Производството е по реда на чл.208 и следващите във връзка с чл.132, ал.2, т.5 АПК, приложими на основание препращащата разпоредба на чл.91 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по касационна жалба от Я. Я. А. против решение № 6721 от 5.06.2008 година по адм. дело № 1731/2008 година на Върховния административен съд, трето отделение. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му срещу решение № 736 от 18.12.2007 година на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет. От обстоятелствената част на жалбата могат да се изведат доводи за неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл.209, т.3 АПК.

Ответната страна изразява писмено и устно становище за неоснователност на жалбата.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че от бежанската история не се установяват никакви твърдения за преследване. Жалбоподателят обосновава искането си за предоставяне на статут с причини от социален характер, които са извън установените такива по чл.8 и чл.9 от закона.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е по реда на 87 ЗУБ. Образувано е по жалба от Я. Я. А. против решение № 736 от 18.12.2007 година на председателя на ДАБ, с което е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. Възразил е, че като лице без гражданство има основание да се ползва от закрилата, предвидена в чл.9 от закона.

От писмените доказателства по приложената административна преписка съдът е установил, че жалбоподателят не притежава никакви документи за самоличност. Влязъл е незаконно в страната и е поискал статут на бежанец. Бежанската му история е установена на база на обясненията му в три проведени интервюта. От изнесените в тях данни административният орган е установил, че по негови твърдения е палестинец, религиозна принадлежност - мюсюлманин-сунит. Роден е през 1983 година в град Рафа в ивицата Газа и е живял девет години там. Напуснал я е заедно с баща си и следващите седем години е живял в Сирия. След това е прекарал седев години в Турция и една в Гърция. Никъде не е поискал статут на бежанец или хуманитарна закрила до влизането му в Р. Б.. В нито едно от интервютата лицето не е дори споменало за наличие на страх от преследване, представляващ основание за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут.

При тези данни по делото съдът е приел, че по отношение на него не са налице законовите предпоставки в чл.8 или чл.9 ЗУБ, поради което отказът на председателя на ДАБ да му предостави статут на бежанец и хуманитарен статут е законосъобразен. Жалбата срещу него е счетена за неоснователна и отхвърлена. Така постановеното решение е правилно.

Единственият довод в касационната жалба е за материална незаконосъобразност и се състои в твърдението, че България е единствената страна, в която лицето е имало възможност да поиска закрила, тъй като в предишните държави е пребивавал незаконно. Доводът се опровергава от обясненията на жалбоподателя, дадени от самия него при изясняване на бежанската му история. Във всички държави, в които е пребивавал - в това число и в Египет и Йордания, той е живял незаконно и без каквито и да било документи. Влизането му в РБългария също е незаконно. При това последната страна, в която е пребивавал повече от единадесет месеца е Гърция. Там той не е подавал молба за предоставяне на бежански статут. Според твърденията му причината е, че трябвало да чака четири, пет години, а и там не давали статут. Гърция е страна-членка на Европейския съюз и ако жалбоподателят действително е имал нужда от закрила, не е съществувала пречка да я потърси там, а не незаконно да преминава сухопътната граница, за да я търси в България. По този начин се опровергава твърдението му, че България е първата страна, в която той е имал законово призната възможност да поиска признаване на бежански права.

По тези съображения жалбата се явява неоснователна, а обжалваното решение, като правилно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила ще следва да се остави в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6721 от 5.06.2008 година по адм. дело № 1731/2008 година на Върховния административен съд, трето отделение. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. К./п/ Г. М./п/ Г. К./п/ Т. Х. А.К.