Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Е. В. Ц. против заповед № РД - 26 - 259 от 25.05.2010 г. на министъра на отбраната, с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателката поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е извършено реално съкращаване на длъжността и служебните функции, изпълнявани от нея, са запазени. В хода на делото по същество излага съображения и за некомпетентност на издателя. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът - министърът на отбраната оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена.
Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:
Жалбоподателката Цолова е назначена като държавен служител на длъжност „старши експерт”, в сектор „Центрове за индивидуално социално обслужване” - Смолян, отдел „Социално обслужване”, Териториална дирекция – Пловдив, в главна дирекция „Управление на социалните дейности”, при Изпълнителна агенция „Социални дейности на Министерството на отбраната”, като заема единствената щатна бройка за длъжността съгласно длъжностното разписание от 01.07.2009 г.
Длъжността, изпълнявана от служителката, е с ниво Б7 съгласно Единния класификатор на длъжностите в администрацията, пряко е подчинена на началника на сектора и включва като основни преки задължения организиране на подбор на кадровите военнослужещи, провеждане на културно - образователни програми, подпомагане дейността на военно - патриотичните организации и отдиха на личния състав на Министерството на отбраната и Българската армия и лицата, които имат право да ползват почивната база, подпомагане сътрудничеството с общините, дирекциите за социално подпомагане, юридическите лица с нестопанска цел и неправителствените организации, организиране на социалната адаптация на освободените от кадрова военна служба, както и правомощия по съхраняване на имущество, оформяне на приходни и разходни документи, участие в инвентаризации и комисии по бракуването (длъжностна характеристика).
С ПМС № 54/ 2010 г., в сила от 25.05.2010 г. Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната" е преобразувана в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" със седалище София (чл. 2, ал.1 от постановлението), която поема дейността, архивът, както и правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността на Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната" по отношение на управлението на военните клубове, почивните бази, хотелите, детските градини, домовете за пенсионирани военнослужещи, ветерани и военноинвалиди, социалните кухни, осъществяването на културно-възпитателна и военно-патриотична дейност и производството и разпространението на телевизионна продукция на Министерството на отбраната и Българската армия (чл. 2, ал.3, т. 2 от постановлението). С цитирания акт на Министерския съвет са приети Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно - почивно дело” (чл. 3) и Устройствен правилник на Министерството на отбраната (чл.1). Във връзка с извършените промени е утвърдено ново длъжностно разписание на министерството, в сила от 25.05.2010 г. (заповед № АМ - 242 от. 17.05.2010 г.). Съгласно последното длъжността „старши експерт” не съществува като нормативно определена позиция в отдел „Социална политика”, дирекция „Управление на човешките ресурси” на Министерство на отбраната. Създадена е длъжност „главен експерт”, но системата от задължения и функции, включени в длъжността, не са идентични с изпълняваните от жалбоподателката задачи във връзка с организацията на социалните дейности, културно - масовите мероприятия и отдиха на военнослужещите. Единствената обща функция за двете длъжности е тази, свързана с адаптацията на военнослужещите, освободени от кадрова военна служба (длъжностно разписание от 25.05.2010 г., длъжностна характеристика).
Функциите, включени в длъжността, изпълнявана от жалбоподателката във връзка с организиране културно - масовите и социални дейности, отдиха на военнослужещите и военно - патриотичната дейност са запазени и преминават към сектор „ Военни клубове” – Военен клуб – Смолян, отдел „Централен”, в дирекция „Военни клубове и военно - почивно дело” на изпълнителна агенция „Военни клубове и военно - почивно дело”, като са включени в компетенциите на длъжностите „главен експерт” и „главен специалист” в посочения сектор (длъжност „старши експерт” в този сектор не съществува) – заключение на вещото лице по изслушаната съдебно – кадрова експертиза, длъжностно разписание от 25.05.2010 г.
На основание описаните структурни промени със заповед № РД - 26-259 от 25.05.2010 г. на министъра на отбраната, предмет на оспорване в настоящото производство, служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено, считано от 25.05.2010 г., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл – поради съкращаване на длъжността.
При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспорената заповед е нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган. Съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването. В случая министърът на отбраната няма качеството на орган по назначаването. Жалбоподателката е назначена като държавен служител в Изпълнителна агенция „Социални дейности на Министерството на отбраната”. Последната е юридическо лице по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на ИА „Социални дейности на МО” отм. , като орган по назначаването на служителите в агенцията е изпълнителният директор (чл.7, т. 7 от Устройствения правилник). С ПМС № 54/ 01.04.2010 г. агенцията е преобразувана в Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно – почивно дело”. Последната е самостоятелна административна структура към министъра на отбраната, създадена съгласно чл. 78 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б., която се ръководи от изпълнителен директор. Същият е орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 3 от Закона за администрацията, на когото са възложени функции на орган по назначаването по отношение на държавните служители в агенцията (чл. 10, т. 7 от Устройствения правилник на ИА „Военни клубове и военно - почивно дело”). При описаното преобразуване на администрацията, служебните правоотношения с държавните служители следва да се запазят (арг. от чл. 87а от ЗДСл и § 4, ал. 2 от ПЗР на ПМС № 54/ 2010 г.), като служителите следва преминат към новите структури съобразно разпределението на дейностите, посочено в чл. 2, ал. 3 от постановлението. По силата на чл. 2, ал. 3, т. 2 от постановлението дейностите във връзка с организацията на социалната, културно - масова и военно - патриотична дейност и отдиха на военнослужещите, осъществявани от жалбоподателката, преминават към ИА „Военни клубове и военно – почивно дело”. Следователно последващите длъжностни промени, предвидени в длъжностното разписание на агенцията и свързаните с това съкращения на длъжности, следва да бъдат извършени от органа на назначаването на агенцията или от изпълнителния директор. По посочените по-горе причини министърът на отбраната няма качеството на орган по назначаването на служителите в изпълнителната агенция и не е компетентен да прекратява служебното правоотношение със служителите в нея, а в това число и с жалбоподателката.
Обстоятелството, че функцията по адаптацията на освободените от кадрова военна служба служители, преминава към Министерство на отбраната (чл. 2, ал. 3, т. 1 от ПМС № 54/ 2010 г.) не може да обоснове обратния извод. Тази функция не е определяща за длъжността, изпълнявана от жалбоподателката (всички основни компетентности са свързани с организиране отдиха, социалните и културно - масовите мероприятия на военнослужещите) и не изразява същността на изпълняваните от жалбоподателката служебни задължения, тъй като е само едно от правомощията, включени в системата от функции, присъща за длъжността, насочена като цяло към организиране на социалната, културно - масовата и военно - патриотична дейност и отдиха на военнослужещите.
Поради всичко изложено съдът приема, че в случая компетентен да прекрати служебното правоотношение на жалбоподателката е изпълнителният директор на ИА „Военни клубове и военно - почивно дело”. Министърът на отбраната не разполага с такива правомощия, поради което издадената от него заповед е нищожна. Тази нищожност следва да бъде обявена от съда.
С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Министерството на отбраната следва да заплати на жалбоподателката сумата 300.00 лв. разноски по делото.
По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ: ОБЯВЯВА нищожността на
заповед № РД-26-259 от 25.05.2010 г. на министъра на отбраната. ОСЪЖДА
Министерството на отбраната на Р. Б., гр. С., ул. „Д. И.” № 3
да заплати на Е. В. Ц. от гр. С., ул. „К. М.” № 8, ет. 4, ап. 40 сумата 300.00 (триста) лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Д. Д./п/ М. М.
М.М.