Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. с чл.220 от Закона за митниците /ЗМ/.
Образувано е по касационна жалба от Началника на М. П., чрез процесуален представител, против решение № 982 от 27.04.2012г., постановено по адм. дело № 1660/2011 г. по описа на Административен съд – гр. П., с което е отменено решение № 974/31.05.2011г. на Началника на същата митница, установяващо за „Садат” ООД, гр. П. задължение за доплащане на ДДС в размер на 383.40лв., ведно със законната лихва върху него.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Поддържа, че оспореният административен акт е мотивиран и отговаря на останалите изискванията за форма, като при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и правилно е приложен материалния закон. Излага подробни съображения във връзка с релевираните касационни пороци и моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли първоначално предявената жалба, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба „Садат” ООД, гр. П., чрез процесуален представител, в депозирано писмено становище оспорва същата като неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение, ведно с присъждане на направените в настоящото производство разноски.
Заинтересованата страна - ТД на НАП - Пловдив, не изразява становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура обосновава подробно и аргументирано тезата си за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и въведените с нея отменителни касационни основания съобразно чл.218, ал.1 и чл.220 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл.218, ал.2 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211 ал.1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – гр. П. е решение № 974/31.05.2011г. на Началника на М. П., с което въз основа на установена нова митническа стойност за внос на стоки от Турция по ЕАД от 15.07.2010 г., за „Садат” ООД, гр. П. е определено публично държавно вземане в размер на 723.40лв., представляващо ДДС за доплащане, ведно със законната лихва върху него.
За да отмени оспорения администрнативен акт, съдът е приел от фактическа страна, че на 15.07.2010 г. с ЕАД 10BG003000Н017436 на територията на Р. Б. "Садат" ООД е поставило под режим "едновременно допускане за свободно обращение и крайно потребление" стоки, представляващи "пластмасови опаковки с вместимост 2л. бутилки" и "пластмасови капачки за бутилки", с декларирана фактурна стойност 869.20 евро, с левова равностойност - 1700.01лв., произход Турция и изпращач "К. К.", Турция. Към визираната ЕАД е приложена търговска фактура №297167/13.07.2010 г. на стойност 869,20евро.Поради възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност, митническият орган е изискал от декларатора допълнителни доказателства, които последният е представил и впоследствие на база съпоставка на продажби за износ на сходни стоки от Турция за България, органът е определил нова митническата стойност на внесената стока по реда на чл.30, §2, б."б" от Регламент на Съвета (ЕИО) №2913/92 г., респективно - определил е допълнителни задължения за ДДС.
При тези фактически установявания, съдът е приел, че оспореното решение е немотивирано, издадено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, тъй като не е налице основание за определяне на митническата стойност за внесените от Турция стоки по метода на чл.30, § 2, б. "б" от Регламент № 2913/92 на Съвета относно създаването на Митническия кодекс на Общността.
Настоящият касационен състав, след осъществената проверка на обжалваното решение намира, че то е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл. 29, пар.1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/1992 год. на Съвета от 12.10.1002 год. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, публикуван на български език в Специалното издание на Официален вестник на 02.04.2007 год., митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с нормите на чл.32 и чл. 33, при условията, визирани в хипотезите на б.”а” до б ” г”. По аргумент от чл.30, пар. 1 от Регламента, само когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.29, последователно приложение следва да намерят методите по б. „а” до „г”, докато се стигне до първата от тях, по която въпросната стойност може да се определи. Според пар.2, б."а", митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване.Според пар.2, б."б", митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване.
Легалната дефиниция за понятието „идентични стоки” се съдържа в нормата на б.”в” от чл.142, пар. 1 от Регламент № 2454/1993 год. /ЕО/ на Комисията за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/1992 год. на Съвета, според която това са тези стоки, които са произведени в същата страна и са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качество и репутация. Само в случай, че митническата стойност не може да се определи въз основа на договорната стойност на идентични стоки съгласно чл.30, пар.2, б. „а” от Регламент № 2913/1992 год., то приложение следва да намери разпоредбата на б. „б”, визираща като база договорната стойност на сходни стоки. Според чл. 142, пар.1, б.”г” от Регламент № 2454/1993 год., „подобни” /сходни/ са тези стоки, които са произведени в същата страна и независимо, че не са напълно еднакви, имат подобни характеристики и сходни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменими в търговско отношение.
Приложимата процедура при определяне на МОС по реда на чл. 30 от Регламент № 2913/1992 год. е уредена в Регламент № 2454/1993 год. Съгласно чл.178, пар.3 от същия, в случаите, когато митническата стойност не може да бъде определена съгласно чл. 29 от МК, вносителят следва да предостави допълнителна информация във формата и по начина, изисквана от митническите власти. В случай, че и след изискването на допълнителна информация съмненията на митническите органи продължават, то същите са длъжни преди да вземат окончателно решение, да известят заинтересованото лице в писмен вид, ако то желае, както и да му предоставят възможност за отговор - аргумент от чл.181а, §2 от Регламент 2454/1993 год. на Комисията /идентичен с чл.102, ал.2 от ППЗМ/.
В случая от дружеството е изискана информация на основание чл.178, пар.4 от Регламент 2454/1993 год. на Комисията, но впоследствие не е спазена процедурата по чл.181а, пар.2. Митническите органи не са уведомили вносителя за мотивите, на които се основават съмненията им и не са му предоставили реална възможност да отговори. Това процесуално нарушение следва да се квалифицира като съществено, тъй като пряко е повлияло на волята на административния орган и е имало за своя правна последица неправилното приложение на материалния закон. В резултат на опорочената процедура и в противоречие с чл. 35 от АПК във вр. с чл.220 от ЗМ, за митническия орган са останали неизяснени всички факти и обстоятелства от значения за случая. Той е формирал извода си за занижаване на декларираната митническа стойност и по-висока цена на внесените стоки без да събере релевантните доказателства, обосноваващи изключването на чл.29 и прилагането на методите по чл. 30, пар. 2 от Регламент №2913/92 г. на Съвета съобразно предвидената в нормата последователност.
Настоящият състав споделя извода на решаващия състав, че в оспореното решение на Началника на М. П. не се съдържат конкретни мотиви, обосноваващи извода за занижаване на декларираната митническа стойност и по-висока цена на внесените стоки. Неизлагането на конкретните събражения на органа не може да се преодолее с посочването единствено на конкретни ЕАД, послужили като база за сравнение и със справка в системата "Бимис".При липсата на уточнение въз основа на кои стоки по цитираните ЕАД и на базата на какви техни характеристики е прието, че те не са идентични с процесните, респективно – че са „сходни стоки”, то правилен е формираният от първоинстанционния съд извод, че издаденото решение е немотивирано. В него не е конкретизирана и установената единична цена, по която се продава в Общността най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки по смисъла на чл.30, пар.2, б. „в” от Регламент № 2913/1992 год., който също е посочен като правно основание за издаване на административния акт.
Правилен е и изводът на съда, че в случая не са били налице предпоставките да се изключи приложението на чл. 29 от Регламент № 2913/1992 год. при определяне на митническата стойност на внесените стоки, поради което при издаване на оспореното решение Началникът на М. П. неправилно е приложил материалния закон. При установеност на подлежащата на плащане и реално платената цена, методите за определяне на МОС по реда на чл.30 от Регламент № 2913/1992 год. са неприложими. В тази връзка неоснователен е доводът на касатора за неустановеност на извършено редовно плащане по приложената фактура и обусловеността на конкретната сделка от условия и съображения, които не могат да се остойностят, респ. – изключват приложението на чл.29 от МК. Съгласно сключеният между страните договор за търговска продажба, страните са предвидили цените да се договарят за всяка конкретна пратка чрез съответната фактура. В частност, същата е приложена по делото, ведно с извадка от дневника за покупките за съответния данъчен период, а пред настоящата инстанция са представени и извадка от счетоводния регистър - сметка 302 / склад материали/ и извадка от счетоводния регистър - сметка 404 / сметка доставчици/. Всички те, ценени в съвкупност, доказват размера на договорната стойност на внесените стоки, поради което определянето на МОС по реда на чл.30 от Регламент № 2913/1992 год. е осъществено в нарушение на материалния закон.
Като е достигнал до идентичен краен правен извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевирания касационен порок и следва да бъде оставено в сила.
Независимо от изхода на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски за настоящото производство поради липса на доказателства за направени такива.
Предвид гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 982/27.04.2012 г., постановено по адм. дело № 1660/2011 г. по описа на Административен съд – Пловдив. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ З. Ш.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. З./п/ Б. Л.
Б.Л.