О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
гр. София 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 29 януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А. ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия З. А. ч. гр. дело № 5284 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба вх. № 27535/13.11.2023 г. от ищеца Р. Д. Д., чрез адв. Ц. Д., срещу разпореждане № 5280/30.10.2023 г. по в. гр. дело № 531/2023 г. на Окръжен съд - Варна, с което е върната касационната жалба на Р. Д. против решение № 809/30.06.2023 г. на Окръжен съд - Варна по в. гр. дело № 531/2023 г. на основание чл. 286, ал. 1, т. 3, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното разпореждане са нарушение на процесуалния закон. Според жалбоподателя въззивното решение на Окръжен съд – Варна подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановено в противоречие със задължителното за съдилищата ТР 4/23.11.2022 г. по тълк. дело №4/2021 г. ОСГТК, ВКС. Искането е да се отмени обжалваното разпореждане и делото да се върне на въззивния съд за администриране на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното разпореждане намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу разпореждане, подлежащо на обжалване с частна жалба и е допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С решение № 809/30.06.2023 г. по в. гр. дело № 531/2023 г. на Окръжен съд - Варна е отменено решение № 727/17.02.2020 г. по гр. дело № 14688/2019 г. на Районен съд - Варна, с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Р. Д. Д. не дължи на „Енерго-про продажби” АД сумата в размер на 4995,60 лв по фактура № [ЕГН] от 13.08.2019 г., начислена за периода от 08.08.2017 г. до 07.08.2018 г. за потребена електроенергия за обект с адрес на потребление [населено място] – [улица], [жилищен адрес] с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН]. Вместо него е постановено друго, с което предявеният от Р. Д. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 4995, 60 лв. е отхвърлен.
Срещу въззивното решение на Окръжен съд - Варна по в. гр. дело № 531/2023 г., е подадена касационна жалба вх. № 25098/17.10.2023 г. от ищеца Р. Д. Д., чрез адв.Ц. Д..
С обжалваното разпореждане въззивният съд е върнал подадената касационна жалба вх. № 25098/17.10.2023 г., тъй като на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението е постановено по въззивно гражданско дело с цена на предявения иск до 5000 лв.
Разпореждането е правилно.
Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв.
В настоящия случай с въззивното решение от 30.06.2023 г. по в. гр. дело № 531/2023 г. Окръжен съд - Варна се е произнесъл по предявен отрицателен установителен иск от Р. Д. срещу „Енерго-про продажби” АД с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с цена на иска до 5000 лв., с оглед направения отказ от иска на основание чл. 233 ГПК за разликата над 4995,60 лв. до първоначално предявения размер от 5165,50 лева с молба, подадена от ищеца от 07.07.2020 г. В тази част първоинстанционното решение е обезсилено с влязло в сила определение № 982/09.03.2023 г. по в. гр. дело № 531/2023 г. на Окръжен съд Варна, а производството по делото в същата част е прекратено. Доколкото след направения частичен отказ от иска претендираната сума от ищеца е в размер на 4995,60 лв., съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване – постановено е по гражданско дело с цена на предявеният иск до 5000 лв. Не е налице противоречие на така постановеното разпореждане на въззивния съд с цитираното от жалбоподателя ТР 4/23.11.2022 г. по тълк. дело №4/2021 г. ОСГТК, ВКС. Същото е неотносимо към настоящия правен спор, доколкото в случая жалбоподателят е направил частичен отказ от иск на основание чл. 233 ГПК пред въззивната инстанция преди образуване на касационно производство за проверка на въззивното решение. С оглед така приетото подадената касационна жалба срещу въззивното решение е недопустима и следва да се върне на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, какъвто е и изводът на съда в обжалваното разпореждане. Последното е правилно и следва да се потвърди.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о
О П Р Е Д Е Л И :
П. Р. № 5280/30.10.2023 г. по в. гр. дело № 531/2023 г. на Окръжен съд - Варна, с което е върната касационна жалба вх. № 25098/17.10.2023 г., подадена от ищеца Р. Д. Д., ЕГН [ЕГН], чрез адв. Ц. Д. против решение №809/30.06.2023 г. по в. гр. дело № 531/2023 г. на Окръжен съд - Варна на основание чл. 286, ал. 1, т. 3, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: