О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2394

гр.София, 16.05.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 5249 по описа за 2023 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Р. П., М. Р. М. и И.-М. П. Л. и касационна жалба на М. Б. В. срещу решение № 990 от 17.07.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело № 1043 по описа за 2022 г. на Софийския апелативен съд, 8 състав. Първите трима касатори обжалват решението в частта, с която е отменено решение № 260116 от 10.01.2022 г. по гр. д. № 1076/2018 г. на Софийския градски съд, I ГО, 7 състав, и те са осъдени на основание чл.59 от ЗЗД да заплатят на О. Б. сумата от 49 791 лв., представляваща половината от обезщетението за лишаване от ползването на поземлен имот пл. № ... в кв. ... по ПУП на [населено място] с площ от 34 717 кв. м., заедно с построените в имота десет сгради, за периода от 17.10.2012 г. до 27.01.2016 г. М. Б. В. обжалва въззивното решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и тя е осъдена да заплати другата половина от обезщетението.

Касаторите твърдят, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост– основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочат противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС по следните въпроси:

1.Годността за използване на вещта по предназначение от значение ли е за основателността на иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД, когато предмет на делото са недвижими имоти, или годността се преценява от съда единствено по иск с предмет моторно превозно средство?

2. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и да се произнесе по спорния предмет, отговаряйки на всички доводи и възражения на страните?

О. Б. застъпва становището, че няма предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва касационните жалби и по същество.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховен касационен съд намира следното:

Въз основа на невлязло в сила въззивно решение ответниците в качеството им на наследници на Р. П. са били признати за собственици и са били въведени във владение на процесния имот в началото на исковия период /17.10.2012 г./. С окончателно решение на ВКС обаче въззивното решение е било отменено и ревандикационният им иск срещу О. Б. е бил отхвърлен, след което в края на исковия период/27.01.2016 г./ е било възстановено владението на общината върху имота. Настоящото дело е било образувано по иск на общината срещу касаторите за заплащане на обезщетение за ползването на имота за времето от 17.10.2012 г. до 27.1.2016 год., когато те са го владели.

Във въззивните си жалби касаторите са повторили възражението си, че въпреки въвода във владение не са ползвали имота, тъй като не са имали реална възможност, заради състоянието, в което се намира. Сградите не са били годни нито за обитаване, нито за ползване по предназначение.

Въззивният съд е приел за неоснователно възражението, че няма обогатяване от страна на ответниците, тъй като не са извършвали някакви конкретни действия по използване на имота, не са осъществявали някаква дейност върху него, нито са реализирали някакви доходи. Според съда в ППВС 1/1979 г. е прието, че обогатяване е налице не само при увеличаване на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. Такъв е случаят, когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание. Обстоятелството, че ответниците не са развивали дейност и не са реализирали приходи от имотите е правно ирелевантно за иска по чл.59 от ЗЗД, ако е установено, че ответникът ползва имота без правно основание и отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем, който би плащал за ползване на имота, като обедняването на собственика и обогатяването на ползувателя са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния имот. Съдът е счел за неотносимо към спора решение № 88 от 28.08.2017 г. по т. д. № 834/2016 г. на II ТО на ВКС, на което са се позовали ответниците. Предмет на спора по това решение е моторно превозно средство, докато в конкретния спор-предмет са недвижими имоти.

Настоящата инстанция констатира, че в това решение на ВКС, както и в цитираните в неговите мотиви други решения, се съдържа принципно разрешение, че не е осъществен общият фактически състав на неоснователното обогатяване, когато няма обективна възможност за реално използване на чуждо имущество поради лошото му състояние, без значение дали се касае за движима вещ или недвижим имот. Прието е, че постъпването на чужда вещ във фактическата власт на дадено лице, дори и без основание, само по себе си не е достатъчно, за да възникне обогатяване по смисъла на общия фактически състав на неоснователното обогатяване, нито е равнозначно на увеличаване на имуществото на получателя, освен ако той обективно може да използва вещта за свои нужди или да придобива плодовете върху нея. Следователно даденото от въззивния съд разрешение на първия въпрос на касаторите противоречи на практиката на ВКС, поради което следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд.

Не се установяват пропуски на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства или да не изложи съображения по някои от доводите и възражения на страните, поради което по втория въпрос касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 990 от 17.07.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело № 1043 по описа за 2022 г. на Софийския апелативен съд, 8 състав.

Дава седмичен срок на Б. Р. П., М. Р. М. и И.-М. П. Л., считано от съобщението, да внесат 995,82 лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представят вносния документ. В противен случай производството по тяхната касационна жалба ще бъде прекратено.

Дава седмичен срок на М. Б. В., считано от съобщението, да внесе 995,82 лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай производството по нейната касационна жалба ще бъде прекратено.

След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на докладчика за прекратяване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: