Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Миграция", чрез пълномощника си, против решение № 2237 от 24.04-2012 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело № 9059/ 2011 г., с което е отменен негов изричен отказ рег. № ХВ-5971 от 26.09. 2011 г. за отмяна на приложена спрямо О. М., арменски гражданин, на основание чл. 43, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ принудителна административна мярка "забрана за напускане на Р. Б.". Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на първоначалната жалба като неоснователна. О. О. М. не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила, но в противоречие на материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Подробно е обсъдил доказателствата по делото. За да отмени изричният отказ съдът е заключил, че той противоречи на материалния закон. Мотивирал е изводите си с прякото приложение на Директива 2004/38/ЕО и е постановил, че оспореният акт противоречи на основните принципи на Конституцията на Р. Б., нормите на общностното право и приложената мярка е несъразмерна. Решението е неправилно.

Не се спори, че чужденецът О. М. притежава разрешение за постоянно пребиваване в страната, има сключен брак с лице - български гражданин и родено от брака дете. С влязла в сила заповед № 2265 от 23.06.2010 год. на ВНД директор на ОД на МВР - Благоевград на Мурадян е приложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на Р. Б." на...