Производството е по реда на чл.33-40 от Закона за Върховния административен съд във връзка с чл.156 ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на "Комерсиал сико" ЕООД, гр. П., чрез процесуалния представител адвокат Захариев срещу решение № 554 от 2.6.2006г., постановено по адм. дело № 87 за 2006 година по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу ДРА №3050 от 10.10.2005 година наТДД-Пловдив, потвърден с решение №1421 от 19.12.2005 г. на РДД-гр. П., с което са определени допълнително данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО, с прилежащите лихви за съответните данъчни периоди на 2003, 2004 и 2005 година. Развива съображения за неправилност на решението поради противоречие с материалния и процесуалния закони - касационни основания по чл.218б ал.1 б."в" от ГПК, вр. с чл.11 от ЗВАС. Доводите са лаконични и се претендира отмяната на решението и постановяване на такова по същество, с което да се отмени данъчно-ревизионния акт.

Ответникът, директор на "ОУИ"-гр. П. при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба в подробно писмено становище от 6.2.2007 година. Развива съображения за правилност на решението на окръжния съд и иска да бъде оставено в сила като се присъди юристконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по заявените касационни основания, с оглед разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Пловдивски окръжен съд е бил

ДРА №3050 от 10.10.2005 година наТДД-Пловдив, потвърден с решение №1421 от 19.12.2005 г. на РДД-гр. П., с което са определени допълнително данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО, с прилежащите лихви за съответните данъчни периоди на 2003, 2004 и 2005 година. За да отхвърли жалбата съда е приел в много подробни мотиви, че за нито една от атакуваните части на данъчно-ревизионния акт не са оборени констатациите на данъчните органи. Не са представени необходимите доказателства, а събраните в данъчната преписка само обосновават изводите - фактически и правни, направени от данъчните органи в атакуваните актове.

Изводите на окръжния съд са правилни, съобразени с фактическата обстановка по делото и наложилите се въз основа на нея правни изводи. Не са налице на първо място сочените от касатора нарушения на съдопроизводствените правила. Видно от подадената от касатора жалба пред окръжния съд доказателства за прилагане не са искани. В първото по делото съдебно заседание представител на касатора не е присъствал, като заседанието е било редовно по процесуалните правила. Не са представяни молби с доказателствени искания. На второ място не са налице и твърдяните нарушения на материалния закон, доколкото в касационната жалба се твърдят такива, тъй като същата не развива никакви съображения за нарушения на материалния закон, а повтаря твръдяното пред окръжния съд, на което той е отговорил подробно и правилно. Изводът на съда, кореспондиращ с този на данъчните органи за непризнаване на правото на данъчен кредит и свързан с непредставяне от страна на касатора на първични счетоводни документи, е в съответствие с доказателствата по делото - т. е. с липсата на представени такива за оборавене на този извод - т. е. фактури за покупка, по които е упражнено правото на данъчен кредит. за съответния период. Като се вземат предвид констатираните в хода на ревизията налични активи към датата на дерегистрацията по ЗДДС. Относно приложението на чл.109 ал.1 т.1, 3 и 7 от ДПК отм. за определяне на данъчни задължения за 2003 и 2004 година по ЗКПО, констатираните факти за липса на подадена данъчна декларация за 2004 година, липса на надлежна счетоводна отчетност по Закона за счетоводството и непредставяне на доказателства от данъчния субект от значение за определяне на данъчното задължение, не са оборени в съдебното производство от касатора по никакъв начин. В настоящето производство също не се представят доказателства.

Поради което следва да се приеме, че решението на окръжния съд е постановено при наличните факти, които са подробно анализирани в мотивите на решението и законосъобразни правни изводи. Следва да бъде оставено в сила.

Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като представител на дирекцията не е имало в съдебното заседание в тази инстанция.

По изложените съображения, Върховен административен съд, първо "А" отделение на основание чл.40 ал.1 от ЗВАС РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 554 от 2.6.2006г., постановено по адм. дело № 87 за 2006 година по описа на Пловдивски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Д./п/ Р. М. Р.М.