Производство по чл.131 – 133 ДПК отм. във връзка с §5 ал.4 ДОПК и чл.208 и сл.АПК.

Касаторът ДОУИ-Пловдив моли да бъде отменено решение №242/19.3.2007г по ахд.№1172/2005г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменен ДРА №771/27.6.2005г на ТД-С. З. като неправилно. Подържа, че е допуснато касационно основание нарушение на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против ДРА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски.

Ответника по касационната жалба „С”АД редовно призован не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна.

Върховният административен съд, първо отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл.218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение окръжният съд е отменил ДРА №771/27.6.2005г на ТД-С. З. в частта, с която са определени данъчни задължения по данък за общините за 2002г. над 1622,20лв и съответни лихви, изцяло в частта, с която е определен данък върху печалбата за 2002г. и начислени лихви, както и в частта, с която е определен корпоративен данък за 2003г. над 3097,49лв и съответни лихви и е отхвърлена жалбата в останалата й част. В мотивите си съдът е приел, че за 2002г. и 2003г. дружеството е осчетоводило разходи за лихви по заеми от „Б”АД, който е собственик на 48,35% от капитала на „С”АД 52 359лв и 176 232лв съответно, а също и 7лв приход от лихви за 2003г. По ДРА е констатирано, че привлеченият капитал превишава двукратно собствения капитал и не може да се приложи чл.26 ал.4 ЗКПО, приложим е чл.26 ал.1 ЗКПО. За двата периода финансовият резултат е отрицателен и следва да се регулира целият размер на компенсираните разходи за лихви и на основание чл.23 ал.2 т.19 и т.25 ЗКПО...