Производството е по реда на чл.208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл.160, ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е
по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "О"ЕООД
, със седалище и адрес на управление в гр. М., чрез адв. Б. П. от АК-София, с представено пълномощно към жалбата до ДД"ОУИ"-В.Търново, на л.35 от представен класьор с документи, по опис в жалбата, против същото съдебно решение в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА, в останалата обжалвана част.
И в двете касационни жалби са изложени доводи за неправилност на решението в съответната обжалвана част и се иска отмяната му и присъждане на разноски.
Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност и на двете касационни жалби.
Касационните жалби са подадени в срок и от надлежни страни, за което са процесуално допустими.
Разгледани по същество, касационната жалба на ДД"ОДОП" е неоснователна, а касационната жалба на "А"ЕООД е частично основателна.
Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд и бил РА в частта, с която на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 313 664, 76 лв. и лихви за просрочие 195 766, 21 лева за данъчните периоди: м. ноември и декември 2006 г. и м. септември 2007 г. по фактури, издадени от "Д"ЕООД, ЕТ "И. И. – 2000" и "ИТ"ЕООД, както и в частта му по ЗКПО, относно извършеното увеличение на финансовия резултат за ревизираните периоди на 2006 г. и 2007 г. с непризнатите разходи по фактурите от същите доставчици и начислените във връзка с това лихви за просрочие.
С решението на първоинстанционния съд е отменен РА в частта, в която на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит за м. 11 и 12.2006 г. и м. 09.2007 г. в размер на 217 664, 76 лв. по фактури, издадени от "Д"ЕООД и са отменени съответните лихви за това задължение, както и в частта му по ЗКПО отм. за 2006 г. и по ЗКПО за 2007 г. относно извършеното увеличение на финансовия му резултат с непризнатите разходи по същите фактури, издадени от "Д"ЕООД.
В останалата част, жалбата срещу РА е отхвърлена като неоснователна.
Присъдени са разноски и на двете страни, съобразно уважената и отхвърлена част от жалбата. По касационната жалба на ДД"ОДОП":
С тази касационна жалба се обжалва решението в частта, с която е отменен данъчен кредит за м. 11 и 12.2006 г. и м. 09.2007 г. в размер на 217 664, 76 лв. по фактури, издадени от "Д"ЕООД и съответните лихви, както и в частта му по ЗКПО отм. за 2006 г. и по ЗКПО за 2007 г. относно извършеното увеличение на финансовия резултат с непризнатите разходи по същите фактури, издадени от "Д"ЕООД.
Отказаното с РА право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Д"ЕООД, всички с предмет пшеница, е мотивирано с разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. чл.6 и чл.25 от ЗДДС, с мотиви за недоказана реалната доставка на тези стоки.
В хода на ревизията е извършена насрещна проверка, събрани са доказателства от "Д"ЕООД, които освен фактурите, издадени към жалбоподателя, включват счетоводни справки и отчетни регистри по ЗДДС, банкови извлечения за плащания, Договори за покупко-продажба, сключени между "Д"ЕООД (продавач) и "А"ЕООД. Същевременно, от жалбоподателя са представени или са приобщени представени в предходната ревизия документи, които включват: справка за извършени превози от "А"ЕООД, свидетелства за регистрация на МПС на "А"ЕООД, пътни листи и товарителници на "А"ЕООД, кантарни бележки на "Б"ООД, гр. В., Договори за покупко-продажба между "Д"ЕООД (продавач) и "А"ЕООД (купувач), приемо-предавателни протоколи, които са идентични с представените от доставчика.
Приходната администрация не е кредитирала документите, с мотиви, че представляват частни диспозитивни документи, които нямат удостоверителна сила за изпълнението на договора, а от друга страна ги е преценила като недостатъчни за удостоверяване факта на осъществяване на доставките. Посочено е, че в представените приемо-предавателни протоколи между "Д"ЕООД и "А"ЕООД не е идентифицирано по категоричен начин точното място на предаването на стоката и не е индивидуализирана стоката, която се твърди, че е продадена. Не са кредитирани и транспортните документи, с мотиви, че съответните екземпляри от тях (от товарителниците) не са представени от доставчика, а пътните листи не съдържат всички необходими попълнени реквизити - напр. няма информация относно издателя, заверка за техническа изправност и годност на водача, часове на тръгване и пристигане, данни за горивото и маслото и други задължителни реквизити.
Прието е от административния орган, че документите, представени от жалбоподателя не удостоверяват транспортирането на стоките по процесните фактури и съответно тяхното предаване, а следователно и реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС отм. и чл. 6 от ЗДДС по процесните фактури.
Спорният факт на транспортирането се доказва от приложените от жалбоподателят още в хода на предходната ревизия и налични в ревизионната преписка пътни листи. Същите установяват, че превозът на зърното е извършен от жалбоподателя, с негови собствени транспортни средства и шофьори, както е уговорено в договорите с "Д"ЕООД, като разходите за транспорт са за сметка на купувача, а по изключение в редките случаи когато е посочено, че това ще е за сметка на продавача, е фиксирана цена, участваща в сумата на фактурата за доставка на пшеница, но уговорката дори и в тези договори е, че транспортът ще е отново с транспортни средства на купувача. След като транспорта се извършва с товарни коли на жалбоподателя и е за негова сметка, необосновано е изискването за представяне на транспортни документи от доставчика.
Докумнтите за транспорт са съществували още в хода на ревизионното производство и правилно съдът ги е кредитирал, като съществременно е отчел, че в пътните листи липсва някои задължителни реквизити, но от друга страна - всички съществени реквизити относно транспорта са налице, в това число маршрут, превозен автомобил и шофьор и пътните листи, независимо от пропуските, които имат се ползват с доказателствена сила. Съдът е обсъдил същите, наред с допълнителното заключението на вещото лице по икономическата експертиза, което проследява пътните листи по делото и обвързва същите с процесните доставки, като сочи и шофьорите, осъществили превоза, които констатира като персонал на жалбоподателя. Вещото лице дава заключение и не се оспорва от ответника, че на отразените в счетоводството на жалбоподателя фактури за пшеница съответстват представените пътни листи, товарителници и кантарни бележки (с които разполага само жалбоподателят, защото и според двете страни по сделката транспорта е бил за негова сметка). Предвид горното и след като неоспорената от ответника експертиза установява, че жалбоподателят разполага с товарните автомобили, посочени в пътните листи и товарителниците и е отчитал разходи за горива и за персонал, с какъвто е разполагал (посочени дори поименно шофьори от вещото лице), транспорта на пшеницата, доставена от "Д"ООД е доказан. От страна на ответника не са оспорени по реда на чл. 193 от ГПК истинността на пътните листи, товарителниците и кантарните бележки. Оспорени са били приемо-предавателните протоколи ,
но след като същите си кореспондират изцяло с останалите безспорни документи по делото – договори за наем на базите на двете дружества, транспортни документи и гласните доказателства – показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът е обосновал изводи, че транспорта на пшеницата е доказан, както и предаването на зърното по фактурите от този доставчик, поради което РА в тази му част правилно е отменен като незаконосъобразен. Съобразно отменения отказ на ДК, е отменен и РА в частта за преобразуване на финансовия резултат на дружеството по реда на ЗКПО отм. и ЗКПО, в сила от 01.01.2007 г. със стойността по обсъдените фактури, като съдът в тази част от РА за установени задължения по ЗКПО е съобразил влязлото в сила решение по адм. д. №14899/2011 г. на Върховния административен съд с потвърдени задължения по ЗДДС от непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от „Д"ЕООД:
За да отхвърли жалбата в останалата част по отношение на доставчика ЕТ "И. И. – 2000" за отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период месец 12.2006 г. в размер на 14 000 лв. по фактура № 126/14.11.2006 г.
с предмет на доставка 350 т. царевица, реколта 2006 г., съдът е приел, че не е доказана реалната доставка на пшеницата.
В хода на ревизията приходната администрация не е кредитирала доказателствата, както в резултат на насрещната проверка на доставчика, така и след анализа на представените от жалбоподателя документи, които не са кредитирани като надлежни да установят предаването и транспортирането на стоката. В хода на ревизията на доставчика е извършена насрещната проверка, при която са изискани документи във връзка с процесната доставка. От името на доставчика по електронна поща са изпратени част от изисканите документи, в т. ч. процесната фактура № 126/14.11.2006 г., мемориален ордер № 21 от месец 11.2006 г. за нейното осчетоводяване и оборотна ведомост за този период. Тези счетоводни документи не са кредитирани от приходната администрация с довода, че не отговарят на изискванията по чл. 11 от ЗСч. Наред със счетоводните документи, от доставчика са депозирани и други такива: копие от Анкетен формуляр №2 на Земеделски производител ЕТ "И. И. – 2000", Договор за покупко-продажба от 14.11.2006 г., сключен между ЕТ "И. И. – 2000" - продавач и "А"ЕООД - купувач, съгласно който продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху царевица 350 т. Представен е и приемо-предавателен протокол от 20.12.2006 г. към Договор за покупко-продажба от 14.11.2006 г. относно предаване и приемане на 350 т. царевица. Приходната администрация не е кредитирала този протокол.
Приетата, без оспорване съдебно-счетоводна експертиза по делото установява, че счетоводните документи, представени от доставчика в хода на ревизията са налични в счетоводството му и отразени счетоводно, поради което съдът е приел, че неоснователно е било тяхното изключване от страна на ревизиращите органи .
Съдът е обсъдил тези счетоводни документи, наред с всички събраните по делото доказателства.
С приета по делото съдебно-графологична експертиза е безспорно установено, че подписът върху приемо-предавателния протокол е на лицето И. И.. Същият е разпитан като свидетел по делото и е потвърдил подписът си под приемо-предавателния протокол.
С така приетите по делото експертизи се опровергава изключването от страна на органа по приходите на представените от доставчика документи, част от които се намират и при получателя на доставката и се потвърждават от същия.
При така ангажираните доказателства, установяващи че доставчика е регистриран и действащ земеделски производител, че е предал стоката с приемо-предавателен протокол на получателя, потвърдено и от двете страни, подписали протокола, се опровергават твърденията на ревизиращите органи за липса на счетоводни документи при доставчика, отговарящи на ЗСч и некредитиране, чрез оспорване на приемо-предавателния протокол и изведените изводи, че доставчика не е доказал наличие на стока от вида на фактурираната.
Така установените факти, опровергават извода в РА за недоказана реална доставка на 350 т. царевица от ЕТ "И. И. – 2000" на ревизираното дружество и установяват незаконосъобразност на отказа за признаване на данъчен кредит по в размер на 14 000 лв. по фактура № 126/14.11.2006 г., както и незаконосъобразното преобразуване на финансовия резултат за 2006 г. със стойността по същата фактура.
Като е изследвал предпоставки, които не са били предмет на обсъждане в хода на ревизията, съдът е въвел нови фактически основания, извън тези по РА, с което е излязъл извън предмета на спора и препятствал правото на защита на оспорващия, което е недопустимо, тъй като с тези действия се влошава положението на оспорващия.
Като се е позовал на неотносими към спора фактически основания за отказ на право на ДК, съдът е стигнал до необосновани изводи за законосъобразност на РА.
Постановеното решение в тази част е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да се отмени РА в тази част, като незаконосъобразен.
По отношение доставчика "ИТ"ЕООД за отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период месец 09.2007 г. в размер 82 000 лв. по фактура № 68/13.09.2007 г. с предмет 1 000 т. пшеница, съдът е обосновал изводи за законосъобразност на РА, поради недоказана реална доставка. Съдът е обсъждал всички представени във връзка с тази доставка доказателства - Договор, приемо-предавателен протокол и декларация от управителя. В последната изрично е посочено, че "ИТ"ЕООД е участвало като
посредник
при доставката, транспортът е извършен чрез други физически лица и с товарни автомобили за сметка на "Д"ЕООД, който е предходния доставчик на пшеницата. Не са представени каквито и да е документи свързани с посредническата дейност по продажба от "Д"ЕООД на ревизираното дружество, за този период. Според обясненията на доставчика и констатации на вещото "ИТ"ЕООД претендира да е получило 1 000 тона пшеница от доставчика "Д"ЕООД на 12.09.2007 г. с данъчна основа 409 000 лева и 81 800 ДДС, които на следващия ден – 13.09.2007 г. реализирано към жалбоподателя с процесната фактура, която е на стойност 410 000 лева данъчна основа и 82 000 лева ДДС, действайки като посредник, според собствената му декларация от 17.05.2011 г. Според същата декларация доставчикът няма собствени персонал и транспортни средства, поради което транспортът е извършен чрез други физически лица и с автомобили за сметка на предходния доставчик – "Д"ЕООД. Съобразно така декларираната стопанска операция - посредническа услуга, всички доказателства за предаване на пшеница между двете дружества чрез техните представители, не отразяват реални стопански операции - продажба на пшеница от този доставчик на ревизираното дружество. Доколкото управителя на "ИТ"ЕООД посочва като предходен доставчик на процесната пшеница "Д"ЕООД, съдът е обсъдил данните за ваимоотношенията между трите фирми - "Д"ЕООД, "ИТ"ЕООД и "А"ЕООД. Проследено е отразяване на фактури за продажба на пшеница между трите дружества, които едновременно са продавачи и купувачи на една и съща стока като вид и количество, което налага доказване реалното движение на стоковия поток, за да се удостовери предаване на зърното било на жалбоподателя лично или на негов представител, пълномощник или на превозвач на същия или на такъв на негов краен клиент, каквито доказателства в случая не са представени.
Не са представени обичайните документи, които съпътстват транспортирането и предаването на зърното - товарителници, складови разписки, кантарни бележки.
В тази част, решението с изводи за недоказана реална доставка на пшеница по процесната фактура, издадена от "ИТ"ЕООД на "А"ЕООД, и потвърден отказ за признаване на право на приспадане на данъчен кредит на последното дружество, е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съобразно изводите за отказ на ДК, е потвърден и РА в частта за преобразуване на финансовия резултат на дружеството по реда на ЗКПО отм. за 2006 г., със стойността по обсъдената фактура. Съдът с тази част от решението си е потвърдил РА за установени задължения по ЗКПО като е съобразил и влязлото в сила решение по адм. д. №14899/2011 г. на Върховния административен съд с потвърдени задължения по ЗДДС по потвърден РА от непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от "ИТ"ЕООД, във връзка с които е преобразуван финансовия резултат на дружеството по ЗКПО, за съответните години с процесния РА.
Решението в тази обжалвана част е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съобразно изхода на делото и частична отмяна на РА с настоящото решение, на дружеството-касатор се дължат направените разноски, които видно от представените документи за направени разноски за настоящата инстанция, са единствено документиран разход за държавна такса в размер на 25 лв. От друга страна, с първоинстанционното решение са присъдени направени от жалбоподателя разноски в размер на 1600 лв. и в тази част първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.
Присъденото юрисконсултско възнаграждение, което съобразно уважените и отхвърлени части по касационните жалби на двете страни, е в размер на 700 лв. следва да се потвърди, като същото е за цялото съдебно производство и пред двете съдебни инстанции, съобразно разпоредбата на чл.161, ал.1, изр.3 ДОПК.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение №206/23.04.2013 г. по адм. д. №152/2012 г. по описа на Административен съд-В. Т., в частта с която е отхвърлена жалбата на "А"ЕООД срещу Ревизионен акт № 121102253/10.10.2011 г., издаден от ТД на НАП – В. Т., потвърден с Решение № 8/06.01.2012 г. на Директор на дирекция "О"ЕООД, гр. М., разноски за касационната инстанция в размер на 25(двадесет и пет) лева.
ОСТАВЯ В СИЛА
решението в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Й. К.в
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Ф. Н./п/ С. А.
Ф.Н.