О П Р Е Д Е Н И Е

№ 4213

София, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.

М. Д.

като изслуша докладваното от съдия Т. Г. ч. гр. д.№ 5265 по описа за 2023 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от С. Т. К. срещу определение № 4144 от 01.11.2023 г. по в. ч.гр. д.№ 2184 от 2023 г. на Варненския окръжен съд, III състав, с което е оставена без уважение частна жалба на С. К. срещу определение № 231 от 16.10.2023 г. на съдия по вписванията при Службата по вписванията - В. за отказ да бъдат вписани решение № 603 от 13.05.2022 г. по в. гр. д.№ 846 от 2022 г. и решение № 1109 от 29.08.2022 г. по в. гр. д.№ 843 от 2022 г. на Варненския окръжен съд.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.

Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:

1. Следва ли да бъде отбелязано по партидата на имот решение за премахване на незаконен строеж, вписано съгласно нотариален акт за собственост ?

2. Следва ли да бъде вписан автоматично по партидата на имота всеки предоставен за вписване проект на нотариален акт или следва длъжностното лице да извърши проверка относно това дали са налице тежести въз основа на отбелязан съдебен акт за премахване на обекта ?

3. Противоречи ли на правото на Европейския съюз практиката, наложена в Имотния регистър да се вписват и отбелязват само изрично предвидените актове, а не и тези, които създават тежест върху имота ?

4. Отказът да се впише съдебен акт за имот със статут на незаконен обект, разпореден за премахване от съда и подлежащ на премахване по изпълнително дело, в нарушение ли е на принципа на оповестяването, заложен като основен принцип в българското и европейското законодателство, който следва да се изпълнява от Имотния регистър и води ли това до несигурност и незаконосъобразност на правната сделка ?

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната касационна жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /молител в охранително производство по вписване/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК /жалбоподателката е била уведомена за обжалваното определение на Варненския окръжен съд на 07.11.2023 г., а частната жалба е подадена на 14.11.2023 г./.

Частната касационна жалба е срещу акт на въззивен съд, с който се дава разрешение по същество на друго производство /охранително производство по вписване/. Поради това, с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК тази частна жалба може да се допусне до касационно разглеждане само при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

За да постанови обжалваното определение за потвърждаване отказа на съдията по вписванията да впише представените от молителите С. К. , Н. Н. и Т. Н. две съдебни решения по чл.435 ГПК, постановени по жалби на длъжник по изпълнително дело срещу действия на държавен съдебен изпълнител, въззивният съд е приел, че тези решения не са измежду актовете за вписване, изчерпателно посочените в чл.112-116 от Закона за собствеността, в ЗЗД и в Правилника за вписване.

Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице посоченото от жалбоподателката основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Варненския окръжен съд по поставените въпроси, поради следното:

1. Първият поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос /Следва ли да бъде отбелязано по партидата на имот решение за премахване на незаконен строеж, вписано съгласно нотариален акт за собственост ?/ не може да обуслови допускане на касационното обжалване на определението, тъй като е напълно неотносим към конкретното дело, по което искането до Службата по вписванията- В. не е за вписване на съдебно решение по иск с право основание чл.109 ЗС за премахване на незаконен строеж, а за вписване на две съдебни решения по чл.435 ГПК: решение № 603 от 13.05.2022 г. по в. гр. д.№ 846 от 2022 г. и решение № 1109 от 29.08.2022 г. по в. гр. д.№ 843 от 2022 г. на Варненския окръжен съд., постановени по жалби на длъжника по изп. д.№ 7116 от 2009 г. по описа на СИС при РС - Варна срещу постановления на държавен съдебен изпълнител съответно от 13.01.2022 г. и от 11.01.2022 г., с които на основание чл.526, ал.1 ГПК взискателите по изпълнителното дело са оправомощени да извършат действия за сметка на длъжника, изразяващи се в премахване на незаконни строежи.

2. Вторият поставен въпрос /Следва ли да бъде вписан автоматично по партидата на имота всеки предоставен за вписване проект на нотариален акт или следва длъжностното лице да извърши проверка относно това дали са налице тежести въз основа на отбелязан съдебен акт за премахване на обекта ?/ също е неотносим към конкретното дело, чийто предмет е вписването на посочените по-горе решения по чл.435 ГПК по жалби срещу действията на съдебния изпълнител по изп. д.№ 7116 от 2019 г. по описа на СИС при РС - Варна, а не вписването на представените от жалбоподателката нотариални актове за прехвърляне на имота, по отношението на който е бил уважен иск по чл.109 ЗС и е било образувано изпълнителното дело.

3. Третият поставен въпрос /Противоречи ли на правото на Европейския съюз практиката, наложена в Имотния регистър да се вписват и отбелязват само изрично предвидените актове, а не и тези, които създават тежест върху имота ?/ също не може да обуслови допускане на касационното обжалване, доколкото е поставен общо, без позоваване на конкретна норма от правото на Европейския съюз /има позоваване само на национално законодателство на П./. Освен това, този въпрос също е неотносим към конкретното дело, тъй като въпросът предполага, че е постановен отказ на съдия по вписванията да впише акт, който създава вещна тежест върху недвижим имот, а по конкретното дело е постановен отказ на съдията по вписванията да впише решения по чл.435 ГПК, с които съдът се произнася по законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, но не създават вещни тежести върху имота.

4. Четвъртият поставен въпрос /Отказът да се впише съдебен акт за имот със статут на незаконен обект, разпореден за премахване от съда и подлежащ на премахване по изпълнително дело, в нарушение ли е на принципа на оповестяването, заложен като основен принцип в българското и европейското законодателство, който следва да се изпълнява от Имотния регистър и води ли това до несигурност и незаконосъобразност на правната сделка ?/ също е неотносим към конкретното дело, по което не се касае за отказ да бъде вписан съдебен акт за премахване на незаконен строеж /какъвто би било решението по чл.109 ЗС за премахване на незаконен строеж/, а за отказ да бъдат вписани решения на съда по чл.435 ГПК, постановени по жалби срещу действия на съдебен изпълнител по изпълнително дело, образувано на основание влязло в сила решение по чл.109 ЗС.

Не са налице и основанията по чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на определението: Няма вероятност то да е нищожно или недопустимо, тъй като е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна въззивна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба.

Определението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на съдебен акт, като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на този акт да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на акта, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното определение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави определението си, съдът е приложил относимите към спора разпоредби на ЗС, ЗЗД, Правилника за вписванията и ГПК в приложимите към спора редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4144 от 01.11.2023 г. по в. ч.гр. д.№ 2184 от 2023 г. на Варненския окръжен съд, III състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.