Производството е по реда на чл. 33 - чл. 40 от Закона за Върховния административен съд във вр. с чл.131 - чл.132 от Данъчния процесуален кодекс.
Образувано е по касационната жалба на Директорът на Дирекция „ОУИ” при ЦУ на НАП, гр. В., срещу решение № 722 от 23.06.2006 год., постановено по адм. д. № 201/06 год. на Варненския окръжен съд, Административно отделение, VІ състав, с което е отменен
Данъчен акт за прихващане и връщане № 25-2734/30.11.2005 год., издаден от данъчен орган при ТДД - Добрич, потвърден с Решение № 1318/18.01.2006 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. при ЦУ на НАП, в частта, в която на [Фирма 1], със седалище и адрес на управление гр. Д., ул."С. С." № 8, вх.А, ап.4, представлявано от управителя В. Г. Н., е отказано прихващане /възстановяване/ на акциз в размер на 49.42 лв. по ИПВНПДЗТСПВ вх.№ 70-00-1749/18.11.2005 год. Преписката е върната на ТД - Добрич за извършване на действията по реда на чл.129, ал.5 ДОПК за възстановяване или прихващане с други данъчни задължения на незаконосъобразно отказан за възстановяване акциз в размер на 49.42 лв. Присъдени са разноски в размер на 200 лв. В жалбата се прави оплакване, че решението на ВОС е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Касаторът моли Върховния административен съд да отмени решението на ВОС и да постанови решение по същество на спора, с което да отхвърли жалбата на дружеството. Ответникът –
[Фирма 1], със седалище и адрес на управление гр. Д., ул."С. С." № 8, вх.А, ап.4, представлявано от управителя В. Г. П. оспорва жалбата в съдебно заседание чрез процесуалният си представител. Претенира разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.
Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 39 ЗВАС, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.33 ЗВАС, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Видно от наличната по преписката документация, между страните не съществува спор относно фактите. От приложените по делото доказателства се установява, че по митнически декларации за транзит /посочени в документите приложени към преписката като ЕАД № № 2102/Т-82/06.04.05 год., 2104/7- 7/07.04.05 год., 2102/Т120/18.05.05 год. и 2104/7-11/18.05.05 год./ от ЕООД „Панчатантра” е извършено преместване на тютюневи изделия, от затворен от Националната служба „Гранична полиция" обект за безмитна търговия в района на ГКПП - Дуранкулак, в друг стопанисван от дружеството обект за безмитна търговия, разположен в района на ГКПП - Йовково. При реализацията в последния обект, на преместените тютюневи изделия, за периода 01.11. - 15.11.05 год. от „Панчатантра" ЕООД са подадени съответно Справка - декларация за възстановяване на платен акциз от бюджета за посочения период, по която е декларирана сума за възстановяване в размер общо на 37217,53 лв. и Искане за прихващане или връщане на недължимо платени данъчни задължения, такси, както и суми подлежащи на възстановяване /ИПВНПДЗТСПВ/ вх.№ 70-00-1749/18.11.05 год. С искането е било претендирано възстановяване на акциз от 49.42 лв., представляващо размер на разликата между акциза, начислен и внесен за стоките до 01.01.2005 год. при вноса на тютюневите изделия в обекта в ГКП - Дуранкулак и съответно - акциза, начислен по горепосочения ЕАД № № 2104/7-7/07.04.05 год. и 2104/7-11/18.05.05 год. при преместването на стоките, в размера на който е осъществено възстановяването по редовно подадената от дружеството за периода, справка - декларация по чл.29, ал.2 ППЗА вх. № 0083/18.11.05 год. Във връзка с подаденото искане е била издадена Резолюция за проверка за възстановяване на акциз № 2734/29.11.05 год. от ТДД - Добрич. При осъществената проверка е било констатирано, че размерът на акциза, деклариран по справката - декларация за възстановяване, е внесен в Републиканския бюджет при вноса на тютюневите изделия в обект за безмитна търговия в район на ГКПП и следва да бъде възстановен поради това, че към момента на постановяване на акта лицето няма изискуеми данъчни задължения. Във връзка с искането за възстановяване на разликата до пълния размер на внесения през 2004 год. акциз за стоките, преместени от обекта в ГКПП – Дуранкулак в ГКПП - Йовково е взето предвид, че тютюневите изделия не са реализирани в обекта, в който са внесени през 2004 год., а едва след преместването им с транзитни митнически декларации през април и май 2005 год. в обект за безмитна търговия в района на ГКПП - Йовково. Прието е, че при тяхната реализация при условията на чл.29, ал.1 ППЗА, следва да бъде възстановен акциз в размер, съобразен със ставките, действащи след 01.01.2005 год. Поради това и на основание чл.112 ДПК, вр. чл.29, ал.1 ППЗД с постановения ДАПВ № 25-2734/30.11.2005 год. на ТДД - Добрич е отказано прихващане /възстановяване на надвнесен акциз на тютюневи изделия по ИПВНПДЗТСПВ вх.№ 70-00-1749/18.11.05 год., в размер на 49.42 лв.
При обсъждане на материалите по делото, ВОС е обсъдил ССЕ и е възприел становището на вещото лице, чието заключение е, че при преместване на стоките от МП - Дуранкулак в МП - Йовково през 2005 год., не е било извършено ново плащане на акциз за тези стоки, тъй като такъв вече е бил платен при вноса им през 2004 год. за частта от преместените стоки, реализирана през процесния период от време /01.11.-15.11.2005 г./, дължимият акциз е бил изплатен още през 2004 год. по сметка на ТМУ „Добрич, МП „Дуранкулак", в размер на 152.06 лв. при преместването на стоките, осъществено през 2005 год., акциз по тях не е бил повторно начисляван, нито внасян; за тези стоки в общия размер на възстановения акциз за периода от 01.11.05 год. до 15.11.05 год. - 37217.53 лв., е бил включен възстановен акциз от 102,64 лв., наместо 152,06 лв., т. е. с 49,42 лв. по - малко от реално внесения за тях през 2004 год., акциз. Съобразно обясненията на вещото лице, за стоките внесени в ГКПП - Йовково през 2004 год. и реализирани пак там през 2005 год., акцизът е бил възстановен в размера, съобразен с по - високите тарифни ставки от 2004 год., по които е бил платен. Само за стоките внесени в ГКПП Дуранкулак през 2004 год. и преместени през 2005 год. в ГКПП Йовково, при продажбите им през 2005 год. е бил възстановен акциз в по - малък размер от реално изплатения за тях.
ВОС се е позовал на разпоредбата на чл.1, ал.2 ЗЗД, предвид на която подлежат на облагане с акциз внасянето на спиртни напитки, тютюневи изделия и течни горива в свободните зони, в свободните складове и в търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия. Съобразно чл.9, ал.2 ЗЗД, не се възстановява внесения в републиканският бюджет акциз за спиртни напитки, тютюневи изделия и течни горива, когато се доставят в свободните зони, в свободните складове и търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия, освен ако те се изнесат от страната, в който случай акцизът се възстановява по реда на ал.1, т. е. в не повече от 30-дневен срок, считано от датата на подаване на СД за възстановяване на акциз ведно с документите удостоверяващи износа, по ред определен с правилника за прилагане на закона. Редът за възстановяване на акциз в случаите по чл.9 ЗЗД е уреден с чл.2 ППЗА. Съобразно чл.29, ал.1 ППЗА продажбата на спиртни напитки и тютюневи изделия в търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия, разположени в зоните за митнически контрол на аерогарите, пристанищата, в зоните на граничните контролно - пропусквателни пунктове по суша, в самолетите, корабите; влаковете в международен рейс се счита за износ и платения акциз се възстановява в не повече от 30-дневен срок, считано от датата на която лицето е подало справка – декларация за възстановяване на акциз, заедно с документите удостоверяващи износа по реда на този правилник. Съобразно чл.2, ал.1, т.2 ЗЗД, не се начислява акциз върху стоки и услуги, за които вече е платен акциз. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.2, ал.1 ППЗА, че акцизът се дължи еднократно за стоките и дейностите, посочени в Тарифата за акцизите.
При така изложената фактическа обстановка спорният въпрос се свежда до това дали процесните доставки се явяват “освободени”, каквато теза се поддържа от данъчно-задълженото лице, или същите не са освободени доставки и за тях се дължи начисляване на данък, каквато теза поддържа данъчния орган. По изложените по-горе съображения окръжният съд е приел първата теза за освободени доставки, поради което е отменил ДРА като незаконосъобразен. Това негово виждане е неправилно и в противоречие с материалния закон. Според правната регламентация на т. н. ”освободени доставки”, при условията на този закон освободени доставки са и доставките на стоки, намиращи се в антрепозитен склад под митнически контрол, в рамките на митническия режим и ако не напускат антрепозитния склад. Тълкуването на въпросната норма налага изводът, че нейният фактически състав предполага кумулативно наличието на следните елементи: 1. наличие на доставка; 2. предмет на доставката са стоки, намиращи се в антрепозитен склад под митнически контрол; 3. доставката е в рамките на митническия режим и 4.стоките не напускат антрепозитния склад. От безспорната фактическа обстановка се установява, че първите три елемента от фактическия състав са налице - извършени са доставки на стоки, които се намират в антрепозитен склад под митнически контрол, като доставките са в рамките на митническия режим. В случая обаче не е налице четвъртият, отрицателен елемент - стоките да не напускат антрепозитния склад, тъй като от данните по делото е видно, че собствеността върху стоките е прехвърляна на получателите и стоката е напуснала антрепозитния склад. Изложените в съдебното решение мотиви, че стоката просто е преместена от един склад в друг биха били верни ако се касае за прехвърляне на стоката в различни складове на данъчно-задълженото лице, но не и в процесния случай. Извършеното позоваване е не относимо към спора доколкото законът не прави разграничение на причините, поради които стоката е напуснала склада. Не съществува никаква пречка собствеността да бъде прехвърлена без стоката да напуска склада, а последващото и изнасяне е свързано с други правни последици. Съдът не е взел предвид, че претенциите на дружеството за възстановяване на надвнесения акциз е на база ставките на акциза преди 01.01.2005 год., след тази дата нямат нормативно основание, тъй като сумите по акциза са дължимо внесени при вноса на тези тютюневи изделия през 2004 год. в обекта за безмитна търговия в района на ГКПП Дуранкулак, въпросните изделия не са реализирани в този обект, следователно за тях не могат да бъдат приложени разпоредбите на чл.29, ал.1 от ППЗА. Не е съобразено и обстоятелството, че тези изделия са внесени в обект за безмитна търговия в района на ГКПП Йовково с митнически декларации и за тях е начислен акциз по ставките, действуващи след 01.01.2005 год., а съгласно чл.29, ал.1 от ППЗА, при реализацията на тези изделия по този ред, акцизът следва да бъде възстановен на дружеството в този размер. Видно от приложените документи в ЕАД № 2104/7-7/07.04.05 год. и ЕАД № 2104/7-11/18.05.05 год. е посочен размера на начисления акциз във връзка с преместването на стоките в склад за безмитна търговия в района на ГКПП Йовково, който размер е бил съобразен с новите ставки, приети след 01.01.2005 год. Поради това, че изискванията за възстановяване на акциза са строго формално обусловени, то правилно данъчният орган е приел, че възстановяването на платения акциз при търговията в търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия е свързано с продажбата на стоки от същия обект. В новия обект стоката е постъпила при нови условия и не може да се иска размерът на платения за нея акциз в по - висок размер при липсата на формалните изисквания за това.
По изложените съображения следва да бъде прието, че процесните доставки, извършени от ответното по касация дружество, не се налице условията за освободени доставки и правилно данъчният орган е извършил начисляване на акциз. Като е приел обратното и е отменил ДРА като незаконосъобразен, окръжният съд е постановил едно неправилно съдебно решение.
При условията на чл.40, ал.2 от ЗВАС същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на
[Фирма 1], със седалище и адрес на управление гр. Д., ул."С. С." № 8, вх.А, ап.4, представлявано от управителя В. Г. П. бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на процеса ответното по касация дружество следва да бъде осъдено да заплати на касатора юрисконсулско възнаграждение в размер на 50 лв.
Водим от горното и на осн. чл.40,ал.2 от ЗВАС, Върховният административен съд, първо "А" отделение , РЕШИ: ОТМЕНЯВА
решение № 722 от 23.06.2006 год., постановено по адм. д. № 201/06 год. на Варненския окръжен съд, Административно отделение, VІ състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА
на [Фирма 1], със седалище и адрес на управление гр. Д., ул."С. С." № 8, вх.А, ап.4, представлявано от управителя В. Г. Н., против Данъчен акт за прихващане и връщане № 25-2734/30.11.2005 год., издаден от данъчен орган при ТДД - Добрич, потвърден с Решение № 1318/18.01.2006 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. при ЦУ на НАП, в частта, с която на [Фирма 1], гр. Д. е отказано прихващане /възстановяване/ на акциз в размер на 49.42 лв. по ИПВНПДЗТСПВ вх.№ 70-00-1749/18.11.2005 год. ОСЪЖДА
[Фирма 1], със седалище и адрес на управление гр. Д., ул."С. С." № 8, вх.А, ап.4, представлявано от управителя В. Г. Н. да заплати на Дирекция ”Обжалване и управление на изпълнението” гр. В. юрисконсулско възнаграждение в размер на 50 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ П. Г.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Й. К.в/п/ М. Ч.
М.Ч.