Р Е Ш Е Н И Е

№ 565

гр.София, 03.10.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева

при участието на секретаря Р. И. като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 5249 по описа за 2023 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Р. П., М. Р. М. и И.-М. П. Л. и касационна жалба на М. Б. В. срещу решение № 990 от 17.07.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело № 1043 по описа за 2022 г. на Софийския апелативен съд, 8 състав. Първите трима касатори обжалват решението в частта, с която е отменено решение № 260116 от 10.01.2022 г. по гр. д. № 1076/2018 г. на Софийския градски съд, I ГО, 7 състав, и те са осъдени на основание чл.59 от ЗЗД да заплатят на О. Б. сумата от 49 791 лв., представляваща половината от обезщетението за лишаване от ползването на поземлен имот пл. № 946 в кв.56 по ПУП на [населено място] с площ от 34 717 кв. м., заедно с построените в имота десет сгради, за периода от 17.10.2012 г. до 27.01.2016 г. М. Б. В. обжалва въззивното решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и тя е осъдена да заплати другата половина от обезщетението.

Касаторите твърдят, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Молят решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

О. Б. оспорва касационните жалби и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд на Р. Б. състав на Трето отделение

на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбите основания за касация на решението, приема следното:

Касационните жалби срещу решението на Софийския апелативен съд са допустими: подадени са от легитимирани страни в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд с цена на исковете над 5 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение №2394 от 16.05.2024 г. по настоящото дело по следния въпрос:

Годността за използване на вещта по предназначение от значение ли е за основателността на иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД, когато предмет на делото са недвижими имоти, или годността се преценява от съда единствено по иск с предмет моторно превозно средство. Формулировката на въпроса произтича от мотива на въззивния съд, че решение № 88 от 28.08.2017 г. по т. д. № 834/2016 г. на II ТО на ВКС, на което са се позовали касаторите е неотносимо към настоящия спор, тъй като предмет на спора по това решение е моторно превозно средство, докато в конкретния спор-предмет са недвижими имоти. В решението на ВКС обаче се съдържат общи принципни постановки относно неоснователното обогатяване при ползване без основание както на движими, така и на недвижими вещи. Съгласно ППВС № 1/ 28. 05.1979 г. неоснователно обогатяване е налице всякога при неоснователно разместване на имуществени ценности, тоест - не само при увеличаване имуществото на дадено лице, но и при спестени му средства за сметка на имуществото на друго лице. Такава е хипотезата, когато собственикът е лишен от ползване на вещта, а друго лице я ползва без основание. Обстоятелството, че ответникът реално не е използвал тази чужда вещ или не е реализирал приходи е без значение за успешното провеждане на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД, когато е установено, че ответникът я ползва без правно основание, а ползването обективно е било възможно. Задължението да обезщети собственика произтича от създадената възможност той да спести наема, който би плащал за ползването, а обедняването на собственик се съизмерява със същата сума – пазарният наем за процесното имущество за съответния период. Целта на разпоредбата на чл.59 ЗЗД е при неоснователно разместване на имуществени блага имущественото равновесие между отделните субекти да бъде възстановено, като всеки, който се е обогатил за сметка на другиго, бъде осъден да върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Касае се обаче за разместване на имуществени блага, които са оценими в пари и се изразяват или в увеличаване актива на имуществото на получателя на облагата - чрез придобиване на една вещ, или на едно право, или в намаляване на неговите пасиви, или пък в спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В тази последна хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване, но в случай че те са били необходими и ответникът по иска, основан на чл.59, ал.1 ЗЗД, е следвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане. Следователно релевантното обогатяване по смисъла на чл.59, ал.1 ЗЗД всякога е свързано или с придобиване на нови имуществени блага за обогатения, или с избягване на иначе необходимо изразходване на налични, включени в патримониума му блага, като за общия фактически състав на неоснователното обогатяване са без значение формите, чрез които се реализира обогатяването. Съществено условие е то да е станало за сметка на друго лице. Поради това отсъствието на последното условие прави невъзможно прилагането на чл.59, ал.1 ЗЗД, дори и да е налице обогатяване на дадения субект. Тези разрешения водят до извода, че когато няма обективна възможност реално да се използва чуждо имущество, не се осъществява хипотезата на чл.59 от ЗЗД. Това е така, защото нито собственикът, нито лицето, което държи имуществото без основание, могат да получат имуществени блага от него. Не е възможно да се придобият имуществени блага, например-чрез отдаване под наем, не могат и да се спестят средства, тъй като за негодната за ползване вещ не се дължи наемна цена. Препятстването на собственика да ползва вещта в съответствие с нейното функционално предназначение и в обема на притежаваните от него права лично или да реализира от нея имуществени блага по друг начин не е по причина държането на вещта без правно основание от ответника, за да намери приложение законовото правило на чл.59, ал.1 ЗЗД.

При този отговор на поставения въпрос и по оплакванията на касаторите се констатира следното:

Въз основа на невлязло в сила въззивно решение ответниците в качеството им на наследници на Р. П. са били признати за собственици и са били въведени във владение на процесния имот в началото на исковия период /17.10.2012 г./. С окончателно решение на ВКС обаче въззивното решение е било отменено и ревандикационният им иск срещу О. Б. е бил отхвърлен, след което в края на исковия период/27.01.2016 г./ е било възстановено владението на общината върху имота. Настоящото дело е било образувано по иск на общината срещу касаторите за заплащане на обезщетение за ползването на имота за времето от 17.10.2012 г. до 27.1.2016 год., когато те са го владели.

Във въззивните си жалби касаторите са повторили възражението си, че въпреки въвода във владение не са ползвали имота, тъй като не са имали реална възможност заради състоянието, в което се намира. Сградите не са били годни нито за обитаване, нито за ползване по предназначение.

Въззивният съд е приел за неоснователно възражението, че няма обогатяване от страна на ответниците, тъй като не са извършвали някакви конкретни действия по използване на имота, не са осъществявали някаква дейност върху него, нито са реализирали някакви доходи. Според съда в ППВС 1/1979 г. е прието, че обогатяване е налице не само при увеличаване на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. Такъв е случаят, когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание. Обстоятелството, че ответниците не са развивали дейност и не са реализирали приходи от имотите е правно ирелевантно за иска по чл.59 от ЗЗД, ако е установено, че ответникът ползва имота без правно основание и отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем, който би плащал за ползване на имота, като обедняването на собственика и обогатяването на ползувателя са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния имот. Съдът е счел за неотносимо към спора решение № 88 от 28.08.2017 г. по т. д. № 834/2016 г. на II ТО на ВКС, на което са се позовали ответниците. Предмет на спора по това решение е моторно превозно средство, докато в конкретния спор-предмет са недвижими имоти.

От дадения по-горе отговор на поставения въпрос е видно, че отказвайки да разгледа възражението на касаторите относно обективната невъзможност за ползване на имота, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, довело и до нарушение на материалния закон. Този съд не се е съобразил с принципното разрешение за неосъществяване на общия фактически състав на неоснователното обогатяване, когато няма обективна възможност за реално използване на чуждо имущество поради лошото му състояние, без значение дали се касае за движима вещ или недвижим имот. Пропускът може да се отстрани от настоящата инстанция, тъй като по делото са събрани необходимите доказателства. От показанията на свидетеля Т. се установява, че някои от сградите са с паднали покриви, а според свидетеля И. сградите са били ограбени, по поръчение на общината са били изрязани радиаторите на блоковете на локалното парно и кухнята е била развалена. Пълната картина на състоянието на имота е описана в приетата по делото техническа експертиза на вещото лице Т. Л. Д. и се потвърждава от приложените снимки. Към настоящия момент обектът не се ползва и е с невъзможност за това, тъй като теренът е със значителна площ и е ограден, но е напълно занемарен; тревните площи са в недобро състояние, с обрасла растителност; пътеките и външните стълби, осигуряващи достъп до сградите, също са в лошо състояние. Сградите са масивни, но не се използват и видимо не са се ползвали в продължителен период от време. Напълно занемарени са, без ток, вода, с нарушени вътрешни настилки, външни мазилки, счупени прозорци, много стара и повредена дограма, липсващи части от покриви. Съществуващите покриви са в лошо състояние и не са ремонтирани в продължителен период от време. Сградите са строени в периода между 1926 г. до 1988 г. Неползването и неподдържането на имота от години е предпоставка за много и скъпи ремонти, а в настоящия си вид имотът няма как да носи приходи от наем. Сградите, освен нормативно, са и морално остарели. Евентуалното получаване на приходи от тях следва да се предхожда от предприемане на действия по основни ремонти и модернизация, което предполага влагане на много средства. Вещите лица, изготвили двучленната съдебно-техническа експертиза, са се присъединили към извода на експерта Д., че размерът на обезщетението за ползване на имота, е алтернативен-тоест имотът не е годен за обитаване. От всички тези еднопосочни и непротиворечиви доказателства се достига до извода за обективна невъзможност имотът изобщо да бъде ползван през исковия период. Следователно по принцип е изключено да се получават доходи от имота или да се спестят разходи, като се ползва лично от ответниците, тоест-не може да има имуществено разместване. Затова е налице само постъпването на чужда вещ във фактическата власт на ответниците без основание, което само по себе си не е достатъчно, за да възникне обогатяване по смисъла на общия фактически състав на неоснователното обогатяване. Няма спестяване на разходи от страна на ответниците, тъй като те обективно не са могли да използват имота за свои нужди, нито увеличаване на имуществото, понеже не са могли да го отдават под наем и да получават наемна цена. Ето защо предявените срещу тях искове са неоснователни, поради което въззивното решение в обжалваните части трябва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отхвърлянето на тези искове.

При този изход на спора О. Б. дължи на М. Б. В. 5 825 лв. разноски, на Б. Р. П. 2881,94 лв. разноски, на М. Р. М. 331,94 лв. разноски и на И.-М. П. Л. 331,94 лв. разноски.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република

България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 990 от 17.07.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело № 1043 по описа за 2022 г. на Софийския апелативен съд, 8 състав, В ЧАСТИТЕ, С КОИТО е отменено решение № 260116 от 10.01.2022 г. по гр. д. № 1076/2018 г. на Софийския градски съд, I ГО, 7 състав, като Б. Р. П., М. Р. М. и И.-М. П. Л. са осъдени на основание чл.59 от ЗЗД да заплатят на О. Б. сумата от 49 791 лв., представляваща половината от обезщетението за лишаване от ползването на поземлен имот пл. № 946 в кв.56 по ПУП на [населено място] с площ от 34 717 кв. м., заедно с построените в имота десет сгради, за периода от 17.10.2012 г. до 27.01.2016 г., а М. Б. В. е осъдена да заплати другата половина от обезщетението в размер на 49 791 лв., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от община Белово против Б. Р. П., М. Р. М. и И.-М. П. Л. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 49 791 лв., представляваща половината от обезщетението за лишаване от ползването на поземлен имот пл. № 946 в кв.56 по ПУП на [населено място] с площ от 34 717 кв. м., заедно с построените в имота десет сгради, за периода от 17.10.2012 г. до 27.01.2016 г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от община Белово против М. Б. В. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 49 791 лв., представляваща половината от обезщетението за лишаване от ползването на поземлен имот пл. № 946 в кв.56 по ПУП на [населено място] с площ от 34 717 кв. м., заедно с построените в имота десет сгради, за периода от 17.10.2012 г. до 27.01.2016 г.

ОСЪЖДА О. Б. да заплати на М. Б. В. 5 825/пет хиляди осемстотин двадесет и пет лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА О. Б. да заплати на Б. Р. П. 2881,94/две хиляди осемстотин осемдесет и един лева и деветдесет и четири стотинки/ лв. разноски по делото

ОСЪЖДА О. Б. да заплати на М. Р. М. 331,94/триста тридесет и един лева и деветдесет и четири ст./ лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА О. Б. да заплати на И.-М. П. Л. 331,94/триста тридесет и един лева и деветдесет и четири стотинки/ лв. разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: