с оглед обема и качеството на осъществената от адвоката защита по делото, фактическа и правна сложност на спора. Разноските в касационното производство за държавна такса от 181,64 лв. Общият размер на присъжданите в полза на касатора разноски е 2931,64 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ АПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №1870/03.12.2020г., постановено по адм. д. № 713/2020 г. на Административен съд Благоевград.

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22000119004796-091-001/24.03.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 926/08.06.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София за определени задължения по ЗДДС в общ размер на 19232,33 лева и лихви, възлизащи на 3472,78 лева.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Балкан сервиз експрес ЕООД, ЕИК[ЕИК], гр. Благоевград, ул. „Крушево“ № 6 сумата 2931,64 /две хиляди деветстотин тридесет и едно цяло и шестдесет и четири стотни/ лв. разноски за двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Милена Златкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Благовеста Липчева

/п/ Полина Якимова