Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160,ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по подадената от Р. М. А. от гр. П. чрез процесуалния му представител адв. Кръстев касационна жалба срещу решение № 536 от 29.06.07г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по адм. д. № 1057/06г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА № 1300-463/04.05.06г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. П., потвърден с решение № 624/28.06.06г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. П. при ЦУ на НАП, относно установените и определени с него задължения за внасяне на данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2003г. в размер на 2085.88 лв. и лихва за просрочие в размер на 511.50 лв. и данък по чл. 40 от ЗОДФЛ за 2003г. в размер на 367.12 лв. и лихва за просрочие в размер на 139.19 лв.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, което представлява касационно основание за отмяна по чл. 209,т.3 от АПК. Според касатора, вменените му с РА данъчни задължения не се дължат от него. Той не следва да понася последиците от неправомерното поведение на своя работодател. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен РА, както и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. П. при ЦУ на НАП - оспорва същата по съображения, изложени от процесуалния му представител юрк. Костадинова в писмено становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на...