О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 90

гр. София, 09.01.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов ч. гр. дело № 5257 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на С. А. Б., чрез адв. С. Л. Н. срещу определение № 2664/15.11.2023 г. по в. ч.гр. д. № 2793/2023 г. на Окръжен съд - Пловдив. С обжалваното определение е потвърдено определение № 11595/11.10.2023 г., по гр. д. № 14076/2023 г. на Районен съд - Пловдив, с което е прекратено производството по делото.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното определение, като се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържа се, че за да потвърди определението на районния съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството, въззивния съд е приел, че предявеният иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД е недопустим, поради пречката по чл. 59, ал. 2 ЗЗД. Твърди се, че субсидиарният характер на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД се проявява, когато ищецът при изложените факти има друг предвиден в закона иск, а не друг ред за защита, като пречката по чл. 59, ал. 2 ЗЗД е въпрос по същество, а не на изначална недопустимост на иска.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване страната сочи наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса:...